животно, а щеше да мисли, да се съобразява и да чака.
О, боже, как го боляха слабините!
— Посмей само да изкрещиш и ще ти прережа хубавата шия.
Гласът, стреснал Тес в съня, беше извънредно груб. Тя отвори очи, но успя да види само неясните очертания на някакво лице, надвесено над нея в тъмнината, и блясъка на нож, допрян до гърлото й.
Щеше да умре. Каква нелепост! Не искаше да умира точно сега, когато животът започваше да става толкова интересен.
— Къде е той?
„Явно говори за Гален“ — каза си тя с голямо облекчение. — Значи още не го е убил.
Ножът премина по нежната й кожа и тя усети врата й да се стича топла струйка кръв.
— Къде е?
— Ето ме! — чу се глас.
Тес забеляза една тъмна фигура да изниква зад мъжа и видя блясъка на стоманения нож, който опря гърлото на похитителя й. — Махни се от нея, Тамар!
Мъжът, който беше хванал Тес, се вкамени.
— Бих могъл да й прережа гърлото, преди да успееш да си поемеш дъх, Гален.
— Защо ще си правиш труда? Няма да останеш жив, за да се радваш на победата си.
Мъжът се замисли, после неочаквано повдигна глава и се захили шумно.
— О, Гален, ти винаги си имал много убедителен език — ножът бавно се отдръпна от гърлото на Тес. — Махни ножа и ще поговорим!
— Аз пък мисля, че в момента тъкмо той е по-убедителен от езика ми — сухо отговори Гален. — Хвърли твоя нож!
Мъжът небрежно го пусна на земята.
— Сега слез бавно от леглото!
— С най-голямо съжаление. Винаги съм се възхищавал от вкуса ти към кадините — каза мъжът и се отдръпна от Тес. — Защо не запалиш фенера, за да я разгледам по-хубаво.
— Ти го запали. Аз искам ръцете ми да са свободни.
— Недоверчиво копеле! — изруга мъжът, когото Гален нарече Тамар, и се отправи към проблясващия в тъмнината меден фенер, окачен на стълба в центъра на шатрата.
Миг след това се чу ударът на кремъците и във фенера лумна огън.
Едва сега Тес успя да види лицето на Тамар.
Той беше млад, на възрастта на Гален, с черна, късо подрязана брада, дълга черна коса и тъмни очи. Изглеждаше малко над средния ръст и красивите му черти се озариха от усмивка, когато се обърна към Гален.
— Е, Гален, когато чух, че с теб има жена, бях напълно сигурен, че вече ще си заспал като заклан.
Загърнат в бялата риза, която закриваше голотата му, Гален сви рамене, без да изпуска ножа, готов всеки момент да го използва, ако се наложеше.
— Докато режеше чергило на входа, ти вдигна такъв шум, Тамар, че би събудил и мъртвец.
Тамар се намръщи.
— Ти си оня, който стъпва като пантера, не аз — захили се отново той. — Помниш ли, когато се промъкна в харема на оня стар…
— Това е минало.
Тамар тъжно поклати глава.
— О, как ми липсват онези дни! Какви времена бяха!
— Защо си тук?
Тамар вдигна вежди изненадан.
— Как защо? Дойдох да видя своя стар приятел Гален Бен Рашид.
— Защо? — повтори Гален.
Тамар сви рамене.
— От любопитство.
— Уби ли някои от моите хора, докато се промъкваше в лагера, за да задоволиш любопитството си?
Тамар поклати глава.
— Никой не ми се изпречи на пътя.
— Чудя се дали не лъжеш.
— Теб да лъжа!
— И още как! Стига да ти изнася.
— Прав си, но в случая не беше необходимо. Никого не съм убивал — отправи поглед към Тес и я изгледа критично. — Моите съгледвачи ми казаха, че има червена коса. Кожата й е прекрасна, но тя не е твоят тип, Гален. Трябва да я опозная по-отблизо, за да разбера какво си намерил в нея.
Тес седна на леглото.
— Гален, мога ли да зная кой е този човек?
— Има чужд акцент — забеляза Тамар. — Да не си я хванал някъде в чужбина?
— Жената току-що пристига от Франция. Открих я в една кръчма в Динар.
Тес погледна Гален изумена.
— Трябваше да се досетя. Французите отдавна те привличат — усмихна се мъжът и се приближи към Тес. — Бива ли я?
— Бива я — Гален погледна Тес и замръзна на място. — Ти, кучи сине, ти си я порязал! — извика той, когато забеляза шията й. Прекоси шатрата, коленичи до Тес и я попита: — Добре ли си?
Тамар се навъси.
— Какво толкова! Една драскотина!
Гален не го погледна.
— Ти премина всякаква граница, Тамар — каза той и се обърна към нея, докосвайки нежно раната върху шията й. — Не се страхувай!
— Не се страхувам — отвърна Тес и погледна Тамар. — Как да се страхувам от един мъж, който се промъква като змия в тъмнината и напада спяща жена?
Тамар се изчерви, а устните му се сгърчиха в отвратителна усмивка.
— Да ти покажа ли как, курво с курво? — взря се за миг в предизвикателното й изражение и добави глухо: — Има нужда от превъзпитание. Можеш да оставиш това на мен, Гален.
— Кога съм ти давал нещо, което ми принадлежи?
Тамар го погледна изненадан.
— Тя е само една жена. И по-рано сме си разменяли жени.
— Отскоро съм с нея и още ми е интересна.
— Хайде да се спазарим, искаш ли? Дай ми я за две нощи и ще можеш свободно да кръстосваш из страната ми.
— Не е твоя страна.
— Моя е, щом аз казвам.
— Не е, щом аз казвам. Думите не означават нищо.
— Но кръвта означава всичко — каза Тамар. — А ти знаеш колко много обичам мириса на кръв.
— Да, зная.
— Но, не повече от теб. Ти побесняваш, когато те обхване бойна треска.
— Тогава трябва да внимаваш да не пробудиш тази треска — уморено каза Гален.
Тамар се вгледа в него. По лицето му бяха изписани най-различни чувства.
— Предизвикваш ли ме, приятелю?
— Предупреждавам те, Тамар!
Тамар погледна ножа си, който лежеше на килима.
Мускулите по бедрата на Гален се стегнаха и Тес усети, че той се готви да скочи.
Зъбите на Тамар се оголиха в зла усмивка.
— Не сега, Гален. След два дена съм планирал нападение над Ел Кабар — огледа шатрата. — А сега ме
