Тес кимна примирено. Разбра, че беше престанала да съществува за Юсеф от момента, в който той видя щедрата и красива дъщеря на собственика на магазина и си каза, че този хитрец щеше да й липсва. Слава богу, че по време на пътуването имаше компанията на Саша и Юсеф, тъй като от онази първа нощ почти не беше виждала Гален. Но това няма никакво значение, побърза да си каже тя.
— Хайде, иди при нея, Юсеф.
— С нетърпение очаквам момента, когато отново ще мога да се радвам на вашето присъствие, Мейджира — усмихна й се той, извърна коня си и се насочи към магазина.
— Все пак успя да стигне до градските порти, преди да се поддаде на изкушението — каза Саша. — Обикновено не е толкова въздържан. Мислех си, че ще кривне от пътя и ще посети някоя жена от племената по хълмовете.
След като бяха отминали пазара, Тес очакваше да види следи от мизерията, с която се бе срещала в Белажо и Париж, но макар че къщите бяха малки, изглеждаха безупречно чисти, а хората — доволни и усмихнати. Появата на Гален беше посрещната с радостни възгласи, но всички се отдръпваха с уважение при приближаването на колоната.
— Дворецът е точно отсреща — каза Саша, като кимна към огромен царски двор в края на улицата.
„Едва ли е възможно да не го забележа“ — замаяна си помисли Тес. Дворецът беше само на два етажа, но изглеждаше като излязъл от приказките — с оръдейни кули, сводести прозорци и изящно украсени тераси. Беше съграден от кремав камък, който улавяше слънчевите лъчи и блестеше като огромно бижу в центъра на царския двор.
— Това е… възхитително!
Саша забеляза изуменото й лице и кимна с разбиране:
— Нали ти казах, че този град ще ти хареса.
— Добре дошли в Заландан — чу се познат глас. Гален беше слязъл от коня си и крачеше към тях.
Тес се сепна, извадена от унеса си.
Забеляза слисания й поглед и повдигна вежди:
— Надявам се, че моят дом те удовлетворява.
— И още питаш. Много е красив.
— Изненадана си, нали? — той се усмихна леко и й помогна да слезе от кобилата и да стъпи върху мраморните плочки в двора. — Казах ти, че ние, диваците, имаме и някои удобства. Златото купува почти всичко в този свят — тя се взря в лицето му и той поклати глава. — Не, тебе не. Твоята цена е по-висока. Но златото може да направи престоят ти тук приятен — обърна се към Саид: — Отведи я в нейните покои и се погрижи Вайян да я посрещне както подобава.
— Аз ще я заведа — намеси се Саша. — И без това нямам какво друго да правя.
Гален се обърна да го погледне и на Тес й се стори, че забеляза загриженост върху лицето му.
— Както искаш.
След това се обърна към нея:
— Кажи на Вайян, че когато мръкне, ще дойда да вечерям в твоята стая.
— Ако не си прекалено зает.
Усетил иронична нотка в гласа й, той повдигна вежди.
— Няма да бъда прекалено зает.
Отправи се към конюшнята, където го чакаше Калим.
Когато видя Гален да влиза заедно с Калим в конюшнята, обзе я вълнение, примесено с голяма доза раздразнение. Не бяха вечеряли заедно от деня, в който се бяха венчали. Всъщност почти не го бе виждала по време на пътуването към Заландан. Стоеше с мъжете край огъня и идваше при нея едва след като тя вече дълбоко спеше.
— Тес?
Тя се обърна и видя, че Саша я гледа, усмихва й се и я кани с елегантен жест.
— Заповядайте, мадам.
Тес бързо изкачи стълбището и вратите моментално се разтвориха пред нея от двамата стражи, застанали на пост.
— Коя е тази Вайян?
— Природена сестра на Гален.
— Не знаех, че има сестра — всъщност, защо ли трябваше да се учудва, след като вече й бе станало ясно, че не знае почти нищо за съпруга си.
— Майката на Гален умряла, когато той бил на дванадесет години и скоро след това баща му се оженил повторно. Вайян е единственото дете от този брак — обясни й Саша и я поведе бързо по блестящия коридор. Крачеше някак нетърпеливо. — Убеден съм, че Вайян много ще ти хареса.
Тес направи гримаса.
— Аз като че ли трудно се сприятелявам с жени. Намират ме прекалено смела.
— И има защо — усмихна се Саша. — Не са много дамите, които предпочитат конюшните пред балните салони, но Вайян няма да имаш проблеми.
— Обича ли ла язди?
— Не, малко е плаха с конете, но това няма значение.
Тес го погледна недоверчиво. Не можеше да си представи да проявява приятелски чувства към някого, който не обича животните.
Като видя израза на лицето й, той се засмя.
— Сериозно ти говоря.
Саша спря пред една врата, украсена с дърворезба, отвори я и се отстрани, за да й стори място да влезе първа.
Посрещна ги дребна тъмнокоса жена, облечена в дълга синя роба. Учтиво се поклони на Саша и страните й се изчервиха.
— Добре дошъл, господарю — каза тя, след което се обърна към Тес и нежно й се усмихна. — Откакто Гален изпрати известие, че се връща, аз с нетърпение очаквах този момент. Добре дошла, Мейджира.
От Вайян Бен Рашид се излъчваше топлота. В големите й черни очи искреше добрина, а красивите черти на лицето й бяха одухотворени.
— Името ми е Тес — усмихна се в отговор Тес. Човек не можеше да не се усмихне на Вайян. — Аз също бих чакала с нетърпение да се запозная с теб, ако знаех, че съществуваш. Но никой не благоволи да ми каже.
Вайян се усмихна още по-широко.
— Ти си много пряма. Искреността е прекрасна добродетел. Аз съм прекалено ограничена от етикецията, за да си позволя да говоря така откровено като теб.
Тес избухна в смях.
— Някои хора го наричат грубост, а не прямота.
— О, не! — прекъсна я Вайян. Изглеждаше разстроена. — Не ти, а аз бях груба. Не исках да се изразя така нетактично. Исках само…
— Зная — отвърна Тес и вдигна ръка, за да я спре. Това първо впечатление за достойнството на Вайян не й даде възможност да осъзнае, че сестрата на Гален едва ли беше по-голяма от нея. Питаше се дали момичето изобщо знаеше какво значи грубост. — Аз само се пошегувах. Такава съм си — тя се обърна към Саша, който гледаше в захлас сестрата на Гален. — Нали, Саша?
— Какво? — попита той, откъсвайки поглед от лицето на Вайян. — Да, ти винаги си била дръзка.
Очите на Тес се разшириха от изненада. Никога не беше виждала такова изражение върху лицето на Саша, а страните на Вайян отново бяха станали аленочервени.
— Позволи ми да те настаня — каза Вайян и сведе очи. — Ако моят господар Саша бъде така добър да ни остави сами…
Саша се намръщи и кимна.
— Ще се видим утре сутринта, Тес — каза той, обърна се на пети и излезе от стаята.
Щом вратата се затвори след него, Вайян въздъхна с облекчение.
— Сега можеш да се изкъпеш, докато ти намеря какво да облечеш.
— В куфарите ми има достатъчно рокли.
