почерпи чаша вино и ще те оставя да си легнеш.
Гален посочи с поглед порязания врат на Тес и присви устни.
— Никакво вино под моя покрив, Тамар.
Тамар се намръщи, след това сви рамене.
— О, много добре. Тогава ми дай ножа.
— Ще го намериш забит в голямата палма до езерото веднага щом потеглим утре. Не бих рискувал да те оставя да прережеш гърлото на някои от моите хора, само за да компенсираш разочарованието си.
— Колко добре ме познаваш — ухили се Тамар, но след малко помръкна. — Но не познаваш себе си, стари приятелю. Ела с мен в моя лагер и ти обещавам, че ще останеш доволен.
— Довиждане, Тамар.
— До следващия път — отвърна Тамар и погледна към Тес. — Прекалено слабичка е, но аз обичам дребните. Те карат мъжа да се чувства като бик, който мушка по-малките животни — поклони се и на нея. — При следващата ни среща ще се радвам да науча твоята лейди на по-сдържан език.
С тези думи напусна шатрата. Тес издиша въздуха, който, незнайно защо, беше задържала в гърдите си.
— Това беше… твърде интересно.
— Интересно ли? Забелязал съм, че имаш особено предпочитание към тази дума — изненадата върху лицето на Гален се смени с израз на уважение. — Но иначе си права, Тамар може да се нарече и интересен човек.
— А как по друг начин може да се нарече?
— Убиец, насилник, бандит. В Седикхан няма по-зъл шейх от него.
— Говореше така, сякаш те познава добре.
— Заедно израснахме в Заландан За известно време бащиното му племе и Ел Заланд бяха сключили мирен договор. Когато Тамар дойде на власт, договорът беше нарушен и той се върна на север — Гален стана, отиде до стълба в центъра на шатрата и угаси фенера. — Можеш да заспиваш. Той няма да се върне.
— Не успях да разбера защо дойде?
Гален свали ризата си и се върна на дивана.
— Никой не знае защо Тамар прави едно или друго нещо. Ръководи се единствено от своите прищявки — каза той, легна на дивана и протегна дългите си крайници. — Тамар е един разюздан бандит и абсолютен дивак.
— Но някога сте били приятели.
— Някога, да.
Той замълча, но Тес все още усещаше напрежението, което се излъчваше от него.
— Защо го излъга за мен?
— Реших, че така е по-добре. Тамар не иска Седикхан да се обедини. Харесва му животът такъв, какъвто е сега. Желанието му да те притежава щеше да се засили, ако научеше, че ти си част от моя план.
Тес изведнъж си спомни думата, с която я бе назовал Тамар.
— Какво е кадина?
— Жена за удоволствия.
— Не можеше ли да му кажеш, че съм твоя съпруга, и пак да запазиш личността ми в тайна.
— Можех, но това щеше да го направи подозрителен. Той знае, че нямах никакво желание да се женя.
При тези думи Тес почувства, че я прониза неочаквана болка.
— Да, разбирам те — прошепна тя. Лежеше неподвижно и размишляваше върху току-що случилите се събития. След малко отново се обади. — Ти каза, че никой не знае защо Тамар върши някои не ща, но аз мисля, че ти знаеш.
— Да. Винаги съм бил в състояние да предвидя всяка негова стъпка.
— Как?
Той направи дълга пауза и Тес си помисли, че няма да отговори.
— Защото той е моят огледален образ.
— Какво?!
— Той е това, което бях аз и което отново мога да стана.
Изумена, тя почти извика:
— Но ти каза, че той е злобен бандит!
— Да.
— Разбойник и насилник?!
— Да.
Тес отново усети прилива на чувствата, които се излъчваха от стегнатото му тяло. Усети необузданата страст, контролирана с усилие, но не откри и следа от онази злоба, която се бе проявила в Тамар.
— Ти грешиш. Никога не би могъл да бъдеш като Тамар.
— Не греша — едва чуто промълви Гален, — но това няма да се случи. Стига само да проявявам воля, да се боря срещу него и да бдя…
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
— Гален ми каза, че сте имали среднощен гост — каза Саша на следващата сутрин, когато повдигна Тес върху седлото. — Не бива да се тревожиш, че това ще се повтори — Калим беше порицан, задето е допуснал Тамар да се промъкне по време на неговия пост.
— Гален го е наказал?
— Гален рядко наказва. Просто му каза, че е разочарован от него.
— Това е странен начин на управление.
— Това е начинът на Гален и досега той винаги се е оказвал ефикасен. Разочарованието на Гален боли много повече, отколкото обидата от всеки друг.
Тес сбърчи нос.
— Калим навярно много съжалява, че онзи дивак Тамар не ми е прерязал гърлото. Ясно е, че той не ме харесва.
Саша погледна настрани.
— Въобразяваш си. Как може да не те харесва, когато не те познава?
Тес си спомни пълния му с възмущение поглед, когато Гален му я представи, и поклати глава.
— Не си въобразявам — в този миг тя зърна Гален да излиза на кон от лагера, придружаван от Калим. — Какво знаеш за този Тамар?
— Не много. През последните години имаше няколко спречквания между неговото племе и Ел Заланд, но Гален гледа да го избягва.
— Защо?
Саша сви рамене.
— Нямам представа. Гален не говори за това.
— Заедно са отрасли. Може би все още го обича.
Саша поклати глава.
— Гален не би допуснал приятелството да се намесва, стане ли въпрос за доброто на Ел Заланд. Вероятно се срещат рядко поради голямото разстояние между племената ни.
— Да, сигурно е така — тя хвана поводите. — Да тръгваме! Гален вече напусна оазиса.
— Няма защо да бързаме — извъртя се Саша на седлото. — Докато стигнем Заландан, ти ще трябва да яздиш в края на колоната заедно с мен.
— Няма да изостана — обидена каза тя. — Яздя по-добре от теб.
— Не в това е причината. Гален трябва да е най-отпред заедно с Калим, за да води ескорта, но иска ти да си далече от главните сили.
— Света Богородице! — ръцете й стиснаха здраво юздите. — Първо ме затваря в онази шатра, а сега ме
