желаеш и аз непрекъснато да те съжалявам?
С крайчеца на устните си тя се усмихна тъжно.
— Не, но и да бях желала, полза нямаше да има. Ти правиш само онова, което ти харесва.
— Е, най-сетне започнахме да се разбираме. Значи никакво състрадание.
Катрин почувства огромно облекчение. Сякаш товар се смъкна от плещите й.
— Никакво съжаление и никакво състрадание!
Той сложи гребена на нощната масичка.
— Вече си платих глобата за това, че те уязвих. Кажи ми, а какъв грях изкупва Жулиет?
Тя го погледна смаяно.
— Грях ли?
— Много е неестествено да те глези като малко дете.
— Аз не го искам. Тя твърди…
— Време е. — Той разкопча жакета си. — Слугинята скоро ще дойде да разтребва масата. Легни и се обърни с гръб към мен!
Объркването й надали можеше да бъде по-голямо.
Той свали ризата си.
— Света Богородице, не разбираш ли, че бих желал да ти спестя неудобството? Нима искаш да ме видиш гол?
— Пак почна да се караш. — Тя припряно легна и му обърна гръб. Усети зад себе си как се събличаше. Скоро щеше да се настани гол до нея. Всъщност би трябвало да я е страх, ала беше прекалено объркана, за да мисли за чувствата си.
— Направи ми малко място! — Франсоа беше застанал до леглото.
Тя се плъзна покорно на другия край. Усети нахлуването на хладен въздух, когато той отметна завивката и се пъхна до нея. Макар че не я докосваше, Катрин долавяше излъчващата се от тялото му жар. Боже милостиви, тя изпита такъв огромен страх, че отново се разтрепери.
— Престани да тракаш със зъби! — Тонът му беше рязък, ала я успокои. — Скоро всичко ще мине и ще се забрави.
— Да.
— Изобщо не те желая! Та всичко е само театър. Кльощавите жени изобщо не ме възбуждат. Трябва да знаеш, че не всички жени, които мъжете срещнат по пътя си, са достойни за желанията им.
— Тези жестоки и развратни мъже в манастира бяха…
— Това е нещо друго. То е като някакво заболяване, като треска.
— Анриет беше едва на десет години!
— Не всички мъже са еднакви. Някои се възбуждат само от един-единствен тип жени. А някои, като Робеспиер, живеят в пълно въздържание. Други пък не се интересуват от жени и предпочитат мъже.
Тя се стъписа.
— Наистина ли? Нима ти предпочиташ…
— Не, аз съвсем не съм хомосексуалист.
— Ах, така значи. — Тя се поколеба. — В такъв случаи ти си… — Тя прекъсна мисълта си, полазиха я тръпки. — Ти искаш да причиняваш болка на жените!
— То не е свързано задължително с болка. Ако някоя жена ми харесва, обикновено така се уреждат нещата, че тя също се наслаждава.
Катрин мълчеше.
— Такава е истината. Казвам ти го, то не е…
Леко почукване на вратата го накара да спре.
— Бързо! — Той се озова върху нея, плът до плът, преди още тя да осъзнае какво става. — Влез!
Вратата се отвори и същата пълничка жена, която им беше донесла вечерята, влезе вътре. Тя се спря като закована и измърмори нещо под носа си, преди да се залови с разтребването на масата.
— Побързай! — Гласът му беше дрезгав от нетърпение.
Жената се закикоти и нарочно взе да се бави.
Неовладян порой от чувства и мисли връхлетя Катрин, когато топлите мускулести гърди на Франсоа се прилепиха към нейната мека плът.
Гробницата! Още малко и щеше да изкрещи!
Погледът му се впи в нея, той прошепна:
— Недей!
Безпомощно и нямо тя погледна към него и лека-полека страхът я напусна. Това е същото и все пак е съвсем различно, мина й през ума. Тялото му беше топло, гладко, голо, а не в груби дрехи, които дращеха кожата й. То беше твърдо и мускулесто и се отдръпваше предпазливо назад, за да й спести тежестта си и ненужни докосвания. Съвсем не беше неизвестен и чужд човек този, който лежеше върху нея. Човекът беше Франсоа, с остро очертаното смело лице, чиито черти на светлината на свещта ясно се открояваха. Странно, но суровостта на лицето му я успокояваше.
— Духай свещта и дим да те няма! — нареди той на слугинята.
Още веднъж се разнесе приглушен кикот и ненадейно помещението потъна в мрак. Вратата се затвори.
Франсоа се отдръпна колкото можеше по-далеч от Катрин.
— Всичко мина. Нали ти казвах, че няма да е толкова ужасно.
— А сега ще спим ли?
— Ако успеем да си го наложим.
Постепенно повярва, че днес нямаше да има затруднения със заспиването. Изпитанието беше зад нея, всеки отделен мускул на тялото й беше натежал и отпуснат.
— Тук при мен ли ще останеш?
— Доколкото виждам, в стаята има само едно легло.
Тя затвори очи.
— Да, наистина.
После настъпи продължителна тишина, преди тя отново да попита:
— Мога ли да ти задам един въпрос?
— Да.
— Защо винаги си така невъздържан с мен?
Той се забави с отговора толкова дълго, че тя очакваше да не отвърне нищо.
— Защото душата ме боли, като те гледам.
— Какво каза?
— Спи сега!
И двамата замълчаха.
— Съжалявам, че бях толкова глупава и неразумна. Не бях разбрала.
— Какво не беше разбрала?
— Че не желаеш да ми причиняваш болка. — Тя се обърна към стената. — Мислех си, че всички мъже желаят жените само защото са жени. Твоето обяснение ме успокои. Сега се чувствам по-добре.
— Така ли?
— Да — прошепна тя сънено. — Успокои ме това, че не ти харесвам и че не ме желаеш.
— Да, аз не те желая.
Когато вече почти заспиваше, тя го чу да повтаря думите й. Странно, от устните му те отекваха като някоя от свещените литании, които й бяха преподавали монахините.
Не ми харесваш и аз не те желая.
Когато на следващото утро Франсоа и Катрин пристигнаха на Кралския площад, Жулиет ги посрещна на
