вратата.
— Всичко с теб наред ли е? — Погледът на Жулиет опипваше угрижено лицето на Катрин. С облекчение забеляза, че по Катрин нямаше и помен от насилие. Напротив, лицето й беше удивително бодро и свежо. — Нищо не ти е направил, нали?
— Само дето обиждаше ушите ми с развратния си език — отговори Катрин. — Езикът му е още по- невъздържан от твоя, Жулиет.
— Разполагам с известна допълнителна практика — каза с усмивка Франсоа. — И не съм прекарал детството си в някой манастир.
Катрин навъси чело.
— Въпреки всичко не биваше…
— Всичко свърши! — Жулиет помъкна Катрин към къщата, развърза панделките и свати сламената й шапка. — Отново си невредима вкъщи и аз ще се грижа за теб. Изморена ли си?
Катрин я погледна неуверено.
— Не. Спах много добре.
— Отлично! Навярно въпреки всичко би следвало да си отдъхнеш. Жан Марк и Филип са при мосю Бардо, за да уредят финансовата страна на пребиваването ти във Вазаро. Като се върнат, ще се нахраним и веднага тръгваме на път. Качи се в стаята си, аз ей сегичка ще дойда при теб.
Цялата живост изчезна от лицето на Катрин.
— Щом като мислиш така. — Тя тръгна покорно към стълбището.
— Почакай! Не го прави! — каза Франсоа тихичко. — Кажи не, Катрин!
Жулиет улови думите му и смръщи вежди.
— Защо да не го прави? Вие добре знаете, че тя още не се е поправила съвсем и трябва да отдъхне преди дългото пътуване. Погледнете я внимателно — с всяка измината минута тя става все по-бледа!
— Наистина съм малко уморена. — Катрин отмина с пренебрежение неодобрителното изражение на Франсоа и пое с натежала стъпка нагоре по стълбището. — Бих искала да се отбия още веднъж в градината преди заминаването. Имам ли още време на разположение, Жулиет?
— След като си починеш. — Жулиет се обърна към Франсоа. — Бих искала да поприказвам с вас.
— И аз мислех за същото. — Погледът му проследи Катрин, която се изкачваше по стъпалата. — Аз също бих искал да поприказвам с вас. Елате с мен!
Той се обърна и тръгна към салона.
Жулиет се подвоуми, преди да изтича подире му, изненадана от заповедническия му тон.
— Вие не биваше да я вземате при себе си миналата нощ. Нямахте никакво право на това! Можехте страшно да я изплашите.
— Аз я изплаших!
Жулиет настръхна цялата.
— Какво сте причинили на Катрин?
— О, аз не съм й се натрапвал, ако от това се боите. — Франсоа посрещна погледа й съвсем равнодушно. — Ала аз й вдъхнах страх и ужас, доведох я до гняв и направих така, че тя се сблъска с неприятни неща. — Той поспря за малко. — Така, както и вие се сблъсквате с тези неща, откакто сте напуснали манастира.
— Аз съм в състояние да се справя с тях. Катрин е все още прекалено слаба и немощна.
— Тя е по-силна, отколкото си мислят хората. Нощес тя се събуди за живот. Ако беше толкова слабовата, както вие си внушавате, то щеше да вие като подивяла или да загуби свяст, но нищо подобно не се случи. И все ми се струва, че открих защо здравословното й състояние става по-лошо вместо по-добро. — Той отново спря. — Вие сте виновна за това!
— Аз ли?
— Вие буквално я задушавате.
Жулиет го погледна недоверчиво.
— Това не е вярно! Вие не я познавате! Тя има нужда от мен!
— Наистина ли? — Той говореше съвсем тихо. — А не е ли по-скоро обратното — вие имате нужда от нея?
Жулиет сви дланите си в юмруци.
— Вие се заблуждавате! Без мен тя няма да се оправи. Тя очаква дете!
— Вчера тя се справяше. — Той разглеждаше Жулиет със студена безпристрастност. — Никак не се съмнявам, че тя е твърде близка на сърцето ви, но за Катрин в момента няма по-вреден човек от вас, Жулиет. Тя не бива повече да се обляга на никого. Тя най-сетне трябва да се изправи на собствените си крака, а аз не вярвам, че вие ще съумеете да престанете с грижите си по нея.
— Вие лъжете! Аз правя всичко, което е по силите ми, за да й помогна!
Той поклати отрицателно глава.
— Вие я задушавате с внимание и грижи. Твърде скоро тя вече няма да може да живее без вас. Ако продължите така и по-нататък, това ще бъде нейната гибел. Вие сте толкова привързана към нея, че не сте в състояние да я оставите да стане самостоятелна.
— А пък вие просто ще я оставите да се строполи, когато открие, че нещата не са по силите й.
Той сви равнодушно рамене.
— Какво да се прави? Ние двамата прекрасно знаем, че се бракосъчетах зарази зестрата. Щом като днес се качите на пътната кола, за мен въпросът е приключил. Предлагам ви само моя жизнен опит като незаинтересован наблюдател.
— Като доносник! — Жулиет го каза с треперещ от възмущение глас. — Филип разправя, че вършите подобни услуги на Дантон.
— Вярно е.
— И като убиец от засада!
— Убивал съм хора.
— И си позволявате нахалството да ми казвате, че аз…
— Попитайте все пак себе си защо във възбудата си ме хулите и очерняте? — Франсоа си тръгна. — В случай, че благоденствието на Катрин наистина ви интересува, уверявам ви, че във Вазаро ще се намери начин тя да поеме живота си в свои ръце.
Той излезе и веднага след това тя чу как входната врата се захлопна.
Не беше вярно! Катрин действително се нуждаеше от нея.
И все пак Катрин изглеждаше учудващо добре, когато днес пристигна. Не вглъбена в себе си и унила, както при напускането на дома. Едва когато Жулиет наново пое юздите в ръцете си и започна да й дава нареждания, Катрин изпадна пак в летаргия.
Жулиет усещаше как сълзи пареха очите й. Можеха да съществуват и други обяснения. От това още не следваше, че Франсоа е безусловно прав. Няма нужда да се отказва от Катрин само защото в думите му се съдържа зрънце истина.
Беше си вярвала, че постоянно се грижи за доброто на Катрин. Сега не беше вече толкова сигурна. Франсоа беше надникнал в душата й и тя чувстваше, че в думите му има истина.
Излезе замислена от салона и тръгна нагоре по стълбището.
Катрин лежеше на леглото. Празният й поглед беше насочен към тавана. Намираше се в състоянието, което Жулиет почти непрестанно беше наблюдавала у нея през последните седмици. След явната промяна при завръщането й у дома тази неподвижност и вдървеност стъписваха.
Жулиет се помъчи да се усмихне, като седна на края на леглото.
— Франсоа каза, че вчера си изпитала страх.
— Да, в странноприемницата бяха насядали мъже, които ме гле… — Катрин не довърши. — Искаше ми се да си дойда вкъщи, ала Франсоа не ми позволи. Знаех, че ти никога не би допуснала да се чувствам зле.
