се беше докосвала, бе оставила неизлечими следи. Своеобразна, вироглава, възбуждаща, предизвикателна, тя беше съумяла да го трогне като никоя жена досега. Без нейното темпераментно и изискващо внимание присъствие къщата му изглеждаше особено тиха, а той самият се чувстваше странно неспокоен. В този миг чу, че вратата се отваря.
— Гладна съм. Ще кажете ли на Мари да поднесе вечерята?
Жан Марк се стресна. Бавно вдигна очи от лежащия на писалището документ.
На прага стоеше Жулиет, насочила предизвикателно поглед към него. Беше свалила тъмнозелената си шапка и я размахваше насам-натам за връзките. В отговор на недоумяващия му поглед тя нервно поглади немирните си тъмни къдрици.
— Няма нужда да ме гледате така. Вече ви казах, че всъщност вие сте човекът, който трябва да бъде с тях и да отпътува, а не аз, но вие не искахте да ме чуете. Сега тя има само Филип, а пък вие знаете какви са чувствата й към него.
— Какво, по дяволите, търсиш тук?
— Смятам да остана.
Прониза го чувство, което предпочете да не определя по-точно.
— Не звучи правдоподобно.
— А къде иначе да се дявам?
— Във Вазаро.
— Не можех да отида там. Франсоа твърдеше, че съм била на път да задуша Катрин. Наистина, аз не съм уверена дали това отговаря на истината, обаче… — Тя спря задъхано. — Не, не е вярно, той има пълно право.
— Щуротии.
Тя поклати отрицателно глава.
— Не съм в състояние да я оставя на мира. Дори когато ми стана ясно, че е така, не можех да си наложа да не го правя. Мислите ли, че ми беше леко да се върна обратно? Освен Катрин нямам никого на този свят. В началото въобще не исках да повярвам на Франсоа.
— Хм, както виждам, ще трябва да водя сериозен разговор е мосю Ечеле — отбеляза неохотно Жан Марк, като прибра перодръжката в калъфката. — Предполагам, че той е бил човекът, който те е довел дотук?
За втори път тя поклати отрицателно глава.
— Франсоа няма никаква представа. Аз слязох преди бариерата. Наредих на кочияша да спре и после наблюдавах отстрани дали ще пропуснат Катрин. Едва тогава поех обратния път. Франсоа разговаряше само със стражите и не хвърли нито един поглед в каретата.
— И ти как стигна дотук?
— С тичане. Тъй като знаех, че ще се разсърдите, сметнах за най-добре пътната кола да се отдалечи колкото се може повече, преди да разберете, че не съм вътре в нея. Вие сте ядосан, нали?
— Да, доста.
— В такъв случай постъпих правилно, че…
— Не, не си постъпила правилно — прекъсна я той с леден глас. — А лекомислено, глупаво и безогледно. Защо, по дяволите, те държахме толкова време далеч от улиците? Какво щеше да стане, ако те бяха разпознали…
— Бях предпазлива. Носех си шапката ниско нахлупена над челото и държах главата си наведена. — Тя сбърчи чело. — И не питах никого за нищо, когато обърквах пътя.
— Цяло чудо е, че не са те задържали и хвърлили в тъмницата. Имаш ли въобще някаква представа как сега ще се измъкнем от Париж, след като ти сложи кръст на всичките ни планове?
— Няма да напусна Париж. Или поне не скоро. Мислите ли, че щях да всявам тревога у Катрин, да прекосявам сама половината град и после, сякаш нищо не е било, да се обърна кръгом и да я последвам послушно във Вазаро?
— Тогава какви са ти намеренията?
Тя го изгледа цялата нащрек.
— Мисля, че е по-добре да обсъдим това след вечеря.
— Не, сега!
— Гладна съм. Капнала съм от умора, а краката едва ме държат. Отивам да се измия, после ще се нахраним, а накрая ще можем да побъбрим. — Тя се обърна. — Уведомете Мари да приготви вечерята.
— Жулиет!
Тя се извърна към него.
Жан Марк изричаше думите си бавно, с желязна нотка в гласа.
— Ще изчакам с нашия разговор, но те предупреждавам, че за последен път се разпореждаш в моя дом.
Бузите й се оцветиха в розово. Искаше да възрази, но после размисли и се отказа. Тя се вторачи в него, а той неочаквано се изплаши, когато забеляза как дръзкото й държане се стопи в отчаяние. Припряно избягна погледа му и заяви с небрежно вдигане на рамене:
— Не вярвам да е така.
Глава единадесета
— Така, сега можем да поговорим, нали? — Жан Марк се стараеше да си наложи безупречно учтив тон. Постави салфетката си до чинията и се облегна на стола.
Жулиет остави лъжицата си с известно колебание.
— Вие май не ядохте кой знае колко. Не искате ли да опитате от лимоновия сладкиш? Той е…
— Не ме интересува никакъв лимонов сладкиш. Интересува ме защо не си на път за Вазаро. Преди три дни не беше на себе си от грижи и тревоги за Катрин, а днес я оставяш на произвола на съдбата.
— Не съм я оставила на произвола на съдбата. Вече ви казах защо не продължих пътуването си. По- добре ще е за нея, ако прекара известно време без мен. Ще замина за Вазаро след няколко месеца и ще остана при нея, докато роди детето.
— А какво ще стане, ако тя открие бременността си, преди да си решила да удостоиш Вазаро с присъствието си?
Внезапен страх прониза Жулиет и за миг я лиши от говор. И да искаше, не можеше да пророни дума.
— Би могло да сме се заблудили. Тя може и въобще да не е бременна. Ние не бяхме съвсем сигурни.
Жан Марк я погледна недоумяващо.
— А ако се окаже, че е бременна, то ще трябва да се изправи сама срещу този факт. Тя си има Вазаро и Филип. Филип твърдеше, че веднага след пристигането им смятал да доведе майка си. Не се е разчитало на това аз да остана при тях. Катрин все някога ще трябва да се примири със свършения факт, не мислите ли? Тя е по-силна, отколкото я смятат хората. Трябваше да я видите днес сутринта, когато Франсоа я доведе вкъщи.
— Жулиет! — Гласът на Жан Марк прекъсна поднесения с трескава припряност монолог.
Жулиет виждаше премрежено пред себе си лицето на Жан Марк и отчаяно се бореше със сълзите, които пареха в очите й.
— Та аз изпитвам такъв страх, Жан Марк — прошепна тя едва чуто. — Какво ще стане, ако се заблуждавам? Когато й доверих, че не желая да пътувам с тях до Вазаро, тя изглеждаше толкова объркана. Опитах се да й обясня, но забелязах, че не ме разбира.
— Е, и аз имам затруднения с теб в този смисъл.
— Значи… аз винаги съм вярвала, че тя има нужда от мен.
— Тя действително има нужда от теб.
— Мислите ли? — Жулиет преглътна и поклати отрицателно глава. — Първоначално действително беше така, но сега вече аз съм човекът, който не може да престане да се отнася към нея като майка към детето си. Аз съм прекалено себелюбива.
