Отсега нататък ще водим, няма да те следваме. Дай ми шапката на Басет.
Лоугън бръкна в раницата си, извади избелялата бейзболна шапка и й я подхвърли.
Сара я остави настрани и зарови в своя багаж за колана. Беше й малко голям, но извади ножа си и направи допълнителни дупки. После промуши повода на Монти през него.
— Защо ти е необходим този колан? — попита Лоугън.
— Сигурно няма да ми трябва този път, но винаги го нося, когато сме на спасителна операция. Когато го сложа, давам сигнал на Монти, че се залавяме за работа. — Изтри потта от тила си. — Съветвам те да си починеш. Ако кучето улови миризмата, ще спираме само да го напоим.
Той седна срещу нея и свали шапката си.
— Добре, мога да си почина.
Нямаше уморен вид. Изглеждаше твърд като стомана. Ризата му бе мокра от пот като нейната, но чувстваше вълните енергия и напрежение, които излъчва. Дали напрежението бе породено от страх? Може би. Но и да се боеше, нямаше да го признае. Беше напълно непоколебим, откакто я бе повел през джунглата.
Сара погали Монти по главата.
— Доста уморителна крачка поддържаш.
— Казах ти, че бързаме. — Усмихна се саркастично. — Съжалявам, ако си разочарована. Зная, че би се радвала да ме оставиш да ти гълтам праха.
— В добра форма си — отвърна неохотно тя.
— Сигурно е от тениса в кънтри клуба.
— Може би. — В момента не можеше да си го представи в обстановката на някой клуб. Приличаше повече на мърляв разбойник, отколкото на магнат. След кратко мълчание попита: — Какво е замислил Гейлън?
— Моля?
— Каза, че щял да се погрижи за няколко неща. Какво възнамерява да прави? Или не трябва да зная?
— Подробности ли искаш? Смятах, че не се интересуваш от нищо, освен от вашето участие с Монти.
— Това засяга и нас. Ако си докарате смъртта, искам прилични шансове да се измъкна от тази джунгла. Какво ще прави Гейлън?
— Ще нападне лагера капан.
— Сам ли? — ококори се тя.
— Не, добър е, но не е супермен. Щом се приготви, ще се обади на екипа си да пристигнат с хеликоптер.
— Колко души наброяват?
— Дванадесет.
— Срещу колко от хората на Руджак?
— Информаторът ни, Санчес, каза, че са поне двадесет. Това означава осем в истинския лагер, където би трябвало да е Басет.
— А планът?
— Отрядът напада мнимия лагер и кара Руджак да си мисли, че сме попаднали в капана. Гейлън се преструва, че се измъква на косъм и продължава към главния лагер, за да се срещне с нас. Извеждаме Басет, скачаме в хеликоптера и се отправяме към къщи.
Устните й се изкривиха.
— Много просто.
— Никак не е просто. Ако Гейлън не е достатъчно убедителен, Руджак може незабавно да се запъти към базата и ще загазим много дълбоко.
— А защо изобщо да нападат мнимия лагер?
— У Руджак ще възникнат подозрения, че няма вести от Санчес или от човека си в Санто Камаро. Ако тази вечер няма нападение над лагера клопка, ще сметне, че сме по петите му, и ще загубим елемента на изненада. — Погледна кучето. — Затова Монти трябва да намери базата до здрач.
— Не мога да обещая. Какво ще правим, ако не я открием? Ами ако Руджак не се подлъже от атаката на Гейлън?
— Тогава ще се опитаме да се измъкнем от джунглата, преди да ни е проследил.
Имаше твърде много възможности за провал. Не й харесваше.
— И на мен не ми харесва. — Бе отгатнал мисълта й по изражението. — Но това е най-добрата ни възможност. — Лоугън стана. — Монти получи петнадесетте си минути. Да вървим.
Сара се изправи бавно и погледна към слънцето. Седем, може би осем часа до смрачаване.
— Готова ли си?
— Да. — Вдигна раницата си и закопча колана около кръста си, без да поглежда Лоугън.
Монти замръзна, приковал очи в колана. После скочи на крака.
— Време е да се залавяме за работа. — Извади шапката на Басет и му подаде да я подуши. — Намери!
Той се завъртя и се втурна да бяга.
— Няма ли да го загубим? — попита Лоугън.
— Не, ще се връща от време на време. Когато долови миризмата, ще му сложа повода и ще тичам с него.
— Страх те е, че ще се превъзбуди и няма да се върне ли?
— Не. — Вгледа се в посоката, в която бе поел Монти. — Боя се, че някой кучи син ще го застреля и няма да съм там да го предпазя.
Два часа по-късно животното все още не бе уловило миризмата.
— Мисля, че се въртим в кръг — заяви намръщено Лоугън.
— Възможно е. — Сара се провря през стена от палми. — Но Монти си знае работата.
— Нима? Дори не души земята.
Хвърли му раздразнен поглед през рамо.
— Души въздуха. Не е нужно винаги да държи носа си до земята. Душенето на въздуха е много по-точно в случаи като този. Вдига нос високо и го върти наляво-надясно, докато улови широкия край на конуса.
— Конуса?
— Миризмата на Басет се разнася по вятъра във вид на конус. По-тесният край на конуса е разположен около тялото му, а с увеличаване на разстоянието се разнася в обширна област. Монти ще намери широкия му край и ще се движи напред-назад, докато той се стеснява и ще го отведе до Басет. Сигурен ли си, че са в лагер и не се движат?
— Така е казал на Гейлън източникът ми. Има ли значение?
— Разбира се, че има — сряза го тя. — Дори да хване миризмата, може да я загуби отново и да се налага да започне отначало.
— Съжалявам. Просто питах. Всичко това е ново за мен.
За повечето хора бе новост и не би му се сопнала така, ако не бе толкова отчаяна. Не бе необичайно едно издирване да продължи толкова дълго, но се усещаше, че наднича зад всяко дърво, страхувайки се да остави Монти да се изгуби от погледа й. Господи, как й се искаше да е свършило!
— Ще ми се развикаш ли пак, ако те попитам колко дълго може да продължи?
— Монти не може да се съобразява с твоя график. Ще отнеме толкова, колкото е нужно. Старае се изключително, по дяволите!
— Зная — отвърна тихо той. — Има ли нещо, с което мога да помогна?
Сара си пое дълбоко въздух.
— Не, никой от нас не може да стори нищо. Всичко зависи от Монти. Имаме късмет, че е толкова топло. Тялото на Басет ще произвежда по-силна миризма.
— В момента не се чувствам късметлия — намръщи се той.
Тя също. Чувстваше се така изнервена и й бе толкова горещо, че не можеше да диша.
„Намери го, Монти. Намери го и да си вървим у дома“.
