— Плачеш. — Изтри сълзите й и й подаде кърпичката. — Защо жените винаги плачат, когато са щастливи? Не го разбирам. — Отиде до мивката. — И е адски смущаващо.
— Защо?
— Сълзите са признак на скръб, а примитивният инстинкт на мъжа е да се опита да утеши скръбта на една жена. — Връщаше се към нея с влажна кърпа за съдове. — Разсъдъкът ни се обърква, когато няма какво да утешаваме. Дай си ръката.
— Какво?
— Кървиш. — Хвана дясната й ръка и нежно попи ожулените й кокалчета с кърпата. — А тази рана мога да излекувам.
— Това е едва…
— Тихо. Имаш страхотно дясно кроше. Откъде го научи?
— От Рей Доусън.
— Кой е той?
— Пожарникар, един от инструкторите ми. Казваше, че при природни бедствия или трагедии хората понякога откачат. Мародери, роднини на жертви, които не можеш да спасиш. Трябва да си в състояние да се защитиш сам.
— Разбирам. — Вдигна ръката й до устните си и целуна охлузените кокалчета. — За да оздравеят. Не е научен подход, но съответства на примитивните ми инстинкти. — Изправи се. — Трябва да се обадя на Маргарет и да се уверя, че ще изпрати човек до щаба на ATF веднага. Има ли нещо друго, което мога да направя за теб?
Тя поклати глава.
— Сигурна ли си? Някакви дракони за убиване? Диамантена корона?
— Направи достатъчно. Благодаря ти.
— На теб може да ти стига, но на мен…
— Какво на теб?
— Харесва ми. Кара ме да се чувствам като великан, когато те накарам да изглеждаш като в момента. Мисля, че може да се пристрастя.
Сара преглътна.
— Ще го превъзмогнеш.
— Не съм сигурен. Ще видим. — Извади телефона си. — Но това явно те притеснява, затова ще изляза да се обадя.
Веднага щом прекрачи прага, тя издиша въздуха, който несъзнателно бе задържала. Господи, трепереше. Последните тридесет минути бяха твърде емоционално наситени — гняв, облекчение, удивление, радост.
И желание.
Не го отбягвай. Именно желание изпитвате, желание към Лоугън. Силно, горещо и примитивно.
И той го бе изпитал.
Но не бе настоял. Беше се отдръпнал и се бе извърнал.
А Сара бе разочарована. Глупаво. Господи, колко глупаво беше. С мъж като него сексуалната връзка бе последното нещо, от което се нуждаеше. Беше твърде силен и доминиращ и щеше да се бърка в живота й.
Но защо би го правил? Можеше да са просто кораби, разминаващи се в нощта. Нямаше начин той да иска някакво обвързване. Тя не означаваше нищо за него.
„Престани да мислиш за това. Престани да мислиш за него“.
Изправи се и тръгна към задната веранда. Монти лежеше до Маги както обикновено, но вдигна очи и лениво размаха опашка.
— Ама и вие сте едни приятели! — Коленичи до тях. — Ние с Лоугън се мъчим да те отървем от Мадън, а ти правиш мили очи на Маги.
— Откъде знаеш? Може би е секс?
— Може би. — Погали го по главата. — Но ще трябва да я убедиш. Ще изисква сериозно обвързване. Чифтосва се веднъж в живота си. — Но връзката между мъжа и жената не бе така непоклатима. В далечното минало бе мразила емоционалната нестабилност на майка си и бе решена да се омъжи за цял живот. Но това бе детска мечта. От несгодите разбра, че взаимоотношенията между жените и мъжете често биват случайни и мимолетни.
Не и за нея.
Не и за Лоугън.
— Веднага ще се заема — отвърна Маргарет. — Добро дело, Джон. Мислех, че кучето е нейно.
— И аз също.
— Да прекратя ли проучването на Мадън?
— Не, искам да зная всичко възможно за него.
— Звучиш ми мрачно.
— Така се чувствам. Искам да го съсипя.
— Защо?
Защото ревнуваше адски. Защото никога не бе изпитвал по-силно желание да унищожи някого от момента, в който научи, че Мадън е бивш любовник на Сара.
— Защо не? Той е мръсник.
— Натъквал си се на доста такива. Обикновено ги пренебрегваш, освен ако не ти се пречкат.
— Но на този няма да обърна гръб. Ще го смачкам.
— Добре, добре. Ще се опитам да намеря още сведения до няколко дни.
Затвори и набра номера на Гейлън.
— Къде е Руджак, по дяволите? — запита, когато приятелят му вдигна.
— Здравей и на теб. Какво става с обноските ти, Лоугън?
— Намери ли Санчес?
— Миналата вечер. Не знаеше къде е Руджак, но го убедих да завърти няколко телефона. Научи, че нашият човек се е върнал в Щатите преди няколко дни.
— Къде е?
— Неизвестно. Но преди да тръгне, е купил адски много експлозиви и детонатори от някакъв руснак.
— Мамка му!
— Приключил е с игрите на дребно и много вероятно преследва основната си цел. Трябва да можем да я предугадим. Додсуърт?
— Вероятно. Но имам седем завода и двадесет и два научни центъра в Щатите. Подсилил съм охраната на всички и ATF редовно ги проверяват.
— Не е достатъчно.
— Зная, дявол да го вземе!
— Но имаш късмет. Имаш мен, който дори и в момента лети, за да ти окаже помощ. Ще кацна в Сан Франциско след няколко часа. Утре ще ида да проверя предприятието в Силикон Вали, тъй като то е най- голямото, а после и Додсуърт. След това ще разпитам познатите си и ще видя дали не мога да хвана следите на Руджак. Ако одобряваш, разбира се.
— И да не одобрявам, пак ще го направиш.
— Какво да ти кажа? Просто съм свръхинициативен. Как е дамата с кучето?
— Чудесно.
— Да не би да долавям някаква кисела нотка? Това си бе явно изръмжаване.
— Не ръмжа.
