— Маги.
— Аз ще отида. — Измъкна се от леглото. — Ти стой тук. Не мисля, че имаш много опит в балансирането на работата и удоволствията. Не бих искал тежестите да те повлекат в грешната посока.
Почувства вълна на възбуда, докато го наблюдаваше как прекосява стаята гол. Първия път, когато го видя, си бе помислила, че е красив като пума. Беше мускулест, едър, силен, здрав и се чувстваше толкова у дома си в спалнята й, колкото и в джунглата.
Беше я помел с първичната си еротика и динамична енергия, напълно я бе изненадал. Очакваше сексът с него да е горещ и завладяващ и се оказа такъв. Но беше и забавен. Дори и да бе завладяна, то бе от собствената й сексуалност. Лоугън не се бе опитал да доминира над нея. Водеше я, предлагаше, изкушаваше.
Но не беше ли това върхът на властта и манипулацията? Да прелъстяваш, бе хиляди пъти по-умно, отколкото да принуждаващ, а Лоугън бе най-прелъстителният мъж, когото бе срещала.
Да върви по дяволите! Не искаше да анализира случилото се. Беше секс, а не мозъчна хирургия. Наслади се на своето и на неговото тяло и толкова. Нищо лошо не бе сторено.
— Маги е добре. — Връщаше се при нея. — Смених превръзката й.
— Много си бърз. Обикновено ми отнема повече време.
— Имах стимул. — Седна на края на леглото. — Офейках.
Сара се намести по-близо.
— Монти добре ли е?
— Ако наричаш прехласването по Маги „добре“. Не съм виждал по-влюбено животно. Направо го върти на пръста си.
— Тя трябва да внимава. За нея обвързването е завинаги. Не че я защитавам. Горкият Монти е… Какво е станало с ръката ти?
— Нищо особено. — Сведе очи към лявата си ръка. — Маги ме ухапа леко. Едва ме одраска. — Постави ръката си на гърдите й. — Не е виновна тя. Прекалено много бързах.
Усети как я обзема желание.
— Върви да се измиеш и да си сложиш антисептик.
— По-късно. — Премести се върху нея и разтвори краката й. — Часовникът тиктака.
— Веднага. — Отблъсна го. — Няма нищо. Аз ще го направя. Не искам да ме изцапаш цялата с кръв.
— Много мило.
Изправи се и забързано прекоси стаята.
— Не си падам по извращенията. Е, може би мъничко, но кръвта не ме възбужда.
— Казваш нещо подобно, а после очакваш да бъда търпелив и да спазвам…
— Тихо. — Върна се след миг с медицинската си чанта. — Ще отнеме само минутка.
Гледаше приведената й глава, докато почистваше раната със спирт.
— Не е необходимо. Мисля, че само се опитваш да ме измъчваш.
— Възможно е. Но не е ли честно просто да си разменим местата? И ти се погрижи за ръката ми, след като цапардосах Мадън.
— Но не беше във формата, в която съм аз сега.
— Напротив, бях. Не веднага, но беше ядосан и усетих… — Вдигна поглед. — Онова, което той каза, те възбуди. Гледаше ме и разбрах, че мислиш за нещата, които би искал да направиш с мен. И тогава и аз започнах да си мисля за тях и също се възбудих.
— Мадън нямаше нищо общо с това.
— Разбира се, че имаше. — Отново сведе очи и започна да нанася антисептик по драскотината. — Той ме нарече животно. Бях ли достатъчно животинска за теб, Лоугън?
— Беше направо прекрасна — отвърна рязко той. Повдигна главата й, така че да може да го гледа в очите. — Исках да убия Мадън, когато те нарече с тези думи, но няма нищо лошо в това да си животно. Не и ако си толкова чиста, смела и красива, каквато си ти. А може би Мадън бе катализаторът, но това щеше да се случи и без друго. Спомняш ли си? — подразни я той. — Мъжки работи. Какво друго можеш да очакваш от мъж, който мисли за секс на всеки десет минути.
— Осем минути — отвърна развълнувано тя. — След тази вечер смятам, че списанието е право.
— Тази вечер не беше показателна. — Издърпа я обратно в леглото. — За какво очакваш да мисля, след като правя любов с теб?
Тя извърна поглед.
— Угаси светлината.
— Обичам да те гледам.
Сара също обичаше да го гледа.
— Загаси я.
Лоугън изпълни молбата й и я привлече в прегръдките си.
— Ако не ти е харесвало, защо не ми каза по-рано?
Харесваше й. Просто бе по-лесно някои неща да се казват на тъмно.
— Каза, че правиш любов с мен. Но не правиш любов, а секс. И двамата го знаем. Не е нужно да се преструваш, че е нещо повече.
— О, така ли?
— Най-добре да не смесваме понятията. Зная, че не ме обичаш повече, отколкото аз теб. Ние сме като огън и вода.
Усети как мускулите му се стягат.
— Разбирам.
— Не съм като Ийв.
— Не, не си.
— И съм сигурна, че не приличам на Чен Ли.
— Ни най-малко.
— Така че сексът е достатъчен. — Притисна лице към рамото му. — На мен… ми харесва. Харесвам те. Мислех си… че бих искала да продължи известно време. Но не може, ако не сме откровени един с друг.
— Е, ти си достатъчно откровена. — Замълча за момент. — Кажи ми, казвала ли си някога на Мадън, че го обичаш?
— Какво значение…
— Казвала ли си му?
— Да.
— А на някой друг?
— Не.
— Този кучи син наистина те е изиграл, нали? — Притисна главата й към рамото си. — Няма значение. Достатъчно говорихме за Мадън тази вечер, та да ми държи до края на живота. Просто исках да си изясня картинката.
— Не може да си мислиш, че се топя от мъка по това копеле.
— В никакъв случай. Не си наранена. Аз нося целия товар. Нали? — Не изчака отговора й. Устата му покри нейната и той се намести отгоре й. — А сега млъкни и хайде да правим секс. Обещавам да не те любя. Не бих желал да сметнеш, че съм нечестен.
Сара разбра, че е ядосан. Този път бе по-грубо, по-дълбоко, по-силно и въпреки това откри, че откликва със страст, дори по-силна от преди. Продължи дълго време, преди той да се срине върху нея.
Гърдите му се повдигаха учестено в опит да си поеме въздух.
— Не е ли чист късмет, че е просто секс? Направо можеше да ме убие, ако беше нещо по-сериозно.
Единадесета глава
Бе почти десет часът, когато Сара отвори очи.
Кучето.
Трябваше да нахрани Монти и Маги.
