Обикновено ги хранеше в седем и бе изненадана, че кучето не драска по вратата.
Ръката на Лоугън бе преметната върху гърдите й и той все още спеше. Нямаше значение, дали ще се забави още минутка. Лежеше и го гледаше. Хубаво бе да го вижда със свален гард. Изглеждаше по-млад, по-уязвим. Обзе я топлота и усещане за уют при съзнанието, че й се доверява да го вижда такъв.
Монти.
Внимателно се измъкна от леглото. Не бе нужно да събужда Лоугън все още. Щеше да нахрани кучето и вълчицата, да се изкъпе и може би да приготви закуска. Грабна халата си, събра дрехите си и затвори безшумно вратата на спалнята след себе си.
Монти я посрещна с укоряващи очи и тихо скимтене, когато излезе на верандата.
— Не ме гледай така. — Постави купичката му с храна до него. — И аз имам право на личен живот. Не само ти се нуждаеш от малко компания. — Но това не бе компания, иначе тялото й не би запазило тази сладка летаргия и чувствителност. Постави купичката на Маги пред нея. — А ти не си била много мила с Лоугън миналата нощ. Смятах, че си престанала с хапането.
Маги я изгледа загадъчно със зелените си очи, после започна да яде.
Вината бе нейна. Бе поела отговорността за вълчицата, а го остави да свърши работата. Лесно бе да позволи на Лоугън да поеме нещата.
Прекалено лесно. Намръщи се, докато бавно се изправяше. Възможно ли бе да започне несъзнателно да се старае да го зарадва?
Нямаше нищо лошо в това да се опитва да зарадва мъжа, който очевидно прави същото за нея. Можеше да пази чувствата си и да приеме удоволствието.
Да пази чувствата си? Откъде се бе взела тази мисъл?
— Не — прошепна Сара.
Монти я изгледа въпросително.
Тя поклати глава.
— Не ти, миличък.
Напусна верандата. Леката вълна на паника нямаше разумно основание. Нямаше какви чувства да пази, освен харесването и уважението. Не бе нужно да се отказва от секса с Лоугън, стига да можеше да държи главата си вдигната и да запази предишната си независимост. Това бе единственият разумен начин да…
Телефонът иззвъня.
Вой.
Очите на Лоугън се отвориха.
Трябва да бе Маги.
А Сара вече не беше до него.
Отметна чаршафа.
— Сара! Какво й е на Маги?
Никакъв отговор.
Смрази се.
— Господи! — Излезе тичешком от спалнята.
Нямаше я в дневната.
Верандата.
На верандата нямаше никого, освен Маги. Монти не бе там. Нито Сара. Вълчицата го изгледа враждебно, после повдигна глава и нададе още един скръбен вой.
Къде бе Сара, по дяволите?
„Не се паникьосвай. Може да е извела кучето на разходка“. Преди няколко дни се оплакваше, че не оставял Маги за достатъчно време, та да се занимава с ежедневната си физическа подготовка. Щеше да се облече и да иде да провери дали джипът е още там, а после да тръгне след тях.
На път към спалнята видя бележката на плота в кухнята.
Лоугън,
Обади се Хелън Пийбоди. С Монти сме им необходими за претърсване по вода. Наблизо е, затова би трябвало да се върна довечера или утре. Погрижи се за Маги.
Мамка му!
Набра номера на Франклин.
— Сара е напуснала къщата.
— Зная. Преди около тридесет минути.
— Нареди ли да я проследят?
— Сигурно се майтапиш. Гейлън ми каза, че ще ме държи отговорен, ако се провалим в тази задача. Смит й е опашка. Намира се на магистрала шестдесет и се отправя на изток. Никой не я следи.
Обзе го облекчение.
— Добре. Кажи на Смит да не я изпуска. — Затвори.
Може и всичко да бе наред. Обаждането беше от Пийбоди, която Сара познаваше и уважаваше.
А можеше и да е капан.
Набра номера на Маргарет.
— Свържи ме с Хелън Пийбоди, спасителна служба Тусон. Нужни са ми сведения. Накарай я да ни сътрудничи по какъвто и да е начин. — Отиде в спалнята и се облече. Телефонът звънна, докато закопчаваше ризата си.
— Хелън Пийбоди — обяви Маргарет, докато го прехвърляше.
— Съжалявам, че ви безпокоя, госпожо Пийбоди, но ми е нужна помощта ви.
— Разбира се. Приятно ми е да се запознаем, господин Лоугън. Искам да ви благодаря за съдействието ви в превозването на групата ни до Тайван. А сега госпожа Уайт каза, че Сара ви е убедила да направите дарение на организацията ни. Сигурна съм, че знаете колко отчаяно се нуждаем от него.
— Сара бе много убедителна. Но тръгна, преди да успеем да доизясним подробностите. Мисля, че е говорила с вас, преди да изтича през вратата.
— Съжалявам, но Монти е единственото куче в групата ни, което може да търси по вода. Не исках да безпокоя Сара, тъй като току-що се е върнала от Тайван, но сержант Чейвз се обади и се предадох. Не би трябвало да отнеме повече от ден-два. Но и аз бих могла да обсъдя дарението с вас. Всъщност това е мое задължение. Сара се занимава с непосредствената работа.
— Започнах разговора с нея и бих желал да продължа. Но в момента времето ми е много ценно. Може би бих могъл да се свържа с нея чрез сержант Чейвз? Познавате ли го лично?
— Няколко членове на екипа ни са сътрудничили на Ричард в миналото. Той е от полицейското управление в Марикопа и работи в езерния патрул. Приятен човек. Беше ужасно загрижен за онези деца.
— Какви деца?
— Не сте ли гледали телевизия? Трима тийнейджъри били на пикник в гората Тонто Бейсин близо до езерото Апачи и са изчезнали. Спасителни екипи ги търсят през последните два дни. Слава богу, че е лято. Това изключително повишава шансовете да са живи.
— Не съм гледал историята. — Сара нямаше телевизор. — Сара направо към езерото ли е тръгнала?
— Да, трябва да се срещне с Чейвз на спирката.
— Можете ли да ми дадете телефона му?
— Разбира се. Но трудно можете да се свържете. В спешни ситуации обикновено е навън по следата или
