прозрението. — Руджак?
— Как изглеждаше?
— Висок, около четиридесет и няколко годишен, белокос, със сиви очи. — Погледна го. — Руджак?
Той кимна.
— Но аз… го харесах.
— Харесва се на всички. Това е една от специалностите му. Сигурен съм, че и Чейвз го е харесал. Лейтенантът смята, че е бил принуден да се обади на Хелън Пийбоди тази сутрин, за да изиска помощта ти, и после е бил убит. От десет сутринта не са го виждали в командния пост.
Тя поклати глава.
— Но той махна на един от полицаите на другия бряг и онзи му отвърна.
— Колко близо бяхте?
Прав беше. Полицаят бе прекалено далече, за да разбере, че човекът, на когото маха, не е Чейвз. Господи, какво безочие!
— Смит. Разказах му за Хенри Смит, когато той допусна, че ни следят. Но не може да го е убил, бяхме заедно в езерото.
— Използва ли телефона си?
Замисли се и кимна.
— Поне веднъж, когато отидохме до брега, за да си почине Монти. Мислех, че докладва на командния център. Смяташ, че се е обадил на някого да убие Смит?
— Не се съмнявам.
Сара потръпна.
— Бях сама с него цял следобед. Ако е искал да ме убие, можеше да го стори по всяко време. Защо не го направи? И защо ме отведе при Чейвз?
— Не зная. Игра на котка и мишка? Може би не е възнамерявал да те убива. Може би просто е искал да ми покаже, че може да го направи.
— Значи всичко е заради теб, нали?
— Искаш да кажеш, че вината е моя. Да, по дяволите, мислиш ли, че ще го отрека? Не те виня, че си разгневена.
— Разгневена съм. — Бе също изплашена и поразена, но сега тези чувства бяха заменени от ярост. — Този кучи син! Използва ме и ме манипулира!
— Руджак винаги се е гордял, че е способен да пуска в ход подходящите средства.
— И убийството на горкия човек е едно от подходящите средства, които е задействал?
Лоугън кимна.
— Трябва да е луд.
— Не съм сигурен, че е побъркан. Мисля, че нещо му липсва по рождение. Няма понятие за добро и зло във вида, в който ги познаваме. Онова, което е от полза за него, е добро, а онова, което му пречи — зло.
— Социопат.
— Не можеш да го охарактеризираш толкова лесно. — Бяха стигнали до отбивката и ръката му се стегна около нейната, когато видя екипа от криминалисти да работи над колата на Смит. — Защо да не влезем вътре? Не искам да гледам това.
Прав беше. И на нея не й бе нужно да вижда още един труп, нито пък на Монти. Отправи се към сградата.
— Колко трябва да останем?
— Лейтенантът иска да разговаря с теб и да дадеш показания, но ще видя дали не може да изпрати някого в дома ти да снеме формалните показания. Не си класифицирана като заподозряна.
Не си и мислеше, че ще бъде.
— А като каква съм класифицирана?
— Като свидетел. — Лоугън сви рамене. — Или може би като… жертва.
Спомни си ужаса и безпомощността, които бе изпитала, докато тичаше през гората. Тогава се бе почувствала като жертва и споменът я изпълни с гняв.
— Така е.
Не им разрешиха да напуснат мястото още четири часа. Сара вече бе почти толкова капнала, колкото и Монти.
— Аз ще шофирам — каза Лоугън, качвайки се в джипа. — Ти си почини.
— Мога и аз. Ти си с кола, която…
— Тя е наета от Гейлън. Той ще уреди да я вземат. — Запали двигателя на джипа. — Престани да спориш и се качвай. Зная, че в момента съм в по-добра форма в емоционално отношение. Нали не би искала да се блъснеш по този отвратителен път и да нараниш Монти.
Тя се поколеба и после се настани на предната седалка.
— Единственият необорим довод — промърмори той. — Облегни се и затвори очи.
Не й се искаше да го прави. Бе капнала от умора, но умът й не спираше да работи. Погледът й се съсредоточи върху криволичещия път, докато джипът бавно пълзеше по наклона.
— Как взе наетата от Гейлън кола?
— Обадих му се да дойде и да стане бавачка на вълчицата.
— Гейлън е в ранчото? — Толкова много неща се бяха случили, че бе забравила за дивото животно. — Не трябваше да оставяш Маги. Казах ти да се погрижиш…
— Млъкни — прекъсна я рязко той. — Нямаше начин да не те последвам и знаех, че Гейлън ще може да се грижи за нея.
Да, Гейлън би бил способен на всичко, което пожелае.
— Предполагам, че тя ще е добре.
— По-добре от теб. Има изострено чувство за самосъхранение.
— Но и тя налетя на капан като мен с Руджак. Знаел е, че не мога да не опитам да открия онези деца.
— И ако Хелън Пийбоди ти се обади отново, пак ще се повлечеш.
— Да.
Лоугън процеди проклятие през зъби.
— Глупаво!
— Не бях глупава — отвърна обидено тя. — Обадиха ми се по работа и издирването ми се стори действително. Откъде можех да зная, че Руджак ще се възползва от изчезването на онези деца и ще ми заложи капан? Трябва да е планирал предварително всичко с Чейвз, обаждането от Хел… О, боже! — Затвори очи.
Децата! Може би не просто се е възползвал от обстоятелствата. Възможно ли е да ги е убил, Лоугън?
— Да.
Сара отвори очи и се извърна да го погледне.
— Би убил три невинни хлапета просто за да ме подмами?
— Смятам, че е вероятно. Много е прецизен в плановете си. Не би искал децата да се появят и да развалят всичко, след като е създал толкова много неприятности.
— Гади ми се! — Припомни си жълтата шамандура, плаваща по водата. — Езерото…
— Лейтенант Кармайкъл ми каза, че ще изпрати екип водолази при шамандурата. Помолих го да ми се обади, ако открият нещо.
— Деца… А твърдиш, че не е луд.
— Не убива за удоволствие, прави го просто когато има полза от това. — Усмихна се мрачно. — Но може аз да представлявам изключение от правилото, определено ще му е приятно да ме убие.
— Надявам се да не намерят онези деца — прошепна тя. — Мили боже, надявам се да не ги е убил само
