— Заспа ли? — попита Гейлън, когато Лоугън излезе от спалнята.
— Току-що. Трябва да се връщам. Обещах й, че ще остана при нея.
— Изглеждаше ужасно.
— Защото преживя нещо ужасно. — Отиде до мивката и наля чаша вода. — Хенри Смит е мъртъв. Руджак го е убил.
Гейлън се вцепени.
— Защо не ми каза веднага? Франклин се опитва да се свърже с него, откакто се върнахте със Сара.
— Съобщавам ти го сега. Не можеше да направиш нищо по въпроса, а тя се нуждаеше от мен. — Изпи водата. — Или от някого.
— Било е капан?
— Да, и Руджак е причинил смъртта на трима тийнейджъри, за да го задейства. Знаеш ли как я кара да се чувства това?
Устните на Гейлън се свиха.
— Съдя по себе си.
— Тогава се погрижи Додсуърт да бъде готов. Или намери Руджак. Можеше да я убие тази нощ.
— Но ти се появи точно навреме?
— Не, щеше да е твърде късно, ако бе пожелал да я убие. Но не е искал… все още.
— Тогава за какво е бил този капан?
— За да ми покаже, че може да го направи, и да разбере колко ценна е Сара за мен.
— И разбрал ли е?
— Вероятно. Ако ни е наблюдавал. Винаги е можел да ме разгадава.
Гейлън повдигна вежда.
— И достатъчно ценна ли е тя, за да си струва вниманието?
— Удари право в десетката. — Лоугън остави чашата и се обърна. — Затова трябва да намерим кучия син, преди да я убие. Защото следващия път ще го направи.
Сара спеше дълбоко, като дете след тежък ден.
Лоугън стоеше и я гледаше.
Нежност. Закрила. Любов. Страст. Страх.
Не беше първата жена в живота му. Бе изпитвал всички тези чувства и преди. Но не по този начин. Не и с всеотдайната сила и отчаяние. Кога възхищението и приятелството се бяха превърнали в идея фикс?
Нямаше значение. Беше се случило.
И Руджак го знаеше.
Сара се размърда и простена нещо в съня си.
Кошмари? Бе обещал да ги прогони.
Плъзна се в леглото до нея и я придърпа в прегръдката си. Бе мека и женствена, но знаеше колко е силна. Силна и упорита и в същото време ужасно уязвима и предпазлива. Бе истинско чудо, че изобщо успя да се вмъкне в леглото й. Би било свръхчовешка задача да я накара да приеме връзката им. Трябваше да внимава да не я насилва.
Тя отново простена и той докосна с устни челото й.
— Шшшт, няма нищо. Тук съм. Никога няма да позволя да те наранят. — Привлече я по-близо и прошепна думи, на които знаеше, че никога не би повярвала, ако е будна. — Винаги ще бъда до теб, Сара.
Лоугън бе все още до нея, когато Сара се събуди на следващата сутрин. Очите му бяха отворени и очевидно бе напълно буден.
— Добро утро. — Целуна я по челото и седна в леглото. — Вземи си душ, докато ида да се погрижа за закуската.
— Колко е часът?
— Почти обед.
— Трябва да нахраня Монти и Маги.
— Вече е направено. — Изправи се. — Оставих те само колкото да се погрижа за Монти, а Гейлън вече нахрани Маги. Ще се радваш да разбереш, че Монти не прие храна от него.
— Но от теб да.
— Не му се сърди. Аз не съм кой да е… Преживяхме доста неща заедно. Санто Камаро, Тайван… и последната нощ. Естествено е, че… — Спря, когато видя изражението й да се променя. — Не си мисли за това сега. Вземи си душ и хапни нещо. — Грабна халата си от края на леглото и напусна стаята.
Лесно бе да се каже, мислеше си тя, докато бавно се изправяше в леглото. Как можеше да спре да мисли за горките деца? Събитията от вчерашния ден я връхлетяха с отвратителни подробности, ясни и остри като кама.
Като ножа в гърба на Чейвз.
Сара потръпна, обляна от ледена вълна. Пет човешки живота, погубени без никаква причина, освен желанието да я привлекат до езерото Апачи. Как можеше някой да стори подобно нещо?
Но той го бе направил. И се бе измъкнал безнаказано.
Изведнъж ледената тръпка отмина, заменена от огнена ярост.
Няма да ти се размине, копеле!
Тринадесета глава
Двадесет минути по-късно Сара излезе от банята, облечена в къси панталони с цвят каки и тениска.
Гейлън вдигна поглед от печката.
— Още не съм приготвил соса и бисквитите.
— Къде е Лоугън? Мислех, че ще прави закуска.
— Не се занасяй. — Изглеждаше засегнат. — Колкото и да ми се иска той да ми прислужва, в никакъв случай не бих пожертвал храносмилателната си система. С годините свикнах с изисканата кухня.
— И къде е Лоугън?
— Вън с Монти.
— Мислех, че Монти ще е при Маги.
— Ревнува. Не му харесва разбирателството, което постигнах с приятелката му.
— Какво?
— Бои се, че ме харесва повече от него. Напълно го пренебрегна, докато сменях превръзката й и я хранех. Очевидно е, че е запленена от мен. — Поклати глава, докато наливаше мляко в горещия тиган, после й намигна. — Просто се шегувам. Доста време ми бе нужно, за да я накарам да спре да вие, когато двамата излязохте. Мисля, че е раздразнена и се мъчи да се справи с това. Разбира се, може и да греша. Понякога скромността ми пречи и… — Млъкна, разглеждайки я. — Изглеждаш по-добре от снощи, но още си доста мрачна.
— Защото така се чувствам.
— Тогава върви да поговориш с Лоугън. Необходими са ми спокойни и ведри мисли, за да достигна върха на кулинарното творчество.
— Лоугън каза ли ти, че Смит е убит?
— О, да и аз самият бях обзет някои мрачни мисли. — Разбърка соса. — Но след като задействах някои средства, се почувствах доста по-добре.
— Какви средства?
— Определянето и потвърждаването на логичния съучастник на Руджак край езерото Апачи. Трябваше
