денонощието.
— Е, не би трябвало да си самотен дълго. Лоугън твърди, че си почти готов и ще тръгваме скоро за Додсуърт.
Басет замръзна.
— Лоугън ти е казал за центъра там? — Лицето му се озари от усмивка. — Радвам се. Не ми бе приятно да те изолираме, след като ми помогна, но беше необходимо. Изкуствената кръв е първостепенна мишена на индустриалния шпионаж и…
Сара вдигна ръка.
— Вече го обсъдихме с Лоугън. Докато няма опасност някой в Додсуърт да бъде наранен, няма да пускам сирените.
Усмивката му се стопи.
— Всички бяхме наясно в какво се забъркваме, когато приехме работата.
— Не си знаел за Руджак.
— Не, но въпреки това бих се съгласил да взема участие в основите на тази разработка.
— Колко ти остава да завършиш бележките си?
— Поне още пет дни. Работя с пълни сили, но денонощието си има ограничен брой часове.
Погледът й се спря на лицето му.
— И не прекарваш много от тях в сън.
— Казах ти, че това е мечтата ми. Сигурно си в състояние да го разбереш, след като знаеш колко е важен проектът.
— Разбирам наистина. — Поклати глава. — Но не е нужно да се съсипваш.
— Ще се справя. Ежедневно умират хора, които могат да бъдат спасени, ако постигнем целта си. Струва си малко изтощение. — Разтри врата си. — Ще се опитам да се разхождам всеки ден, за да не допусна мускулите ми да се схванат и да си прочистя ума. Искаш ли да дойдеш с мен?
— Смятах, че това е работа на Маргарет. Не искам да я обидя.
Басет се намръщи.
— Предполагам, че и тя може да се присъедини.
Обичам да се мотая, а тя диктува крачката като нацистки фелдфебел.
— Ще дойда, ако почакаш, докато напоя Монти.
— Ще почакам. Може би дори ще водим истински разговор. — Облегна се на касата на вратата. — Знаеш ли, чувствам се малко самотен, като няма с кого да разговарям. Жена ми казва, че съм твърде общителен за учен. — Засмя се. — Което значи, че ме смята за кречетало. Разправям й, че работата ми е толкова уединена, че бентовете просто се отприщват, щом напусна лабораторията.
— Как е тя?
— Добре. Липсва ми. Обаждам й се всеки ден, но не е същото. Ще води сина ни на Бахамските острови следващата седмица. Ходихме там през медения си месец. Иска ми се и аз да отивах с тях. Знаеш ли, гмуркането е фантастично… Бръщолевя, нали?
— Е, можеш да си бръщолевиш колкото си искаш веднага щом дам вода на Монти. Никой от нас не е приказлив, но и двамата сме добри слушатели.
— Говориш, сякаш кучето ти е човешко същество. — После кимна. — Защо не? То е част от работата ти, а за теб тя е страст.
— Монти е повече от това. Приятел ми е.
— Късметлия — отвърна тъжно той. — Нямам много време за приятели. Едва успявам да бъда приличен баща и съпруг.
— Млад си. Имаш много време. — Посочи на Монти да върви към кухнята преди нея, после добави мрачно. — Ако не позволиш на Лоугън да те завлече в друг подобен проект.
— Никога не ме е завличал. Не е в стила му.
— Освен ако не го сметне за наложително.
Но Сара знаеше какво бе имал предвид. Обикновено подходът на Лоугън включваше чар и хитри манипулации, които неизменно му доставяха онова, към което се стремеше. Кой би могъл да знае по-добре от нея колко силна бе тази магия? Бе запленена и все още подвластна на този мъж.
— Още ли си му ядосана? Надявах се да разбереш какъв страхотен човек е.
— Не съм ядосана. — Но искаше да бъде. Би било толкова по-лесно, ако не познаваше Лоугън така добре. Но бе станала свидетел на уязвимостта му, на чувството му за хумор и на решителността му. Трудно би могла да го изостави. Какви си ги мислеше? Вероятно той щеше да я зареже. Сексът не означаваше нищо. Дори и в момента бе с жена, с която бе имал връзка преди година. Коя щеше да е следващата година? — Възхищавам му се — обясни на Басет тя. — Просто не мисля, че е необоримо прав в абсолютно всички случаи. — Последва Монти в кухнята. — Ще се върна след минутка. Ще дам на кучето да пийне и после можем да вземем Маргарет.
— Ако не те познавах по-добре, бих се заклела, че нямаш съвест, Джон — заяви строго Ийв. — Не биваше да замесваш Сара.
— На мен ли го казваш? — Лоугън паркира колата до къщата и изключи двигателя. — Но вече е твърде късно. Просто трябва да сторя всичко възможно да я предпазя.
— Стига само да можеш да опазиш и този „Додсуърт“. Не ми се иска да носех такава отговорност.
— Нито пък на мен. — Ръцете му се стегнаха около волана. — Знаеш, че не съм светец, Ийв. Арогантен и егоистичен съм и по-твърдоглав от допустимото. Преди години сгреших и оставих Руджак жив, но сега трябва да се поправя. „Додсуърт“ е примамката и трябва да действам с нея.
— Ако Сара ти позволи.
— Ще ми позволи. Ще се погрижа охраната да е толкова стегната, че да не повярва, че Руджак има някакъв шанс.
Тя замълча за момент.
— Каза, че Руджак би набелязал всеки твой близък. Това включва ли мен и семейството ми?
— Не мисля, че е вероятно. Бях пратил двама охранители, които наблюдаваха къщата ти, откакто Руджак се появи, но беше само от предпазливост. — Устните му се извиха в суха усмивка. — Не се интересува от минали истории.
— Винаги ще си ми приятел, Лоугън.
— Зная и това ми стига. — Направи пауза. — Обади се на Куин и му кажи да дойде. Сара ще е по- спокойна така.
— Ами ти?
— Вероятно всички вие ще сте в по-голяма безопасност тук. Ще сте под наблюдение от хълмовете, откъдето се открива ясна гледка към къщата. Трудно е да се охранява вашият дом в гората. Разбрах го, когато се бореше с онзи убиец, който те дебнеше.
Тя потръпна.
— Руджак не може да е толкова умен, колкото Дом.
— Не бъди толкова сигурна. Изигра Сара, а тя е доста прозорлива.
— Да. — Намръщи се. — Ще си помисля. Излезе от джипа и посегна към куфара си. — Не слизай. Сама ще се представя на Гейлън. Зная, че искаш да се върнеш при Сара. Изглеждаше притеснен за нея.
— Притеснен съм. Непрекъснато.
— Но пазачите във Финикс са много… — Спря, впила поглед в лицето му. — Боже мой!
Лоугън кимна.
— Невъзможно е да не е мишена. — Добави с присмех. — Куин би се засмял. Винаги ми е казвал, че не съм обичал достатъчно, че трябвало да бъде обсебване. Тогава не го разбирах, но бе прав. Обсебващо е.
— Ако нещо се случи на онези хора в Додсуърт, тя ще те намрази, Лоугън.
— И аз самият ще се мразя. — Запали двигателя. — Обади й се и й кажи, че ще помолиш Куин да дойде. Достатъчно е разтревожена заради Додсуърт. Не е нужно да се тревожи и за теб.
