товара, Басет. Раздвижи си кръвта.
— Да, госпожо. — Той намигна на Сара и последва по-възрастната жена. — Ето ме отново. Тя е същинска напаст. — После стана сериозен. — Лоугън ни каза за момиченцето. Научихте ли нещо?
Сара поклати глава, изравнявайки крачка с него.
— Гейлън замина за Атланта днес следобед. — Двамата с Джо трябва вече да са се срещнали.
— Може тя да е добре. Децата са странно нещо. Може би се крие или се опитва да ги накара да се тревожат за нея.
— Не й е присъщо.
— Е, може би баба й прави…
— Побързайте — Маргарет помаха на охранителя при портата, на известно разстояние от тях. — Здравей, Букър. Да си виждал някога по-мързеливи хора от тези двамата?
Мъжът се засмя.
— Наистина ли очаквате отговор?
— Страхливец. — Маргарет понечи да завие по пътеката, обикаляща къщата. — Хайде, разходката е безсмислена, ако не учестява биенето на сърцата ви.
— Идваме. — Басет ускори крачка. — Точно зад теб сме.
Не бяха точно зад нея. Всъщност тя имаше няколко метра преднина. Извърна се и им махна укорително. — Казах ви, че трябва да побързате, за да… — Скова се, впила поглед в портата. — Букър?
Вълчицата виеше отново. И на Ийв й идеше да нададе вой.
О, господи, дано Джейн е добре.
„Върви да нагледаш Маги, увери се, че е наред“. Трябваше да върши нещо. Тръгна към задната веранда и подаде глава през вратата. Вълчицата я изгледа гневно и възмутено и отново вдигна глава, виейки.
— Не мога да ти помогна — прошепна тя. — Не мога да ги върна.
Не можеше да помогне и на себе си.
Нито на Джейн.
По дяволите, Лоугън, намери я!
Замръзна, когато чу почукване на вратата.
Бавно прекоси стаята.
Ако я бяха открили, щяха да се обадят веднага. Хората идваха лично, за да съобщят лоша вест. Полицаите чукаха на вратата и казваха колко съжаляват, че малкото ви момиченце е мъртво.
Не, това бе Джейн. Господ не би позволил същото да й се случи отново. Трябваше да има някакъв закон във вселената, който забранява…
Ново почукване.
Вълчицата нададе вой.
Опря чело о вратата за момент. „Приеми го“. Пристъпи напред и отвори.
Хърб Букър се бе вкопчил в портата, вперил поглед право напред. От рамото му течеше кръв. Цялото му тяло внезапно се сви конвулсивно.
— Господи, прострелян е! — Басет изтича по пътеката покрай Маргарет. — Трябва да му
Изстрел? Сара бе обзета от паника.
— Басет, стой настрана от портите!
— На земята! — Маргарет вече тичаше към Басет и падналия Букър. — Залегни, Басет!
— Какво става, по дяволите? Букър е… — Той се завъртя, хващайки се за китката.
Още един изстрел.
Сара видя от гърдите на Маргарет да бликва кръв и тя бавно се отпусна на колене.
— Сара? — прошепна невярващо.
Сара изпищя и се втурна към нея.
— Повикай охраната — извика замаян Басет. Стискаше китката си, а през пръстите му се стичаше кръв. — За бога, повикай…
— Легни на земята и стой там! — изкрещя му тя. — Не можеш да помогнеш. Монти, остани с него.
Докато коленичеше до Маргарет, която се бе свлякла на земята, покрай бузата й изсвистя куршум.
— Маргарет?
Очите й бяха вперени право напред.
— Залегни…
Все още раздаваше заповеди, осъзна Сара. Трябваше ли да я помръдне? Ами ако куршумът се разместеше?
Помощ. Нуждаеше се от помощ.
Отвори уста и изпищя.
— Зная, че ще си ми ядосана. — Джейн войнствено изправи рамене. — Жалко. Дойдох и ще остана тук. Не можеш просто да заминеш и да не очакваш… Пусни ме. Не мога да дишам.
— Съжалявам. — Ръцете на Ийв се сключиха около слабичкото й тяло. — Няма да те пусна. — Прочисти гърлото си. — Е, поне минута-две. После ще те убия.
— Знаех си, че ще си бясна. Щях да кажа на Джо или на майка ти, но знаех, че ще ме спрат. Смятат ме за дете.
— Та ти си дете, по дяволите! — Момичето я погледна. — Добре. — Джейн бе точно толкова дете, колкото и тя самата на нейната възраст. И двете бяха израснали по улиците, където младостта им бе открадната. — Тогава трябваше да се държиш като възрастна и да не ме тревожиш до смърт.
— Нямаше да ми позволиш да дойда. — Отстъпи назад. — А сега съм тук. Трябва да се обадиш на Джо и да му кажеш, че съм дошла, нали?
— Да. — Не искаше да помръдне. Не можеше да свали очи от дъщеря си. — Как дойде?
— Купих си билет чрез интернет с твоята кредитна карта. Дължа ти пари.
— И те пуснаха сама в самолета?
— Справих се. Това не е ли воят на вълчицата? Къде е?
— На задната веранда. А как стигна от летището до тук?
— На стоп. — Вдигна ръка, за да прекъсне протеста на Ийв. — Зная, че е опасно. Избрах си един старец и съпругата му и те ми четоха морал през целия път.
Останаха отвън в камиона си, докато отвориш вратата. Искам да видя вълчицата. — Тръгна към вратата, която Ийв бе посочила. — Обади се на Джо, можеш да ми крещиш и по-късно.
— Разчитай на това. — Отправи се към телефона. — И стой настрана от Маги. Раздразнителна е.
— Защо?
— Мисля, че е самотна.
Джейн я погледна през рамо.
— Чувството е неприятно. Болезнено е.
— Да.
— Обади се на Джо. — Джейн извърна очи.
Още един изстрел проехтя покрай ухото й и Сара се сви над тялото на Маргарет, притискайки раната с
