По-малкия брат на Хикоемон, Матаджуро и племенникът му Тендзо получиха от него заповедите си, преоблякоха се като търговци и късно тази нощ тръгнаха от крепостта за сърцето на вражеските земи — града под крепостта Инабаяма. И двамата бяха твърде подходящи за такъв род начинание. Месец по-късно, след като свършиха работата си, те се върнаха в Суномата.
Отвъд реката, в Мино, почнаха да се пръскат слухове:
— Има нещо подозрително около Унумския тигър.
— Осава Джиродзаемон от години заговорничел с Овари.
— Затова и не послуша заповедта на Фува по време на строежа на суноматската крепост. Всичко беше замислено като съвместно нападение, но той изобщо не помръдна отрядите си.
Слуховете дадоха начало на още догадки.
— Господарят Тацуоки се кани в скоро време да заповяда на Осава Джиродзаемон да дойде в крепостта Инабаяма и да му потърси сметка за поражението при Суномата.
— Крепостта Унума ще бъде отнета от господаря й. Веднага, след като Тигъра отиде в Инабаяма.
Тези слухове се разпространяваха в Мино като самата истина. Огънят бе пръснат от Ватанабе Тендзо, а зад него стоеше Хидейоши в крепостта Суномата.
— Не мислиш ли, че това е горе-долу подходящото време? Иди в Унума сега — предложи Хидейоши на Хикоемон. — Написал съм писмо, което бих искал да пратя на Осава.
— Добре, господарю.
— Най-същественото е да го оплетем. Уреди мястото и деня на срещата.
Хикоемон взе писмото на Хидейоши и скришом посети Унума.
Щом чу, че е пристигнал таен пратеник от Суномата, Осава се зачуди за какво ли може да е това. Свирепият Унумски тигър бе добил напоследък отмалял и нещастен вид. Чувствуваше се зле и отбягваше всички. Наскоро бе получил нареждане да отиде в Инабаяма и семейството и служителите му с тревога гледаха на това. Самият Осава обяви, че е твърде болен, за да пътува и изглежда не бе в настроение да потегля. Слуховете бяха стигнали и до Унума и Осава съзнаваше опасността, в която се намира. Негодуваше, че е станал жертва на настроени за клевети служители. Оплакваше също безредието в рода Сайто и глупостта на Тацуоки. Нямаше обаче какво да направи и вече виждаше деня, в който ще бъде принуден да си направи сепуку. И в този момент Хикоемон тайно го посети от Суномата. Осава реши да действа.
— Ще се срещна с него — каза той.
Предадоха му писмото на Хидейоши. Веднага щом го прочете, той го изгори. После устно предаде отговора си:
— До няколко дни ще ви известя за времето и мястото. Надявам се господарят Хидейоши да бъде там.
После минаха около две седмици. В Суномата пристигна известие от Унума и придружен само от десет мъже, между които Хикоемон, Хидейоши се отправи към мястото на срещата — обикновен частен дом точно по средата на пътя между Унума и Суномата. Докато служителите от двете страни останаха на брега да наблюдават оттам околността, Хидейоши и Осава сами излязоха с малка лодка по река Кисо. Докато седяха коляно до коляно, останалите се чудеха какъв ли таен разговор може да водят. Малката лодка бе като поето от течението на голямата река листо и доста време остана отдалечена от хорските очи и уши, докато плуваше сред чудесен изглед от вятър и светлина. Разговорът завърши без произшествия.
След като се върнаха в крепостта, Хидейоши каза на Хикоемон, че Осава ще дойде сигурно до една седмица. И така, подир няколко дни той при пълна тайна отиде в Суномата. Хидейоши го прие с много любезности и преди който и да е в крепостта да е узнал за присъствието му, още на същия ден го заведе на връх Комаки, където сам бе предварително приет насаме от Нобунага.
— Дошъл съм с Осава Джиродзаемон, Унумския тигър — каза той на господаря си. — След като изслуша моите доводи, той промени мнението си и е решен да изостави Сайто и да се присъедини към Ода. Ако благоволите да разговаряте направо с него, ще сте в състояние, без да помръднете и пръст, да прибавите към силите си един изключително храбър пълководец и самата крепост Унума.
С израз на изненада на лицето Нобунага сякаш обмисляше подробностите на казаното от Хидейоши. Той бе леко раздразнен и се зачуди защо ли господарят му не изглежда доволен. Не ставаше дума да го хвалят за усилията, а за това, че да извади свирепия Унумски тигър като зъб от устата на врага и да го доведе на среща с Нобунага би трябвало да бъде голям подарък.
Бе предполагал, че Нобунага ще се зарадва. Като се замисли после за това обаче, планът не бе подготвен със съгласието на Нобунага. Може това да бе и причината. По израза на Нобунага сякаш личеше, че е точно така. А както гласи старата поговорка, пиронът, който прекалено стърчи, го заковават. Хидейоши добре разбираше това и постоянно се укоряваше, че собствената му глава стърчи нагоре досущ като главичката на пирона. Не можеше обаче да тръгне с главата надолу и да не прави нищо, след като знае, че нещо ще бъде добро за страната му.
Накрая Нобунага даде нещо като неохотно съгласие. Хидейоши въведе Осава вътре.
— Пораснал сте, господарю — рече този приятелски. — Може бе си мислите, че сега се виждаме за първи път, но днес е всъщност вторият случай, при който имам удоволствието да се срещна с вас. Първият бе преди петнайсет години, в храма Шотоку в Тонда, когато се срещнахте с предишния мой господар Сайто Досан.
— Така ли? — отвърна само Нобунага. Изглежда, като че преценяваше характера на своя гост.
Осава нямаше намерение да го ласкае. Нито пък се присмиваше с нещо на мъжа пред себе си.
— Макар да сте мой враг, аз съм впечатлен от това, което направихте в последните години. Когато ви зърнах за пръв път в храма Шотоку, ми се сторихте немирен младеж. Но по това, което видях днес, разбрах, че управлението на вашите владения не е такова, каквото си мислят хората.
Осава говореше като равен с равен, откровено и искрено. Хидейоши си помисли, че не е само храбрец, но и твърде добър по природа.
— Нека се срещнем някой ден отново и поговорим на спокойствие. Днес имам доста неща за вършене — каза Нобунага, стана и без да се церемони, прекъсна разговора.
По-късно повика Хидейоши на среща насаме. Каквото и да бяха говорили двамата, след това Хидейоши имаше страшно объркан вид. Но, без да каже на Осава нищо, той игра ролята на сърдечен домакин и правеше компания на пълководеца в крепостта на връх Комаки.
— След като се върнем в Суномата, ще ви осведомя подробно какво е казал Негово Височество.
Веднага щом се върнаха в крепостта на Хидейоши и останаха насаме, той започна:
— Поставих ви в невъзможно положение, генерал Осава и мисля, че мога да изкупя това само със смъртта си. Без да съм се съветвал с господаря Нобунага, вярвах, че Негово Височество ще мисли точно като мен и с радост ще ви приветства като съюзник.
Хидейоши въздъхна. После спря да говори и тъжно сведе поглед.
Осава сам бе разбрал, че отношението на Нобунага не е особено благоприятно.
— Имате ужасно разстроен вид, но в действителност за това няма причина. Не е да не мога да живея без издръжка от господаря Нобунага.
— Работата е в това, че ако се свършваше с това, щях да съм безкрайно доволен — Хидейоши едва бе в състояние да говори, но сякаш изведнъж намерил решимост, се поизправи. — Най-добре да ви кажа всичко. Когато се канех да си тръгвам, генерале, господарят Нобунага ме повика тайно и ме смъмри, задето не съм разбирал военното изкуство на двойната игра. Защо, попита той, Осава Джиродзаемон, мъж с характер и такова добро име в Мино, да се подлъже по моя изкусен език и да стане негов съюзник? Изобщо не предвиждах това.
— Да, мога да си представя.
— Каза ми също, че тъкмо този Осава от крепостта Унума от много години защитавал като тигър областта Мино и като военачалник по границата ни бил причинил толкова много щети. Предположи, че може би аз съм този, който е заблуден от вашите хитри приказки и подлъган от дързостта ви. Както виждате, пълен е със съмнения.
— Наистина.
— Смяташе също, че ако останете още малко в крепостта Комаки, ще ви дадем възможност да разгледате отбранителните съоръжения на областта и аз получих заповед незабавно да ви отведа обратно в Суномата. Да ви отведа и…
