сметки. Императорът разбира се беше доволен и верността на владетеля на Овари впечатли хората. Като видя, че благородниците са спокойни, а по-низшите съсловия — мирни и доволни, Нобунага наистина се наслади на прекараното с Иеясу през втория месец време, съзерцаваше черешовите цветове, посещаваше чайни церемонии и слушаше музика.
Кой би могъл да знае, че по това време умът му се подготвяше да срещне с един удар нова поредица от трудности? Нобунага предприемаше действия в зависимост от развитието на обстоятелствата и дори докато спеше, не изоставаше с очертаването и изпълнението на своите планове. На втория ден на четвъртия месец всичките му военачалници внезапно получиха повиквания да се съберат в резиденцията на шогуна.
Голямата зала за съвети бе пълна.
— Става дума за рода Асакура от Ечидзен — започна Нобунага и разкри какво бе замислял от втория месец насам. — Господарят Асакура пренебрегна многобройните молби на шогуна и не е предложил дори едно парче дърво за строежа на Императорския дворец. Той е бил назначен от шогуна и има положението на императорски служител, но не мисли за нищо, освен разкоша и безделниченето на собствения си род. Бих искал сам да разследвам това провинение и да събера наказателен отряд войници. Какви са вашите мнения?
Сред тези, които упражняваха пряко влияние върху шогуна, имаше много, за които Асакура бяха стари приятели и които косвено поддържаха рода — никой обаче не изрази несъгласие. Но тъй като голям брой хора с готовност изказаха искрено одобрение, решението бе взето с неподправено мнозинство.
Да нападнат Асакура щеше да означава поход в северните области. Това бе сериозно начинание, но за много кратко време планът беше одобрен. Още на същия ден излезе призив, че ще се събира войска и до двадесетия ден на същия месец тя вече бе на стан в Сакамото. Към отрядите на Овари и Мино се присъединиха и осем хиляди войни от Микава, начело с Токугава Иеясу. Покрай брега на езерото Ниодори, в топлия четвърти месец на късната пролет, се точеше войска от близо сто хиляди души.
Докато правеше преглед на частите си, Нобунага посочи към планинската верига на север.
— Вижте! Снегът, който покриваше планините в северните области, се е разтопил. Скоро за нас ще разцъфне пролетта!
Хидейоши бе включен във войската му и водеше едно голямо поделение.
Той кимна сам на себе си, като мислеше: „Е, докато господарят Нобунага се забавляваше тази пролет в столицата заедно с господаря Иеясу, той е чакал и да се разтопят снеговете в планинските проходи, които водят на север.“
А още повече разсъждаваше за това, как същинското умение на Нобунага се прояви при поканването на Иеясу в столицата. Непряко бе показал собствената си сила и постижения, тъй че Иеясу да не се скъпи за отрядите, които праща. Такова е умението на Нобунага. Дори при безпорядъка, в който се намира сега светът, неговите способности ще го обединят наново. Хидейоши вярваше, че това е истина и повече от всеки друг разбираше, че значението на тази битка е в нейната абсолютна необходимост.
Войската настъпи от Такашима, мина през Кумагава във Вакаса и занапредва към Цуруга в Ечидзен. Вървеше все направо и направо, като опожаряваше вражеските крепости и гранични постове, прекосяваше планина след планина и преди да е свършил месецът, нападна Цуруга.
Асакура, които не бяха взимали вражеските сили кой знае колко на сериозно, бяха удивени, че онези вече са стигнали дотам. Само преди половин месец Нобунага се веселеше сред пролетните цветове на столицата. Макар да успяха да направят толкова бързо военните си приготовления, Асакура дори и в сънищата си не можеха да повярват, че сега виждат неговите знамена тук, в своята собствена област.
Древният род Асакура, в началото си от императорско потекло, се бе издигнал благодарение на своята помощ за първия шогун и по-късно бе получил цялата област Ечидзен.
Родът беше най-силният във всички северни области — така смятаха и те самите, и останалите. Асакура се нареждаха сред участниците в шогунското управление, земите им бяха щедро дарени от природата и можеха да се опрат на голяма военна сила.
Щом чу, че Нобунага вече е стигнал до Цуруга, Йошикаге почти избухна срещу този, който му донесе новината:
— Не си губи ума. Сигурно бъркаш.
Стичащата се към Цуруга войска на Ода устрои там главния си лагер и прати части да нападнат крепостите Канегасаки и Тедзуцугамине.
— Къде е Мицухиде? — попита Нобунага.
— Генерал Мицухиде е начело на предните отряди — отвърна един от служителите.
— Повикай го при мен! — бе заповедта.
— Какво има, господарю? — попита Мицухиде, след като бързешком се появи от предната редица.
— Ти дълго време си живял в Ечидзен, значи трябва особено добре да познаваш местностите от тук до главното укрепление на Асакура в Ичиджогадани. Защо се биеш с предните отряди заради дребни късчета земя, а не си измислил някой голям план? — поиска да узнае Нобунага.
— Простете — Мицухиде се поклони, сякаш Нобунага го бе засегнал някъде дълбоко навътре. — Ако ми дадете вашата заповед, ще ви нарисувам карта и ще ви я предоставя за оглед.
— Е, тогава ще ти дам официална заповед. Картите, които имам под ръка, са доста груби и изглежда има места, където може да са изцяло неверни. Сравни ги с тези, които имаш, поправи ги и ми ги върни.
Мицухиде притежаваше много точни карти, с които тези на Нобунага не можеха да се сравняват. Той се оттегли и после се върна със своите собствени карти, които представи на господаря си.
— Мисля, че трябва да огледаш низините и възвишенията. Може би е по-добре да те направя офицер в моя походен щаб.
Оттогава нататък Нобунага не оставяше Мицухиде да се отдалечава от стана му.
Тедзуцугамине, крепостта, защитавана от Хита Укон, скоро се предаде. Крепостта в Канегасаки обаче не падаше така бързо. В нея се бе укрепил Асакура Кагецуне — един военачалник на двадесет и шест години. Когато на младини той бе монах, имаше такива, които говореха, че ще е жалко за войн с неговото телосложение и дух да положи свети обети. Така бе насила върнат към светския живот и начело на крепост, бързо се отличи дори при рода Асакура. Заобиколен от повече от четиридесет хиляди войници, предвождани от такива стари и опитни военачалници като Сакума Нобумори, Икеда Шоню и Мори Йошинари, Кагецуне с невъзмутимо изражение погледна надолу от крепостната наблюдателница и по лицето му се яви усмивка.
— Каква показност.
Йошинари, Нобумори и Шоню предприеха общо нападение, покриха стените с петна от кръв и оставиха войниците си да се държат като мравки за нея през целия ден. Когато в края му преброиха телата, противникът бе загубил над триста души, но труповете на собствените им хора надхвърляха осемстотин. Тази вечер обаче крепостта в Канегасаки остана под огромната лятна луна, величествена и непристъпна.
— Тази крепост няма да падне. Дори и да успеем, за нас това няма да е победа — каза Хидейоши тази вечер на Нобунага.
Нобунага изглеждаше малко нетърпелив.
— Защо да не бъде победа, ако крепостта падне?
В такива случаи нямаше причина той да бъде в добро настроение.
— Ечидзен няма непременно да бъде сразен с падането тази единствена крепост. След превземането й вашата военна сила, господарю, няма със сигурност да нарасне.
Нобунага го прекъсна с въпроса:
— Но как можем да настъпваме, без да сме преодолели Канегасаки?
Хидейоши внезапно се извърна настрани. Иеясу бе влязъл и тъкмо стоеше пред тях. Щом го видя, Хидейоши бързо се оттегли с поклон. После донесе рогозка и предложи на господаря на Микава място за сядане до Нобунага.
— Прекъсвам ли ви? — попита Иеясу и след това седна на мястото, което му бе осигурил Хидейоши. Самия него обаче той не зачете дори с най-малък знак. — Изглежда, бяхте посред някакъв спор.
— Не.
Нобунага направи на Хидейоши знак с брадичка и като посмекчи малко тона си, обясни на Иеясу какво точно бяха обсъждали.
