Иеясу кимаше и втренчено гледаше към Хидейоши. Бе осем години по-млад от Нобунага, но на Хидейоши му се струваше, че е тъкмо обратното. Щом Иеясу погледнеше към него, не можеше да си представи, че държанието и изразът му са на човек, ненавършил още тридесет.
— Съгласен съм с това, което ви е казал Хидейоши. Да пилеем по-нататъшно време и да жертваме още хора пред тази крепост не е добър начин на действие.
— Мислите ли, че трябва да отменим нападението и да се насочим към главната твърдина на противника?
— Нека първо чуем какво има да каже Хидейоши. Изглежда, че има нещо предвид.
— Хидейоши.
— Да, господарю.
— Кажи ни плана си.
— Нямам план.
— Какво?
Нобунага не бе единственият, в чийто поглед се четеше изненада. Изразът на лицето на Иеясу също бе малко озадачен.
— В крепостта има три хиляди войници, а стените й са закалени от тяхната воля да срещнат десетхилядната ни войска и да се бият до смърт. Макар да е малка, няма причина тя да падне лесно. Дори и да имахме план, се съмнявам, че щяхме да я разклатим. И тези войници също са хора, значи допускам, че трябва да се поддадат на искрени чувства и откритост…
— Пак ли почваш, а? — обади се Нобунага.
Не искаше Хидейоши да разпуска повече езика си. Иеясу бе неговият най-могъщ съюзник и той се отнасяше към него с извънредна учтивост, но в крайна сметка този човек беше господар на двете области Микава и Тотоми и не влизаше в доверения кръг на рода Ода. В добавък към това, Нобунага достатъчно добре познаваше мисленето на Хидейоши, за да трябва в подробности да чува какво точно смята, че да може да му се довери.
— Хубаво. Това е хубаво — каза Нобунага. — Ще ти дам пълномощия да направиш това, което си намислил, каквото и да е то. Тръгвай и го приведи в изпълнение.
— Благодаря, господарю.
Хидейоши се оттегли, сякаш въпросът не бе от особена важност. Тази нощ обаче той влезе сам във вражеската крепост и се срещна с нейния предводител Асакура Кагецуне. Хидейоши разтвори сърцето си и говори с младия господар на крепостта.
— И вие произхождате от самурайско семейство, значи навярно предвиждате крайния резултат на тази битка. По-нататъшна съпротива ще има за следствие само загубата на ценни войници. Аз в частност не желая да ви виждам да умирате от безполезна смърт. Наместо това, защо не отворите вратите на крепостта и не се изтеглите, както подобава, за да се присъедините към силите на господаря Йошикаге и да ни срещнете отново, на друго бойно поле? Аз лично ще гарантирам сигурността на всички скъпоценности, оръжия, жени и деца в крепостта и невредими ще ви ги пратя.
— Да сменим бойното поле и да ви срещнем наново някой друг ден би било интересно — отвърна Кагецуне й отиде да подготви отстъплението.
С пълно уважение като към самурай Хидейоши предостави на оттеглящия се противник всички удобства и ги изпрати на един час път от крепостта.
Уреждането на въпроса с Канегасаки отне ден и половина, но когато Хидейоши осведоми своя господар за направеното, единственият негов отговор бе:
— Така ли? — и той не изрази никаква голяма изненада.
По вида на лицето на Нобунага обаче си личеше, че изглежда мисли: „Прекалено добре се справи — за заслугите си има граница.“ Голямата полза от плана на Хидейоши обаче надали можеше да бъде отречена, независимо кой дава преценката.
А и ако Нобунага го бе похвалил твърде високо, това би създало положение, при което военачалниците Шоню, Нобумори и Йошинари щяха да са прекалено засрамени, за да погледнат господаря си отново в очите. В крайна сметка те пратиха на смърт осемстотин души и въпреки численото превъзходство не бяха успели да разгромят противника. Хидейоши бе дори още по-чувствителен за това, какво изпитват тези пълководци и когато докладваше за станалото, не спомена собственото си хрумване като първоизточник на своите усилия. Каза просто, че е следвал заповедите на Нобунага.
— Намерението ми беше да изпълня всичко според нарежданията. Надявам се да простите неумелите ми действия, както и внезапността и тайнствеността на всичкото това.
С това извинение той се оттегли.
По това време Иеясу се оказа заедно с останалите военачалници редом с Нобунага. Той изръмжа нещо на себе си и се загледа в излизащия Хидейоши. От този момент насетне осъзна, че има един страховит човек, не много по-възрастен от него, който се е родил през същото време, в което и той. Между това, изоставил Канегасаки и сега в разгара на отстъплението, Асакура Кагецуне бързаше напред, като си мислеше, че ще присъедини своите части към тези в главната крепост Ичиджогадани и отново, на друго бойно поле, ще премери силите си с войската на Нобунага. Още на път, той срещна двадесетхилядния отряд, който Асакура Йошикаге бе пратил в стремителен ход да помогне на обсадената Канегасаки.
— Значи сте успели! — възкликна Кагецуне, със съжаление, че е последвал съвета на врага. Беше обаче твърде късно.
— Защо изоставихте крепостта без битка? — извика разярен Йошикаге, но се видя принуден да обедини двете войски и да се върне в Ичиджогадани.
Хората на Нобунага проникнаха чак до прохода Киноме. Ако успееше да се вреже на това ключово място, право пред него щеше да е самото седалище на рода Асакура. Едно спешно известие обаче порази войниците на Ода.
Съобщението ги осведоми, че Асаи Нагамаса от Оми, чийто род от няколко поколения насам бе в съюз с Асакура, е повел войска на север от езерото Бива и отрязал пътя за отстъпление на Нобунага. Освен това Сасаки Рокаку, който вече бе вкусвал поражението от ръцете на Нобунага, действа в съгласие с Асаи и настъпва от планинския окръг Кога. Един подир друг те бяха повели войските си, за да ударят Нобунага отстрани.
Врагът бе отпред и отзад на нападащата войска. Навярно поради тази промяна в обстоятелствата духът на отрядите на Асакура сега бе висок и те бяха готови да излязат вън от стените на Ичиджогадани и да подемат яростно ответно нападение.
— В челюстите на смъртта сме — каза Нобунага.
Разбра, че все едно са търсели собствените си гробове на вражеска земя. Това, което внезапно предизвика страха му, не бе просто, че Сасаки Рокаку или Асаи Нагамаса са препречили пътя за отстъпление — това, от което Нобунага се боеше до самия мозък на костите си, бе възможността монасите- войни от Хонганджи, чиято крепост бе в околността, да нададат боен вик против нашественика и да развеят знамената си срещу него. Времето изведнъж се промени и сега нападащата войска бе като лодка, тръгнала срещу бурята.
Но къде има достатъчно голямо отверстие за изтегляне на десет хиляди войници? Майсторите на бойното изкуство предупреждават, че едно настъпление е по природа лесно, а оттеглянето — трудно. Допусне ли една грешка, военачалникът може после да претърпи нещастието от гибелта на цялата своя войска.
— Моля, позволете ми да застана начело на последните редици. Тогава господарят може да мине напряко през Кучикидани, без да го обременяват прекалено много хора и под прикритието на нощта да се измъкне от тази мъртвешка земя. Преди да стане пладне, останалите отряди могат да се оттеглят направо към столицата — предложи Хидейоши.
С всеки изминал миг опасността ставаше по-голяма. Тази вечер, придружаван от неколцина служители и отряд от само триста души, Нобунага последва непроходимите равнини и дефилета и цяла нощ язди към Кучикидани. Безброй пъти бяха нападани от монасите-войни от ордена Ико и от местни разбойници; два дни и две нощи вървяха без храна, вода или сън. Накрая стигнаха на вечерта на четвъртия ден Киото, но дотогава мнозина от тях бяха така уморени, че почти бяха осакатели. Те обаче бяха щастливците. Онзи, който трябваше да бъде съжаляван повече, бе човекът, поел доброволно в свои ръце отговорността за
