по-страшно от безцелно водещи страната управници, от владетели само на име. Във всяка една от областите властта държаха самураите, които защитаваха своите привилегии, а духовенството трупаше богатства и укрепваше влиянието си. Благородниците се бяха превърнали в мишки на Императорския двор, като един ден се опираха на войните, на следващия ухажваха духовенството, а после злоупотребяваха с властта в полза на самите себе си. Така Империята се бе разделила на четири нации — на свещениците, на самураите, на двора и на шогуната — и всяка от тях водеше своите частни войни.
Действията на Нобунага широко отвориха очите на хората. Макар обаче да вдигаха поглед към синьото небе, още не всички гъсти облаци бяха изчезнали. Никой не можеше да отгатне какво крие бъдещето. През последните две-три години се поминаха няколко важни люде. Преди две години едновременно починаха Мори Мотонари, господарят на най-голямото владение в западна Япония и Ходжо Уджиясу, повелител на източната част на страната. За Нобунага обаче тези събития далеч не бяха от така голяма значимост като смъртта на Такеда Шинген и изгнанието на Йошиаки. Особено кончината на Шинген, който постоянно го заплашваше от север, бе тази, която му даде свобода да съсредоточи силите си в една посока — посока, която правеше почти неизбежни нови битки и безпорядък. Със сигурност нямаше съмнение, че след гибелта на шогуната войнските родове във всички области ще вдигнат знамена и ще се запрепират кой първи да излезе на бойното поле.
— Нобунага опожари връх Хиеи и свали от власт шогуна. Такова беззаконие трябва да се накаже!
Това щеше да е бойният им позив.
Нобунага знаеше, че ще му се наложи да отнеме на своите съперници възможността за първи удар и да ги разгроми, преди да са в състояние да се съюзят срещу му.
— Побързай да се върнеш пръв, Хидейоши. Сигурно скоро ще дойда да те посетя в крепостта Йокояма.
— Ще ви очаквам.
Хидейоши, изглежда, бе схванал посоката на събитията и след като изпроводи сина на Йошиаки до Вакае, бързо се върна в своята крепост в Йокояма.
Бе краят на седмия месец, когато Нобунага пристигна в Гифу. В началото на следващия от Йокояма пристигна бързо писмо, написано със собствения лош почерк на Хидейоши:
Времето назря. Да действаме!
Сред продължаващата жега на осмия месец войската на Нобунага тръгна от Янагасе и пресече границата с Ечидзен. Насреща й беше армията на Асакура Йошикаге от Ичиджогадани. В края на седмия месец Йошикаге получи спешно известие от Одани, от Асаи Химамаса и неговия син Нагамаса, съюзниците му в северна Оми:
Войската на Ода идва на север. Пратете бързо подкрепления. Ако помощта се забави, загубени сме.
На военните съвети имаше такива, които се усъмниха дали това може да е истина, но Асаи бяха съюзници и бързо им пратиха десет хиляди войници. Когато предните редици бяха стигнали чак до връх Тагами, те разбраха, че нападението на Ода е действителност. Веднъж схванали същинското положение, пратиха нови отряди от над двадесет хиляди души. Асакура Йошикаге смяташе положението за достатъчно тежко, та да поведе лично войската си. Очевидно всяко сражение в северна Оми бе изключително тревожно за Асакура, тъй като Асаи бяха първата защитна линия на тяхната собствена област.
И бащата, и синът Асаи бяха в крепостта Одани; на около три часа път от тях стоеше крепостта Йокояма, в която се бе укрепил Хидейоши и като сокол на Нобунага държеше Асаи под погледа си.
В началото на есента Нобунага вече бе нападнал рода Асаи. С едно изненадващо настъпление срещу войската на Ечидзен удари по Кинамото. Ода взеха над две хиляди и осемстотин глави. Продължиха да настъпват срещу врага, който сега бягаше от Янагасе, прегазиха го и почерниха сухата ранно есенна трева от кръв.
Воините от Ечидзен оплакваха слабостта на армията си. Свирепите военачалници и храбрите бойци, които се обърнаха назад да се бият, обаче паднаха в битката. Защо се оказаха толкова слаби? И защо не можаха да нанесат удар на Ода? При падането на всяка една владетелска сила се струпват множество причини и естественият провал идва за един миг. Когато обаче този миг дойде, и свои, и врагове се учудиха на неговата внезапност. Но възходът и упадъкът на областите винаги се основават на природни закономерности и тук също нямаше нищо чудно или необикновено. Слабостта на Асакура можеше да бъде разбрана, стига само човек да погледне държанието на техния главнокомандващ, Йошикаге. Увлечен в бягството на своите хора от Янагасе, той вече бе почти обезумял.
— Това е краят! Не можем даже да избягаме! И конят, и аз сме изтощени. Към планините! — завика военачалникът.
Нямаше нито план за ответно нападение, нито дори остатък от боен дух. Като мислеше само за самия себе си, бързо изостави коня и се опита да намери място да се скрие.
— Какво правите?!
Неговият главен служител Такума Мимасака със сълзи на очи го спря, издърпа го назад за пояса, качи го насила на седлото и го тласна в посока към Ечидзен. После, като зае положение за отбрана, за да даде на своя господар време за бягство, той събра към хиляда войници и до последно се сражава срещу войската на Ода.
Надали трябва да се казва, че Такума и всичките му мъже претърпяха тъжен и пълен разгром и загинаха. Докато такива верни служители се принасяха в жертва, Йошикаге се затвори в главната крепост в Ичиджогадани. Но той дори нямаше куража да защити докрай земята на предците си.
Скоро след като се върна в крепостта, взе съпругата и децата си и избяга в един храм в окръга Одо. Реши, че ако останат вътре в крепостта и се случи най-лошото, няма вече да имат път за бягство. След като техният господар показа такава липса на решителност, всичките му пълководци и войници се отказаха от него.
Есента бе в разгара си. Нобунага се върна в своя лагер на връх Торагодзе, откъдето вече беше обкръжил Одани. Откакто пристигна, имаше необикновено спокоен вид, сякаш просто чака падането на крепостта. След стремителното сгромолясване на Ечидзен, докато пепелищата на Ичиджогадани още тлееха, незабавно се върна тук. Сега издаваше заповеди.
Маенами Йошицугу, предалият се пълководец на Ечидзен, получи крепостта Тойохара. По същия начин на Асакура Кагеюки бе поверена крепостта Ино, а Тода Ярокуро беше пратен в крепостта Фучу. Така Нобунага прие при себе си голям брой служители на рода Асакура, запознати с условията в областта. Накрая натовари Акечи Мицухиде с отговорността да ги надзирава.
По всяка вероятност, не би могло да има някой по-подходящ за тази роля от Мицухиде. През дните на своето неспокойно странничество той сам бе служител на Асакура и бе живял в града под крепостта Ичиджогадани, където трябваше да понася хладните погледи на другарите си по служба. Сега нещата стояха точно наопаки и Акечи оглавяваше своите предишни началници.
Трябва през гърдите на Мицухиде да са минали значителна гордост и поток от други чувства. Освен това, неговият ум и способности получиха признание при много различни случаи и сега той бе един от любимите служители на Нобунага. В наблюденията си върху околните Мицухиде беше далеч по- проницателен от повечето хора и след много години на битки и ежедневно служене, доста добре вникваше в характера на Нобунага. Познаваше, дори от разстояние, израженията, думите и погледите на своя господар, също така добре както своите собствени.
Много пъти дневно Мицухиде пращаше от Ечидзен пратеници. Не взимаше самостоятелно дори и най- малкото решение, а при всякакви случаи питаше Нобунага за мнението му. Последният преглеждаше тези бележки и писма в своя лагер на връх Торагодзе и даваше нареждания.
Планини в пълното пъстроцветие на есента обрамчваха безоблачното синьо небе, което на свой ред се отразяваше долу в яркосиньото езеро. Чуруликането на птиците караше тук-там някои да се прозяват.
Хидейоши бързо пресече планината от Йокояма. Шегуваше се пътьом с хората си и докато се смееше,
