— Няма причина това да стане. Би било направо смехотворно, ако окажете от това място съпротива с каквато и да било мисъл за победа.
— Е, тогава з… защо ти и останалите военачалници сте се облекли в такива пищни доспехи?
— Мислим, че това поне ще е красив начин за нас да умрем. Макар и положението да е безнадеждно, да дадем тук последен отпор ще бъде един достоен край след четиринайсет поколения шогуни. Такъв, в крайна сметка, е дългът на всеки самурай. Всъщност, това просто са един вид цветя за погребение.
— Чакай! Не нападайте още! Оставете пушките.
Йошиаки изчезна в двореца и се посъветва с Хино и Такаока, двама придворни, с които бе в приятелски отношения. След пладне оттам тайно излезе пратен от Хино вестоносец. След това от страната на Ода дойде наместникът на Киото и привечер Ода Нобухиро се яви като официален пратеник на Нобунага.
— Отсега насетне внимателно ще съблюдавам всяка от тези точки — увери Йошиаки пратеника.
С горчив израз на лицето той се обвърза с тези думи, които не излизаха от сърцето му. Този ден помоли за мир. Войниците на Нобунага се оттеглиха и мирно се завърнаха в Гифу.
Само след сто дни обаче войската на Нобунага отново обгради двореца Ниджо. И това разбира се бе, защото след първия мир Йошиаки пак се върна към старите си замисли.
Дъждовете на седмия месец самотно тракаха по големия покрив на храма Мьокаху в Ниджо. Този храм служеше за щаб на Нобунага. Откакто флотата му тръгна през езерото Бива, имаше ужасен дъжд и вятър. Това обаче само увеличи решимостта на неговите отряди. Подгизнали от вода и покрити с кал, те заобиколиха двореца на шогуна и стояха неподвижни, в очакване само на заповедта за нападение.
Никой не знаеше дали Йошиаки ще бъде екзекутиран или взет като затворник, ала съдбата му беше изцяло в техните ръце. Отрядите на Ода се чувстваха, сякаш са в клетката на свиреп звяр с благородна кръв, който се канят да погубят.
Вятърът понесе гласовете на Нобунага и Хидейоши.
— Какво ще правим? — питаше Хидейоши.
— Сега вече няма два начина — Нобунага бе твърд. — Този път няма да му прощавам.
— Но той е…
— Недей ми напомня очевидното.
— Няма ли място за още малко размисъл?
— Никакво! Съвършено не!
Залата в храма бе притъмняла от дъжда навън. Съчетанието на продължителната лятна жега и есенните дъждове доведе до толкова влажно време, че дори позлатата на Будите и едноцветните мастилени рисунки по плъзгащите се врати изглеждаха покрити с плесен.
— Не ви упреквах в прибързаност, когато помолих за още малко размисъл — продължи Хидейоши. — Но шогунът дължи положението си на Императорския двор и ние не можем да се отнесем към нещо такова с лека ръка. А и това ще даде на враждебните на вас сили повод да призоват за възмездие срещу човека, убил своя законен повелител, шогуна.
— Допускам, че си прав — отвърна Нобунага.
— За щастие Йошиаки е толкова слабоват, че макар и хванат в капан, нито ще се самоубие, нито ще излезе да се сражава. Само ще заключи портите на своя дворец и ще се надява на това ровът да продължи да се пълни с вода от сегашния дъжд.
— И какъв е планът ти?
— Нарочно да вдигнем една част от обкръжението си и да позволим на шогуна да избяга.
— Няма ли да се превърне за нас в пречка за в бъдеще? Може да стане средство за подсилване честолюбието на някоя друга област.
— Не — настоя Хидейоши, — мисля, че хората постепенно почнаха да изпитват отвращение към нрава на Йошиаки. Допускам, че даже той да бъде прогонен от столицата, ще проявят разбиране и ще бъдат доволни от справедливото ви наказание.
Тази вечер обсаждащите отвориха празнина в обкръжението и нарочно се престориха, че не им достигат войници. Вътре в двореца хората на шогуна изглежда подозираха, че това е някакъв род уловка и до полунощ още не бяха посмели да напуснат. При едно затишие на дъжда призори обаче, група конници внезапно пресече рова и побягна от столицата.
Щом казаха на Нобунага, че Йошиаки със сигурност е избягал, той се обърна към отрядите си.
— Домът е празен! Няма голяма полза да се напада празна къща, но шогунатът, траял четиринадесет поколения, сам доведе до падането си. Нападайте и надайте своите бойни викове! Това ще е погребалната песен за злото управление на шогуните Ашикага.
Дворецът Ниджо падна при първия пристъп. Почти всички служители вътре се предадоха. Дори и двамата благородници Хино и Такаока излязоха навън и поискаха прошка от Нобунага. Един мъж обаче, Мибучи Ямато, заедно с над шестдесет свои служители, се сражава непреклонно до самия край. Нито един от тях не побягна и нито един не отстъпи. Всички бяха посечени в битката и загинаха от славна самурайска смърт.
Йошиаки избяга от Киото и се загнезди в Уджи. Както винаги безразсъден, той водеше със себе си само малък отряд победени воини. Когато не след дълго частите на Нобунага обградиха неговия щаб в храма Бьодоин, шогунът се предаде без бой.
— Всички да напуснат — заповяда Нобунага.
Седна малко по-изправен и погледна право към Йошиаки.
— Предполагам, не сте забравили как някога казахте, че ме смятате за свой баща. Бе един щастлив ден, в който вие седяхте в обновения от мен за вас дворец.
Йошиаки мълчеше.
— Спомняте ли си?
— Не съм забравил, господарю Нобунага. Защо сега говорите за онова време?
— Вие сте страхливец, господарю. Не мисля да ви лишавам от живот, дори след като нещата стигнаха дотук. Защо още лъжете?
— Простете ми. Сбърках.
— Радвам се да чуя това. Но сега със сигурност сте в трудно положение — макар да сте се родили на шогунския пост.
— Искам да умра. Аз… господарю Нобунага… няма ли… да ми помогнете да си направя сепуку?
— Моля престанете! — изсмя се Нобунага. — Простете моята грубост, но подозирам, че дори не знаете как подобава да разрежете стомаха си. Никога не съм бил истински склонен да ви мразя. Просто вие никога не преставате да си играете с огъня и искрите постоянно прехвърчат в други области.
— Сега го разбирам.
— Е, мисля, най-добре би било тихо да се оттеглите някъде. Ще задържа сина ви при себе си и ще го възпитам, така че да няма нужда да се тревожите за бъдещето му.
Йошиаки бе пуснат и узна, че е свободен да си върви — в изгнание.
Под охраната на Хидейоши синът му бе отведен в крепостта Вакае. Това уреждане на въпроса всъщност бе проява на благосклонност в отговор на злобата, но Йошиаки го прие с обичайния си крив поглед върху нещата и не можеше да не смята, че синът му е учтиво взет за заложник. Наместник на крепостта Вакае беше Мийоши Йошицугу и по-късно Йошиаки намери подслон при него.
Като не искаше обаче да бъде домакин на досадлив, претърпял поражение благородник, Йошицугу скоро предизвика у него неудобство с думите:
— Мисля, че ще бъдете в опасност, ако останете още дълго тук. Нобунага би могъл при най-малък повод да промени мнението си и да нареди да ви отсекат главата.
Йошиаки бързо замина и отиде в Кии, където се опита да подтикне към бунт монасите-воини от Кумано и Сайга, като в отплата за разбиването на Нобунага им обеща грамадни привилегии. Като използваше името и достойнството на поста си, той не си спечели нищо повече, освен подигравките и присмеха на хората. Говореше се, че не останал дълго в Кии, а скоро преминал в Бидзен и станал зависим от рода Укита.
И с това започна една нова епоха. Може да се каже, че свалянето на шогуната бе внезапен прорез в гъстите облаци, които покриваха небосклона. Сега можеше да се види малко петно синьо небе. Няма нищо
