сгъстяваше. Прислужници и учителят по чайна церемония поднесоха на Хидейоши вкусни неща и саке, каквито обикновено не биха се намерили в обсадена крепост.
Щом слугите се оттеглиха, Хидейоши остана да пие сам. Сякаш цялото негово тяло попиваше есента от тънката лакирана чашка. Сакето бе такова, от което не можеш да се опиеш — студено и леко горчиво. Е, всеки би изпил това с наслада. Колко ли голяма е разликата между онези, които отиват на смърт и другите, които остават? Допускам, ако погледнем философски и се замислим за потока на хилядолетията, може да се каже, че е само един миг. С всички сили се опита да се засмее на глас. Но всеки път, щом отпиеше, сакето охлаждаше сърцето му. Чувстваше се, някак си, сякаш сред потискащата тишина го притискат ридания.
Риданията и скръбта на Оичи, Нагамаса, невинните личица на децата — можеше да си представи какво се разиграва в кулата. „Какво щеше да е, ако аз бях Асаи Нагамаса?“, запита се той сам. И след като си помисли така, чувствата му изведнъж свърнаха нанякъде и той си спомни своите последни думи към Нене:
— Аз съм самурай. Този път може да загина в някоя битка. Ако ме убият, трябва да се омъжиш отново, преди да си станала на трийсет. След като минеш трийсетте, красотата ти ще повехне и възможността за щастлива женитба ще е много малка. Способна си да разсъждаваш, а за един човек е по-добре да може да отличава доброто от лошото в този живот. Ако минеш значи тридесетте, избери си добър път с твоето собствено чувство и разсъдък. Няма да ти нареждам да се омъжиш повторно. И още, ако имаме дете, подготви на това дете такова бъдеще, че млада ли си или напреднала в годините, да бъде твоя опора. Не се отдавай на женски оплаквания. Мисли като майка и във всичко, което правиш, използвай своя майчин разсъдък.
В един момент Хидейоши бе заспал. Което не ще рече, че бе легнал на пода — просто седеше там с вид, че се е отдал на съзерцание. От време на време кимваше с глава. Умееше да спи. Бе развил тази способност в тежките условия на своята младост и така добре се владееше, че можеше да задреме, когато пожелае, независимо от времето и мястото.
Събуди се от звук на барабан. Някой беше отнесъл подносите с храната и сакето. Само лампите блещукаха още с бяла светлина. Лекото замайване бе изчезнало и умората беше напуснала тялото му. В същото време изпитваше някакво чувство на бодрост, което обгръщаше цялото му същество. Преди да заспи, в крепостта витаеха тъга и потиснатост; сега обаче, с шума на тъпан и на смеещи се гласове, всичко се бе променило и странно, но отнякъде сякаш се носеше мека топлина.
Не можеше да не се чувства като омагьосан. Но бе напълно буден и всичко наоколо беше действителност. Можеше да чуе звука на барабан и нечия песен. Идваха от кулата, бяха далечни и неясни, но бе сигурен, че някой преди малко избухна в смях.
Хидейоши внезапно усети нужда от чуждо присъствие и излезе на терасата. В господарското жилище от другата страна на широката централна градина се виждаха голям брой лампи и хора. Лек ветрец донасяше мириса на саке и когато духна в неговата посока, той долови как някакъв самурай бие барабана и припява:
Да, особено ако няма да видиш утрото. Това беше съкровената мъдрост на Хидейоши. Той, който мразеше тъмнината и обичаше всичко светло, бе открил нещо благословено на този свят. Почти несъзнателно закрачи в посока на веселието, привлечен от пеещите гласове. Покрай него бързешком претичваха слуги. Носеха едно буре саке и големи подноси, отрупани с храна.
Бързаха със същото въодушевление, което навярно биха показали в една битка за крепостта. Празненството с положителност беше весело и по всяко лице се четеше радостта от живота. Това бе достатъчно да накара Хидейоши малко да се усъмни.
— Хей! Това не е ли господарят Хидейоши?
— О, генерал Микава.
— Не успях да ви намеря в стаята за гости и ви търсих навсякъде.
Страните на Микава също бяха поруменели от сакето и той вече не изглеждаше така изпит.
— Какво е цялото това веселие в кулата? — попита Хидейоши.
— Не се тревожете. Както ви обещах, всичко ще приключи до Часа на глигана. Казват, че тъй като до един трябва да умрем, то най-добре е това да стане по достоен начин. Господарят Нагамаса и всичките му хора са в добро настроение, затова той отвори бъчвите със саке в крепостта и нареди да разгласят, че ще има самурайско събиране. Така ще пият за сбогуване, преди да напуснат този свят.
— А неговото сбогуване с жената и децата му?
— За това вече се погрижи.
През опиянението, в очите на Микава отново избликнаха сълзи. Самурайско събиране — това бе нещо обичайно във всеки род, събитие при което железните прегради между съсловията и между господари и служители се вдигаха и всички се веселяха с пиене и песни.
Събирането имаше двоен смисъл — на сбогуване на Нагамаса с неговите служители, които щяха да срещнат смъртта си и с жената и децата му, които щяха да живеят.
— Но за мен ще е скучно просто да се скрия някъде до Часа на глигана — каза Хидейоши. — С ваше позволение бих искал да участвам в празненството.
— Тъкмо затова обикалях да ви търся. Това желае и Негово Височество.
— Какво?! Господарят Нагамаса иска аз да дойда ли?
— Казва, че след като поверява съпругата и децата си на рода Ода, от сега нататък вие трябва да се грижите за тях. Особено за малките му деца.
— Не трябва да се тревожи! И бих искал да му кажа това лично. Бихте ли ме завел при него?
Хидейоши последва Микава в една голяма зала за угощения. Всички погледи в стаята се обърнаха към него. Мирис на саке изпълваше въздуха. Естествено, всички седяха в пълно въоръжение и мъжете до един бяха решени да умрат. Щяха да загинат заедно — като брулени от вятъра цветове, готови да се откъснат всички наведнъж. Сега обаче, докато се веселяха така, както никога, изведнъж пред тях се явяваше врагът! Мнозинството гледаха яростно Хидейоши с кръвясали очи — очи, пред които повечето хора биха се свили от страх.
— Извинете — рече Хидейоши, без да се обръща към никого в частност.
Влезе и като вървеше със ситни крачки, пристъпи право към Нагамаса, пред когото се просна по очи.
— Дойдох с благодарност, че сте разпоредили дори и на мен да бъде предложена чаша тук. Относно бъдещето на вашия син и три дъщери, то аз ще ги защитавам дори с цената на собствения си живот — каза Хидейоши на един дъх.
Ако бе спрял или би изглеждал дори най-малко уплашен, опиянението и омразата можеха да подтикнат самураите наоколо му към някаква злощастна постъпка.
— Такава е и моята молба, генерал Хидейоши.
Нагамаса пое една чаша и му я подаде направо.
Хидейоши взе чашата и отпи.
Нагамаса изглеждаше доволен. Хидейоши не бе посмял да спомене имената на Оичи или Нобунага.
