Беше началото на третия месец на следващата година. За Нене пристигна добра вест — естествено, писмо от нейния съпруг.
Макар някои от стените на крепостта Нагахама още да са малко груби, мина толкова време, че едва дочаквам срещата с вас двете. Моля кажи на майка да почва да се готви за скорошно преместване тук.
При такава кратка бележка надали човек можеше да си представи какво става, но всъщност от Нова година насам съпруг и съпруга си бяха разменили доста на брой писма. Хидейоши изобщо нямаше време за отдих. От много месеци бе на поход в планините на северна Оми и тъй като на места бе принуден да влиза в сражения, дори когато имаше някакъв кратък отдих, скоро трябваше пак да се забърза за някое ново място.
Помощта на Хидейоши по време на нападението над Одани бе незаменима. Нобунага го възнагради, като за първи път му даде собствена крепост, както и сто и осемдесет хиляди крини земя от някогашното владение на рода Асаи. Досега просто беше военачалник, но с един скок сега се нареди сред местните владетели. В същото време Нобунага го почете с ново презиме — Хашиба.
Тази есен Хашиба Хидейоши стана известен на всички и сега стоеше на равна нога с останалите стари пълководци на рода Ода. Той обаче не бе доволен от своята нова крепост в Одани — положението й беше отбранително, добро за отстъпление и издържане на обсада, но не и подходяща отправна точка за нападения. Три часа път на юг, на брега на езерото Бива, намери по-добро място за обитаване — едно село на име Нагахама. Щом получи разрешението на Нобунага, незабавно започна строеж. До пролетта белите стени на кулата, дебелите укрепления и железните порти вече бяха привършени.
Хачисука Хикоемон бе натоварен със задачата да придружи съпругата и майката на Хидейоши от Суномата. Пристигна в Нагахама няколко дни, след като Нене бе получила писмото на Хидейоши. Тя и свекърва й се возеха в лакирани носила, а свитата им се състоеше от стотина придружители.
Майката на Хидейоши поиска от Нене да минат през Гифу, където да помоли да бъде приета от господаря Нобунага, за да му благодари за многобройните милости, с които ги е удостоил. Нене намери това задължение за тежка отговорност и го чувстваше като един вид изпитание. Сигурна бе, че ако се яви в крепостта Гифу и се представи сама пред господаря Нобунага, няма да е в състояние да стори нищо, освен да седи и да трепери.
При все това денят дойде и като остави свекърва си в странноприемницата, тя отиде сама в крепостта, където носеше и подаръци от Суномата. Вътре сякаш забрави всичките си притеснения. Веднъж озовала се там, тя за първи път вдигна поглед към своя господар и противно на очакванията си, го намери напълно открит по душа и дружелюбен.
— Трябва наистина да сте се преуморили с тези толкова продължителни грижи за крепостта, както и за свекървата ви. И освен това трябва да сте била самотна — каза Нобунага така свойски, че тя усети как собственото й семейство по някакъв начин е свързано с неговото.
Почувства, че може да се освободи от всякакви изкуствени задръжки.
— Чувствам се недостойна да живея мирно у дома си, докато други са навън в поход. Небето може да ме накаже, ако се оплача, че съм самотна.
Нобунага се засмя и прекъсна думите й.
— Не, не. Женското сърце си е все същото и няма нужда вие да криете това. Тъкмо като мислите за самотата на грижите за домакинството, по-издълбоко ще осъзнаете силните страни на съпруга си. Някой беше написал стихотворение за това; гласеше нещо от рода на: „На път, вън от дома; съпругът в заснежения хан разбира колко е ценна неговата съпруга“. Мога да предположа, че и Хидейоши едва се сдържа. И не само това, но и крепостта в Нагахама е нова. Да чакате сами през време на военните действия трябва да е било трудно, но срещнете ли се, ще бъдете отново като току-що омъжени.
Нене се изчерви чак до яката и се просна по очи на пода. Навярно си спомняше своето младоженство. Нобунага се досети за какво мисли тя и се усмихна.
Внесоха храна и лакирани яркочервени чаши за саке. Нобунага й подаде чашката и Нене изящно отпи от течността.
— Нене — каза той засмян.
Най-сетне в състояние да го погледне направо, тя вдигна поглед, като се питаше с какво ли ще продължи. Нобунага внезапно заговори.
— И само още нещо — не бъди ревнива.
— Да, господарю — отвърна тя, без в действителност да се замисли, ала веднага се изчерви.
И до нея бе стигнал слухът за това, как Хидейоши бил посетил крепостта Гифу, придружен от някаква красива жена.
— Такъв си е Хидейоши. Не е съвършен. Но ако една купичка за чай е съвършена, тя няма чар. Всеки има недостатъците си. Когато един обикновен човек има пороци, той става източник на неприятности; малцина обаче имат способностите на Хидейоши. Често съм се чудил що за жена би избрала мъж като него. Сега, след като се срещнах с теб днес, зная че Хидейоши трябва също да те обича. Не го ревнувай. Живейте в съгласие.
Как Нобунага бе успял така добре да разбере едно женско сърце? Макар и малко плашещ, това бе човек, на когото и тя, и съпругът й можеха да разчитат. Не знаеше дали да изпитва радост или неудобство.
Върна се в жилището си в града под крепостта. Това, за което най-вече разказа на своята разтревожена свекърва, обаче не бяха съветите на Нобунага относно ревността.
— Всеки път, щом някой спомене името на господаря, всички се разтреперват от страх и аз се чудех що за човек ли ще да е той. В тази страна обаче трябва да има малцина управници, които да са така меки като него. Не можех да си представя как един толкова изискан човек може да се превърне в свирепия демон, който казват че ставал щом седнел върху коня. Чувал е също нещо и за теб и каза, че имаш чудесен син и трябва да си най-щастливият човек в цяла Япония. Каза ми, че в цялата страна има малцина мъже като Хидейоши и че съм си избрала добър съпруг. Е, че той дори ме поласка и добави, че имам вещо око.
Пътуването на двете жени продължи спокойно нататък. Прекосиха Фува и най-сетне видяха от своите носила пролетното лице на езерото Бива.
Книга пета
Трета година на Теншо
1575 г.
Такеда Кацуйори, син на Такеда Шинген и господар на Кай
Баба Нобуфуза, старши служител на рода Такеда
Ямагата Масакаге, старши служител на рода Такеда
Курода Канбей, служител на рода Одера
Миоко, име прието от майката на Ранмару, когато става монахиня
Уесуги Кеншин, господар на Ечиго
Яманака Шиканосуке, старши служител на рода Амако
Мори Терумото, господар на западните области
Кикава Мотохару, чичо на Терумото
Кобаякава Такакаге, чичо на Терумото
Ода Нобутада, най-големият син на Нобунага
Укита Наоие, господар на крепостта Окаяма
Араки Мурашиге, старши служител на рода Ода
Накагава Себей, старши служител на рода Ода
Такаяма Укон, старши служител на рода Ода
Шоджумару, син на Курода Канбей
