Сакума Нобумори, старши служител на рода Ода
Нагахама, крепостта на Хидейоши
Кофу, столица на Кай
Адзучи, новата крепост на Нобунага край Киото
Химеджи, опорната точка на Хидейоши за нашествие на запад
Западните области, владение на рода Мори
Итами, крепостта на Араки Мурашиге
Залезът на Кай
Такеда Кацуйори бе посрещнал и изпратил тридесет пролети. Бе по-висок и по-широкоплещест от баща си Такеда Шинген и казваха, че е хубав мъж.
Беше на третата година след смъртта на Шинген четвъртият месец щеше да е краят на официалния период на траур.
Последната заповед на Шинген: „Три години крийте скръбта си“ — бе последвана дословно.
Всяка година в деня на смъртта му обаче, лампите на всички храмове в Кай, и особено тези на храма Ейрин, се запалваха за тайна заупокойна служба. За три дни Кацуйори изостави всякакви военни дела и остана затворен в храма Бишамон, потънал в съзерцание.
На третия ден нареди да отворят вратите на светилището, за да изпуснат навън дима от изгорения по време на възпоменателната служба за Шинген тамян. Веднага след като Кацуйори се преоблече, Атобе Ойносуке помоли спешно да бъде приет насаме.
— Господарю — започна Ойносуке, — моля ви, прочетете незабавно това писмо и ми дайте отговор. Може и устно — аз ще го напиша от ваше име.
Кацуйори бързо разгъна листа.
— А… от Окадзаки.
Явно очакваше писмото от известно време насам и изражението, което премина по лицето му докато четеше, не бе от обичайните. За миг, изглежда, не успяваше да стигне до някакво решение.
Сред младата зеленина на наближаващото лято се дочуваше песента на малка птичка.
Кацуйори се загледа през прозореца към небето.
— Разбирам. Това е отговорът ми.
Ойносуке вдигна поглед към своя господар.
— Достатъчно ли ще е това, господарю? — попита той, просто за да бъде сигурен.
— Достатъчно — отвърна Кацуйори. — Не трябва да пропускаме тази възможност, пратена свише. Вестоносецът трябва да е някой много доверен човек.
— Въпросът е извънредно важен. Няма нужда да се тревожите за това.
Не много време, след като Ойносуке излезе от храма, Държавната канцелария разпореди свикване на войската. През цялата нощ човек можеше да види сновящи войници, а в крепостта и навън постоянно кипеше работа. С пукването на зората на сборната площадка пред крепостта вече мълчаливо чакаха четиринадесет-петнадесет хиляди мъже, мокри от утринната роса. А идваха още нови войници. Преди да изгрее слънцето, раковината която възвестяваше потеглянето на отрядите, проеча няколко пъти над заспалите къщи на Кофу.
Кацуйори спа съвсем малко тази нощ, но сега бе в пълно бойно снаряжение. Не приличаше на човек, страдащ от липса на сън, а изключително доброто му здраве и мечтите му за величие сякаш блестяха по неговото тяло като паднала върху млади листа роса.
През трите години, откак умря баща му, не беше бездействал дори един ден. Планините и бързотечните реки образуваха около Кай здрава естествена защита, ала той не беше доволен от областта, която наследи. В крайна сметка, бе дарен с повече смелост и находчивост от баща си. За разлика от потомците на много големи самурайски родове, Кацуйори не би могъл да се нарече недостоен син. Напротив, може да се каже, че гордостта, чувството му за дълг и воинската му доблест бяха ненадминати.
Колкото и да се опитваше родът да пази това в тайна, до неприятелските области бяха достигнали отделни вести за Шингеновата смърт и много от тях бяха сметнали възможността за твърде добра, за да бъде пропусната. Уесуги предприеха внезапно нападение, Ходжо също промениха отношението си към тях. А и сигурно бе, че ако се яви удобен случай, Ода и Токугава ще нападнат от своите земи.
Като сина на всеки голям човек, Кацуйори се озова в трудно положение. И все пак, той нито веднъж не посрами името на баща си. Излизаше с победа от почти всяко сражение, което водеше. По тази причина се бяха пръснали слухове, че смъртта на Шинген е просто измислица, тъй като той изглежда се явява отново при всяка предоставила се възможност за завоевание.
— Генералите Баба и Ямагата помолиха да бъдат приети, преди да започнем похода — обяви един от служителите.
Войската почти бе потеглила, когато предадоха това известие на Кацуйори. И двамата — Баба Нобуфуза и Ямагата Масакаге — бяха висши служители от времето на Шинген.
— Те готови ли са да тръгнат? — попита в отговор Кацуйори.
— Да, господарю — отвърна вестоносецът.
Кацуйори кимна в отговор на думите му.
— Тогава въведи ги — каза той.
Минути по-късно двамата военачалници се явиха пред господаря си. Той вече знаеше какво се готвят да му кажат.
— Както виждате — започна Баба, — без да губим нито минута, побързахме да дойдем в крепостта след снощния призив на оръжие. Но станалото е необикновено — нямаше военен съвет и ние се питаме какви са изгледите за този поход. Положението ни понастоящем не позволява необмислени придвижвания на части.
Ямагата продължи след него:
— Вашият покоен баща, господарят Шинген, твърде често вкусва от горчивата чаша на поражението при своите нападения на запад. Микава е малка, но войните й са със здрав дух, а Ода досега са имали време да вземат голям брой отбранителни мерки против нас. Навлезем ли твърде надълбоко, може да се окаже, че в последствие не сме в състояние да се измъкнем.
Като говореха един през друг, двамата мъже очертаха общо своите възражения. Това бяха опитни стари бойци, обучени от самия Шинген и нямаха високо мнение нито за находчивостта, нито за храбростта на Кацуйори. Той, напротив, виждаше в тях заплаха. От известно време чувстваше това, а и неговият нрав не би му позволил да приеме назадничавите им съвети, че най-доброто засега е няколко години да се охраняват границите на Кай.
— Знаете, че не бих потеглил на прибързан поход. За подробностите попитайте Ойносуке. Този път обаче е сигурно, че ще превземем крепостите Окадзаки и Хамамацу. Ще им покажа, как се постига дълго лелеяна мечта. Трябва да пазим ходовете си в тайна. Не възнамерявам да кажа на хората ни какво правим, докато не притиснем отблизо врага.
Кацуйори ловко избегна протестите на двамата си военачалници, които добиха недоволен вид.
Съветът да се допитат до Ойносуке не им се нравеше, а и не бяха свикнали да се говори с тях по такъв начин. С едни и същи мисли в главата, двамата мъже се обърнаха един към друг и за миг останаха да се споглеждат така, в пълно изумление. Без никой да се допита до тях, старите Шингенови пълководци, такива като Атобе Ойносуке придвижваха отряди и взимаха решения.
Баба се опита още веднъж да говори на Кацуйори.
— По-късно ще изслушаме всичко, което има да ни каже господин Ойносуке, но ако бихте могли първо вие да ни споменете просто една-две думи за този таен план, двама стари военачалници като нас ще могат със собствените си очи да изберат добро място, където да загинат.
— Тук няма да ви кажа нищо повече — сряза го Кацуйори и погледна към хората наоколо си. — Доволен съм, че проявявате загриженост, но добре съзнавам от каква важност е настоящият въпрос. Освен това, сега не мога да се откажа от замисъла си. Рано тази сутрин положих клетва върху Михата Татенаши.
Щом чуха свещените имена, двамата пълководци се проснаха по очи и безгласно занареждаха молитви. Михата Татенаши бяха свещени предмети, които родът Такеда почиташе от поколения насам. Михата бе
