грубо попита:
— Къде и от кого беше задържан? И каза ли му нещо?
— Казах му.
— Какво говориш?
— Ако не му бях казал, нямаше да съм жив. Нямаше сега да съм тук.
— Копеленце! — Шичинай здраво разтресе Хийоши. — Глупак! Пропял си, за да спасиш жалката си кожа. Заради това ще станеш първата жертва на тазвечерното кръвопролитие!
Шичинай го пусна и се опита да го срита, по Хийоши ловко отскочи и избягна удара. Двамата мъже, които бяха най-близо до него, го сграбчиха за китките и му ги извиха зад гърба. Като се бореше да се освободи, Хийоши на един дъх изрече:
— Бъдете разумни. При все че са ме хванали и съм проговорил, изслушайте ме. Те са служители на господаря Досан.
Всички добиха облекчен вид, но все още пазеха някои съмнения.
— Добре, тогава кои бяха?
— Беше къщата на Акечи Мицуясу. Бях задържан не от него, а от племенника му Мицухиде.
— А, храненикът на Акечи — промърмори някой.
Хийоши погледна обадилия се, после премести поглед върху цялото множество.
— Този господар Мицухиде иска да се срещне с нашия водач. Дойде тук с мен. Ето там е. Господарю Шичинай, искате ли да отидете да се срещнете с него?
— Племенникът на Акечи Мицуясу е дошъл тук с теб ли?
— Да.
— Каза ли на Мицухиде всичко за тазвечерния план?
— Дори да не бях, той сам щеше да се досети. Страшно е умен.
— Защо е дошъл?
— Не знам. Каза ми само, че трябва да го доведа дотук.
— И ти го доведе?
— Нямаше какво друго да направя.
Докато Хийоши и Шичинай разговаряха, мъжете наоколо им преглъщаха тежко и слушаха. Накрая Шичинай разреди напрежението с едно цъкане на езика. После излезе напред и попита:
— Е, добре, къде е този Акечи Мицухиде?
В същия момент изотзад се чу глас:
— Мъже на Хачисука! Дошъл съм при вас. Искам да се срещна с господаря Шичинай.
Всички се извърнаха зашеметени и изненадани към гласа. Мицухиде се беше приближил незабелязан и спокойно ги наблюдаваше.
Шичинай се почувствува малко объркан, но като предводител излезе напред.
— Вие ли сте Хачисука Шичинай? — попита Мицухиде.
— Аз съм — отвърна Шичинай с високо вдигната глава. Беше пред хората си, а и за ронините бе обичайно да не се държат смирено пред самураи, които служат на господар или дори пред воини с по-високо положение.
Макар Мицухиде да беше въоръжен с копие, той се поклони и заговори учтиво:
— Чест е да се срещна с вас. Чувал съм отпреди името ви, както и почитаемото име на господаря Короку. Аз съм Акечи Мицухиде, служител на господаря Сайто Досан.
Учтивостта на поздрава остави Шичинай леко вцепенен.
— Е, какво искате? — попита той.
— Плана ви за тази вечер.
— И какво за този план? — попита Шичинай с престорено безразличие.
— Свързано е с подробностите, които научих от продавача на игли и които ме накараха да дойда тук възможно най-бързо. Тазвечерното безчинство… неучтиво е навярно да го наричам безчинство… но от гледна точка на военната стратегия то е много лошо замислено. Не мога да повярвам, че това е хрумване на господаря Досан. Бих искал от вас незабавно да се откажете от него.
— Никога! — провикна се надменно Шичинай. — Това не става по мои заповеди. Нарежданията идват от господаря Короку, по молба на господаря Досан.
— Такова и предполагах, че е положението — отвърна Мицухиде с обичаен тон. — Естествено, вие няма да се откажете на своя глава от замисленото. Моят братовчед Мицухару отиде в Сагияма да разговаря с господаря Досан. Трябва да се срещне с нас тук. Молбата ми е всички да останете тук, докато той дойде.
Мицухиде бе винаги учтив с всички и същевременно — решителен и смел. Въздействието на любезността обаче е в зависимост от човека, с когото се разговаря и понякога тя може да доведе едната от страните до надменност.
„Мх! Незначителен младок. Лъха на ученост, но не е нищо повече от неопитен новак“, помисли си Шичинай.
— Няма да чакаме! — викна той и натъртено добави: — Господарю Мицухиде, не си пъхайте носа, където не му е работа. Вие сте само безполезен натрапник. Не сте ли на издръжка на своя вуйчо?
— Няма време да мисля за това какво положение заемам. А сега става дума за нещо от изключителна важност за дома на моя господар.
— Ако смятахте, че е така, щяхте да се подготвите с доспехи и припаси и да държите като нас факел, и щяхте да бъдете в първата редица на нападателите на Инабаяма.
— Не, не бих могъл да направя това. Малко е трудно да бъдеш служител.
— И как така?
— Не е ли господарят Йошитацу наследник на господаря Досан? Ако господарят Досан ни е повелител, то такъв ни е и господарят Йошитацу.
— Ала ако се превърне във враг?
— Та това е срамно. Нима е редно баща и син да вадят лъкове и да стрелят един срещу другиго? На тази земя няма примери дори птици или зверове да вършат нещо толкова недостойно.
— Доста сте досадлив. Защо просто не си идете у дома и не ни оставите на мира?
— Не мога да постъпя така.
— А?
— Няма да си тръгна, преди Мицухару да е дошъл дотук.
Шичинай за първи път долови силата на решимостта в гласа на младия човек пред себе си. Видя също и сериозни намерения в копието, което Мицухиде държеше.
— Мицухиде! Там ли си? — Мицухару се появи бежешком, като едва си поемаше дъх.
— Насам. Какво стана в крепостта?
— Напразно беше — Мицухару стисна силно ръката на братовчеда си. Раменете му се повдигаха тежко.
— Каквото и да става, господарят Досан не иска дори да чуе за отказ от плана. Не само той, а и баща ми казаха, че това било нещо, в което ние като по-млади не трябвало да се месим.
— Дори и чичо ли?
— Да, беше бесен. Бях готов да заложа за това живота си и направих всичко, което можех. Положението е просто отчайващо. Отрядите изглежда се готвеха да напускат Сагияма. Страхувах се, че градът може вече да е предаден на огъня, така че дойдох колкото можех по-бързо. Какво ще правим сега, Мицухиде?
— Господарят Досан твърдо ли е решил да изгори Инабаяма, без значение какво може да се случи?
— Няма изход. Изглежда, всичко, което можем да сторим, е да изпълним дълга си и да загинем в негова служба.
— Това пък никак не ми харесва! Ако ще и той да е наш господар и повелител, никак не трябва човек да умира заради такова недостойно дело. Такава смърт няма да е по-добра от кучешката.
— Добре, но какво можем да направим?
— Ако градът не бъде подпален, силите от Сагияма надали ще потеглят. Трябва да се справим с източника на пожара, преди той да е започнал.
