минаваха през Осака, Йодо и Киото, сега внезапно се отклониха при Сакамото и този път тръгнаха през Кога в Ига, продължавайки в посока Исе. Там свърнаха от пътя за Мино и поеха по този към Овари.
Крепостите и съгледвачите на Нобуо в Исе го засипваха с бързи известия, почти все едно че някакъв бент се е пробил на няколко места и мътните и бурни води на реката сега нахлуват с пълна сила.
— Тук е цялата войска на Хидейоши!
— Това не са войниците само на един пълководец, както си мислехме досега.
На двадесет и трети Хидейоши се разположи на стан при Ханецу и започна строеж на укрепления при Навабу.
Сега, когато войската на неговия противник започваше да обгражда крепостта му, Нобуо не можеше да пази вече самообладание. От около месец насам той вече имаше предчувствия, че бурята наближава. С други думи, явно ходовете на Ишикава Кадзумаса, за които родът Токугава пазеше пълна тайна, все пак бяха разгласени от някого, без никой да може да каже — от кого.
Според мълвата, водачите на рода Токугава не бяха напълно единодушни. Изглежда много от служителите на Иеясу са враждебно настроени към Кадзумаса и само чакат подходящо време, за да се наложат.
Нашироко се говореше също, че Токугава вече преговарят с Хидейоши и Иеясу се стреми да сключи мир бързо, преди разногласията между приближените му да са се задълбочили. Въпреки това разговорите били прекъснати, тъй като Хидейоши поставил прекалено тежки условия.
Нобуо беше болезнено обезпокоен. Та какво ще стане с него, ако в крайна сметка Иеясу и Хидейоши се спогодят?
— Ако Хидейоши смени посоката и тръгне по пътя за Исе, най-добре направо да се примирите с това, че той е влязъл в тайно споразумение с Иеясу за сметка на вашия род, господарю.
Точно както се опасяваше Нобуо, сега най-лошите му кошмари започваха да се сбъдват. Нямаше какво друго да направи, освен да съобщи на Иеясу за бедственото си положение и да го помоли за помощ.
През време на отсъствието на Иеясу, за крепостта Кийосу отговаряше Сакай Тадацугу. Щом получи спешното известие от Нобуо, той веднага прати един бързоходец да го предаде на Иеясу. Този още същия ден събра всички свои отряди и тръгна към Кийосу, после бързо прати в Кувана подкрепления начело с Тадацугу.
Кувана владееше единствения път към Нагашима. Нобуо също събра един отряд и го придвижи срещу Хидейоши, който се беше разположил на стан при село Навабу.
Това бе на брега на река Мачуя, на около час път югозападно от Кувана. Наблизо бяха устията на Кисо и Иби и мястото беше отлично за нападения над лагера на Нобуо.
Беше късна есен. Гъстата тръстика скриваше от погледа няколкостотин хиляди войници, а сутрин и вечер димът от огньовете се стелеше над речния бряг. Още не бе дадена заповед за влизане в сражение. Спокойни, войниците дори почнаха да ходят за риба. Ако по време на оглед на стана ги свареше Хидейоши, стреснатите войници бързо се засуетяваха и гледаха да хвърлят въдиците някъде настрана. Дори и да забележеше това обаче, господарят просто ги подминаваше усмихнат.
Истината бе, че ако не беше на този пост, и на него самия му се искаше да ходи за риба и да гази бос във водата. Момчешкото у него още се събуждаше от време на време и гледки като тази му напомняха радостите на детството.
От другата страна на реката започваше Овари. Мирисът на земята на родната му област, размекнала се под лъчите на есенното слънце, дразнеше ноздрите на Хидейоши.
Томита Томонобу и Цуда Нобукацу тъкмо се връщаха от едно място, където ги беше пратил и с нетърпение чакаха той да се появи.
Господарят остави коня си при портата и тръгна напред с необичайно бърза за него крачка. Сам отведе двамата мъже, излезли междувременно да го поздравят, до една хижа посред строго охраняваната горичка в сърцето на лагера.
— Какъв отговор даде господарят Нобуо? — попита.
Гласът му бе тих, но в очите му гореше напрегнат блясък на очакване.
Пръв се обади Цуда:
— Господарят Нобуо заяви, че много добре разбира вашите намерения и дава съгласието си да се срещнете.
— Какво?! Съгласен е?
— Не само, но и остана извънредно доволен.
— Наистина ли?
Хидейоши се протегна и гръмко въздъхна.
— Наистина ли? Това ли стана наистина? — попита повторно.
От самото начало, неговият замисъл да настъпи по пътя за Исе бе само уловка. Надяваше се да реши нещата чрез преговори, но ако не успееше, щеше да нападне Кувана, Нагашима и Кийосу. Това щеше да открие пътя за нападение над връх Комаки изотзад.
Цуда беше в родствени връзки с рода Ода — втори братовчед на Нобуо. Той обясни на сина на Нобунага добрите и лошите страни на положението му и накрая го накара да даде своя отговор.
— Аз въобще не съм от онези, които обичат войната — заяви Нобуо. — Ако Хидейоши гледа на мен по този начин и иска да водим преговори за мир, то аз няма да възразя да се срещнем с него.
Още от първия сблъсък при връх Комаки Хидейоши разбра, че ще му е трудно да се справи с Иеясу. Ето защо той сега се опита да намери слабото място на другия си противник и скрито да му въздейства.
Заради влиянието на Хидейоши върху него, по върховете на рода Токугава на Ишикава Кадзумаса се гледаше с известно подозрение. По тази причина, веднага щом Нива Нагахиде направи постъпки да посредничи, всички в обкръжението на Нобуо, които преди са били свързани с него, бяха заклеймени като миролюбци. Самият Нобуо съвсем не беше сигурен какви са истинските намерения на Иеясу, а Токугава пък се отнасяха към неговата войска с малко недоверие. До цялото това положение се стигна благодарение на подмолни въздействия от далечна Осака.
За Хидейоши бе основна истина, че каквито и преговори да води, отстъпките при тях са далеч за предпочитане пред загубите от една война. От друга страна, той вече бе изпробвал всички други възможности — пряк сблъсък при Комаки, опит за военна хитрост и накрая просто заплахи с оръжие — и сега се убеждаваше, че няма съвършено никаква полза от това да се воюва с Иеясу. Трябва да опита някакъв друг подход.
Срещата с Нобуо на следващия ден бе плод тъкмо на такива съображения и предвиждания.
Хидейоши стана рано, погледна към небето и отбеляза:
— Времето е точно каквото трябва.
Есенните облаци предната вечер му бяха създали известно безпокойство — ако се случеше през деня да е ветровито или дъждовно, хората на Нобуо можеха да поискат да се промени времето или мястото и това да събуди подозрения у Токугава. Хидейоши заспа, загрижен колко неприятно може да се окаже това, но тази сутрин вятърът бе разнесъл облаците и небето бе по-ясно от обикновеното за това време на годината. Хидейоши прие това като добър знак и като си пожела успех, се качи на седлото и напусна стана при Навабу.
Придружаваха го само няколко старши служители и оръженосци, както и двамата предишни пратеници — Томита и Цуда. Щом групата най-сетне прекоси река Мацуда обаче, се разбра, че Хидейоши е взел все пак предпазни мерки и предишната нощ е накарал в тръстиките и селските къщи покрай пътя да се скрият войници. Господарят бъбреше безгрижно със своите спътници, сякаш не забелязва тази охрана и накрая слезе от седлото при река Яда, близо до западните покрайнини на Кувана.
— Тук ли ще изчакаме да дойде господарят Нобуо? — попита и седна на походното си столче, за да разгледа по-спокойно околността.
Не след дълго пристигна Нобуо, придружаван от група свои служители на коне. Той вече бе забелязал чакащите го на речния бряг и сега започна да се съвещава с военачалниците от двете си страни, вперил поглед в Хидейоши. Спря коня си в далечината и слезе от него, явно все още притеснен от нещо.
Тълпата воини, които го придружаваха, се отдръпнаха настрана. Нобуо застана в средата им и тръгна към Хидейоши. Беше облечен в най-пищните възможни доспехи.
Хидейоши. Пред него бе човекът, когото само до вчера чернеха пред цялата страна като най-лошия
