прасците и хълбоците с мокса, преди да отидеш на поход.
— Какво?! Казала ти била да ме мажеш с мокса ли?
— Тревожи се, че там, където отивате, лятната жега навярно още продължава й ако пиеш лоша вода, може да се разболееш. Ще те намажа с мокса и после ще ти дам чашка саке.
— Та това е смешно. Аз не обичам мокса.
— Обичаш или не, така каза майка ти.
— А, ето защо не идвам в твоята стая. От всички, които ме гледаха как играя днес следобед, ти единствена не се смя. Все се мръщеше нещо.
— Такъв ми е нравът. Дори да искаш от мен да се държа като онези красавици, не мога.
Нене явно се поядоса. После изведнъж си спомни за онова време, когато тя самата бе на възрастта на Чача, а Хидейоши беше двадесет и пет годишният Токичиро.
Господарят изгледа жена си с любопитство и попита:
— Защо плачеш?
— Не знам — отвърна Нене и извърна лице настрани.
Хидейоши се извъртя, за да я погледне в очите.
— Да не би това да значи, че ще ти е самотно, когато отново отида на поход?
— Колко дни си прекарал у дома, откакто сме се оженили?
— Дори да не обичаш войната, докато не зацари мир, ние не можем да направим нищо — отвърна Хидейоши. — Ако на господаря Нобунага не се беше случило непредотвратимото, сигурно щях да съм началник на някоя затънтена крепост и щях да прекарвам живота си в седене до тебе, точно както ти се иска.
— Хората ще те чуят какви глупости говориш. Аз добре разбирам сърцето на мъжа.
— И аз — това на жената!
— Все ми се присмиваш. Не говоря от ревност, както обикновено правят жените.
— Всяка една съпруга щеше да говори като тебе.
— Ще ме изслушаш ли, без да обръщаш всичко на шега?
— Добре. Слушам те с голямо внимание.
— Примирила съм се с всичко от дълго време насам. Въобще не се и каня да ти казвам, че съм самотна, докато в твое отсъствие се грижа за крепостта.
— Добродетелна жена, вярна съпруга! Ето защо преди толкова време Токичиро се спря тъкмо на тебе.
— Не прекалявай с шегите! Майка ти затова говори с мен.
— Какво каза майка ми?
— Каза, че ти позволявам толкова много, че може да се превърнеш в пройдоха. Каза, че трябва от време на време да говоря с тебе.
— И затова ли сега ще ме мажеш с мокса? — засмя се Хидейоши.
— Ти и представа нямаш как се тревожи тя. Толкова си невъздържан, че забрави и синовните си задължения.
— Че кога съм бил невъздържан?
— А не вдигаше ли ти шум преди две нощи в стаята на господарката Санджо, чак до сутринта?
Служителите и артистите в съседната стая се преструваха, че не чуват рядката — е, може би не чак дотам рядка — кавга между съпруг и съпруга. Тъкмо тогава обаче Хидейоши повиши глас и извика:
— Хей, вие! Какво мисли публиката за това тук представление?
— Е, на мен ми прилича на игра на топка между слепци — обади се едни от актьорите.
— За нищо не става значи, а? — засмя се Хидейоши.
— Хайде сега. Тази игра няма край.
— А ти, флейтиста, как смяташ?
— Е, така става и у нас в къщи. Кой е виновен, пък кой не е? Кой, та кой?
Изведнъж Хидейоши грабна горното кимоно на Нене и го метна като награда навън.
На следващия ден, макар да бяха в същата крепост, близките на Хидейоши не успяха дори да го зърнат. През целия ден той бе постоянно зает да дава нареждания на военачалниците и служителите си.
На двадесет и шесто число от осмия месец Иеясу получи бързо известие, че противникът му е в настъпление. Двамата с Нобуо веднага тръгнаха от Кийосу за Ивакура и разположиха войските си срещу тази на Хидейоши. Иеясу отново зае положение за отбрана и предупреди своите хора да не предприемат нищо необмислено.
— Този човек не знае, какво значи „стига“.
Хидейоши вече бе успял да се настрада на търпението на Иеясу, но и той самият не беше съвсем лишен от това качество, знаеше че дори с чук е трудно да разтвориш черупката на голяма скарида, но ако опърлиш опашката, месото лесно може после да се извади. Такива прости доводи ръководеха сега мисленето му. Това, че прати Нива Нагахиде да сключи споразумение за мир, беше равнозначно на опърлянето на опашката.
Нива беше най-старшият между служителите на рода Ода. На него можеше да се разчита и той почти нямаше врагове. Сега, когато Кацуие бе мъртъв, а Такигава Кадзумасу преживяваше затруднения, Хидейоши не пропусна възможността да привлече на своя страна този човек, още преди да започнат сраженията при връх Комаки.
Нива беше на север с Инучийо, но неговите пълководци Канамори Кинго и Хачия Йориката участваха в битката на страната на Хидейоши. Преди някой да е успял да забележи, тези двамата на няколко пъти пропътуваха разстоянието от крепостта на Хидейоши до родната си област Ечидзен.
Съдържанието на писмата беше неизвестно дори за приносителите, но накрая самият Нива тайно пристигна в Кийосу и разговаря там с Иеясу.
Такива разговори обаче се провеждаха при пълна тайна. Единствените, на които Хидейоши довери за тях, бяха Нива и двамата му пълководци. По предложение на Хидейоши посредник стана Ишикава Кадзумаса.
Накрая обаче някой от хората в рода Токугава пусна слуха, че се провеждат тайни преговори за мир. Това предизвика голямо оживление в укреплението на Иеясу на връх Комаки.
Мълвата, когато се разнесе, винаги се съпровожда от клевети. В този случай техен прицел стана Ишикава Кадзумаса, когото служителите му от известно време насам и без друго подозираха в нещо.
— Говори се, че Кадзумаса бил посредник между двете страни. Между тях двамата с Хидейоши открай време има нещо странно.
Имаше такива, които направо отвориха дума за това пред Иеясу, но той упрекна всички в излишна подозрителност и ни най-малко не намали доверието си към Кадзумаса.
Веднъж след като се пръснаха подозренията обаче, духът на целия род започна да пада.
Разбира се, Иеясу беше за мирните преговори, но щом откри какво е състоянието на хората около него, внезапно отпрати посланика на Нива.
— Не желая мир — заяви господарят. — Нямам очаквания, че ще можем да се споразумеем с Хидейоши, каквито и условия да предлага той. С него ще влезем в решително сражение, аз ще взема главата му и цялата страна ще разбере какво значи истинска последователност.
Щом това бе разгласено тържествено по целия стан на Иеясу, войниците останаха доволни, а мътните слухове за Кадзумаса се разпръснаха.
— Хидейоши вече иска да се предава!
Духът на хората отново укрепна и те станаха още по-войнствени.
Хидейоши с примирение прие горчивата чаша. Изходът от преговорите не му се стори чак толкова лош, така че и този път не се осмели да приложи военна сила, а само прати свои отряди да заемат няколко ключови местности. Към средата на деветия месец отново събра войниците си и влезе в крепостта Огаки.
Колко ли пъти вече жителите на Осака виждаха Хидейоши и войската му да сноват напред и назад между крепостта и бойното поле в Мино?
Беше двадесетият ден от десетия месец — вече късна есен. Отрядите на Хидейоши, които обикновено
