Веднага щом пристигнаха на мястото, Хидейоши нареди на трима от своите военачалници да вземат всеки по една дружина лековъоръжени конници и бързо да излязат напред.
— Опитайте да се справите с войниците на Токугава, които се изтеглят от Нагакуте към Обата.
Разпъна шатрата си на хълма, докато неговите двадесет хиляди бойци се разпръснаха в строй под вечерното слънце, готови да отмъстят на Иеясу.
Хидейоши сложи двама от хората си начело на един разузнавателен отряд и ги прати тайно към крепостта Обата. След това бързо обмисли по-нататъшните действия на цялата войска. Преди обаче да е успял да накара да разгласят заповедите му, пристигна бързо известие:
— Иеясу вече не е на полето на битката.
— Това не може да бъде! — възкликнаха в един глас военачалниците.
Докато Хидейоши седеше мълчаливо на място, пристигнаха и тримата мъже, които бе пратил с конница към Нагакуте.
— Иеясу и главните му сили вече са се оттеглили към Обата. Попаднахме само на няколко отделни дружини от неприятели, закъснели с отстъплението, но всички останали са ни изпреварили изглежда с около час — доложиха те.
От тристате убити от тях войници на Токугава нито един не беше с висок чин.
— Закъсняхме.
Хидейоши нямаше как да се пребори с яда си и той ясно личеше по руменината на лицето му.
Съгледвачите разказаха всички едно и също — крепостта в Обата била със затворени врати и съвсем мирна на вид. Това сочеше, че Иеясу вече се е оттеглил във вътрешността й и докато почива, спокойно се наслаждава на днешната си победа.
Обхванат от противоречиви чувства, Хидейоши несъзнателно плесна с ръце, за да поздрави своя противник.
— Ето това е Иеясу! Бива го в бързината. Оттегля се в крепостта и затваря портите, без много-много да се перчи с победата. Такава птица няма да уловим нито с клей, нито с мрежа. Но внимавайте — до няколко години ще усмиря Иеясу и ще го накарам да ми се поклони.
Вече се смрачаваше, а нападения на крепости през нощта по начало не се препоръчваха. При това войската не си беше почивала по пътя от Гакуден насам и се реши временно да прекъснат нападението. Хидейоши промени нарежданията си. Мъжете трябва сега да вечерят. В нощното небе се издигнаха облаци дим от лагерни огньове.
Пратените от Обата съгледвачи бързо се върнаха. Иеясу вече бе заспал, но стана от леглото, за да чуе донесенията им. Осведомен за положението, той реши всички незабавно да се връщат на връх Комаки. Военачалниците твърдо настояха за среднощно нападение над Хидейоши, но господарят само се засмя и по един заобиколен път тръгна да се връща обратно.
Тайко
Останал без друг изход, Хидейоши накара войската да се обърне назад и се оттегли в своя укрепен лагер в Гакуден. Не можеше да отрече, че поражението при Нагакуте е силен удар, макар и причинен от неразумността на Шоню. Истината обаче беше и че тъкмо в този случай Хидейоши се забави прекалено много още от самото начало.
Не че мереше силите си с Иеясу за първи път на бойното поле. Познаваше го далеч отпреди двамата да влязат в битка. Напротив, тъкмо понеже имаше срещу себе си особено опитен противник, Хидейоши бе крайно предпазлив.
— Не се спирайте при малките крепости по пътя. Не губете време — предупредил бе той войниците, но Шоню, предизвикан от защитниците на Ивасаки, въпреки това спря, за да ги срази.
Изходът на битката щеше да се реши от способностите на Иеясу и Хидейоши. Когато чу за поражението при Нагакуте, вторият остана убеден, че сгодният случай за него е дошъл. Смъртта на Шоню и Нагайоши щеше да е примамката, с която да хване Иеясу жив.
Врагът обаче изникна като огън, после изчезна като вятър и след това всичко стихна като гора след буря. Когато Иеясу се оттегли на връх Комаки, Хидейоши остана с чувството, че за малко е пропуснал да хване в торбата си уплашения заек, но все пак си каза, че е получил само лека рана в пръста. Военната му сила с положителност не беше намаляла чувствително, но въпреки това Иеясу си бе спечелил огромно морално преимущество.
Във всеки случай, след ожесточеното половиндневно сражение при Нагакуте двамата мъже станаха извънредно предпазливи и отблизо започнаха да следят взаимно действията си. И докато чакаха така да се открие благоприятна възможност, никой дори не помисляше да нападне. Всяка от страните обаче постоянно отправяше предизвикателства към другата.
Хидейоши например прати на единадесетия ден от месеца цялата си шестдесет и две хилядна войска на връх Комацуджи. В отговор на Комаки последва само спокойна, макар и малко крива усмивка.
После, на двадесет и втори същия месец, дойде предизвикателство от страна на Иеясу. Осемнадесет хиляди души бяха разделени на шестнадесет отряда и пратени на изток.
Предните части начело със Сакай Тадацугу и Ии Хьобу непрестанно удряха барабани и надаваха бойни възгласи, сякаш за да кажат:
— Излез, Хидейоши!
Насипите и оградите на стана на западната войска се защитаваха от Хори Кютаро и Гамо Уджисато. Кютаро впери поглед в разярените противници и стисна зъби.
След Нагакуте врагът пръскаше слухове, че войниците на Хидейоши се били уплашили от тези на рода Токугава. Хидейоши обаче ясно беше наредил да не се излиза в нападение без негова изрична заповед, тъй че сега не можеше да направят нищо повече, освен да пратят вест до главния лагер.
Когато вестоносецът пристигна, Хидейоши играеше го.
— Към нашите при двойния насип настъпва голям отряд на Токугава — обяви мъжът.
За миг господарят вдигна поглед от дъската и попита:
— Самият Иеясу появил ли се е?
— Не, господарят Иеясу го няма — бе отговорът.
Хидейоши взе в ръка един черен пул, постави го на едно от квадратчетата и без да вдига поглед, каза:
— Съобщете ми, в случай че някой забележи Иеясу да излиза начело на войската си. Иначе Кютаро и Уджисато могат сами да решават дали да се бият.
Горе-долу по същото време Ии Хьобу и Сакай Тадацугу на два пъти пращаха вестоносци от предната линия до Иеясу на връх Комаки.
— Сега е времето да се появите вие лично. Ако дойдете веднага, без съмнение ще можем да нанесем смъртоносен удар на частите на Хидейоши.
На това Иеясу отвърна:
— А самият Хидейоши предприел ли е нещо? Ако е още на връх Комацуджи, значи няма нужда аз да излизам.
В крайна сметка той така и не напусна Комаки.
През това време Хидейоши обмисляше поуките от сражението при Нагакуте и последствията им за неговите служители. Особено внимаваше да увеличава издръжките на самураите си, по така и не каза нищо на своя племенник Хидецугу. След като побягна при Нагакуте, Хидецугу изглежда изпитваше неудобство в присъствието на чичо си. След като се върна в лагера, той просто съобщи, че вече е тук и после се опита да обясни причините за поражението. Хидейоши обаче разговаряше само с останалите седнали наоколо му пълководци и изобщо не погледна младежа в лицето.
— Моя беше грешката, че пратих Шоню на смърт — заяви господарят. — Още от младини заедно сме живели в бедност, заедно сме се забавлявали нощем и дори заедно сме ходили по леки жени. Никога няма да мога да забравя този човек.
Всеки път, когато заговореше за своя стар приятел, очите му се наливаха със сълзи.
Няколко дни по-късно, без да каже никому какво е намислил, Хидейоши нареди да започне строеж на укрепления при Оура. След две денонощия, в самия край на четвъртия месец, последваха нови
