Дворът на Златила откъм улицата. Вляво се показва къщата гърбом и с едната си страна. Предната част на стената, там, гдето са стаите за живеене, е измазана с вар; по-назад, гдето е оборът, е само дувар, а покривът на тая половина е по-нисък и се спуща полегато, като навес. Вдясно от къщата е градината, като помежду остава място за минаване. Оградата на градината се чупи надясно и нейде към средата е вратата. Друг вход в градината има и откъм предния двор. Една пейка е направена отвън оградата. Може да се минава и зад къщата. В градината се виждат овошки, царевици, високи, цъфнали слънчогледи.
Иззад къщата се появява Вида и след нея — Рали. Вида избързва, дохожда до оградата и поглежда в градината.
ВИДА. Свекърът е в градината. Ей го е там, до дюлята. (На Рали, който, с ръце отзад, гледа дувара) Какво гледаш? Там ли мислиш, че си е скрил парите?
РАЛИ (продължава да гледа). Отде да знаеш? Дето най-малко се надяваш, там може да ги скрие. Ще извади един-два камъка, ще пъхне гърнето, ще нареди пак камъните, както са си били — и туйто. Можеш да минаваш покрай тях колкото си щеш и — пак няма да се сетиш, че са там.
ВИДА. Може пък да са още у него.
РАЛИ. Колко си проста! Ако парите бяха у него, в одаята му, той нямаше да мръдне оттам. Ще седи вътре като клочка на полога си. Щом е излязъл, скрил ги е някъде навън. Знай си ги де са, по-поглежда ги изпод око и — ни лук ял, ни лук мирисал. Знам си я аз таз дърта лисица.
ВИДА. Тогаз… в градината трябва да ги е заровил.
РАЛИ (сърдито). В градината, в градината… Като са в градината, де са? Кажи де, като знаеш. Нали те оставих нощес да пазиш?
ВИДА. Их, Рале! Казах ти, Павли ми пречеше. Цяла нощ Павли е ходил из двора.
РАЛИ. Яд ме е на мене си. Както стоях до среднощ, тъй трябваше да стоя и до сутринта. Ама ти — легни си да поспиш, аз ще гледам. Като си гледала, какво видя? Кажи де, какво видя?
ВИДА. Сто пъти ли ще ти казвам!
РАЛИ. Не го ли видя де ходи, какво прави?
ВИДА. Казах ти. Два пъти го видях да влиза в градината. И все там, около дюлята, около дувара се въртеше. Еднъж го видях, че седна ей тука е (сяда на пейката), ей тука седна, и гледаше надолу, към земята.
РАЛИ (дохожда към нея и внимателно оглежда мястото). Надолу гледаше, а? Към земята гледаше? Тук една плоча има, виждаш ли я? — една плоча. Таз плоча трябва да се обърне и да се види какво има отдолу. Чакай, аз сега ще я обърна.
ВИДА (поглежда към градината). Стария гледа насам. (Отстъпва назад) Ела, ела тук, ще те види.
РАЛИ (отстъпва). Довечера ще додем и ще я обърнем. Ще прегледаме и в градината, около дюлята, около дувара. Навред трябва да се прегледа, навред. А дотогаз да гледаш, очите си да отваряш.
ВИДА. Гледам аз, не бой се.
РАЛИ (с ръце отзад, разхожда се). Тез пари ще ги намеря аз. Земята с нокти ще копая, няма да спя, няма да ям, ама ще ги намеря. Няма да ги оставя на онзи, на пияния, да ги изяде и да ги изпие.
ВИДА. Баща ти знае, че Андрея го краде, ама от него не се пази.
РАЛИ. Той само от мене бяга. Като ме види, захване да се озърта, бяга като попарен. (Ходи) Толкоз пари! Злато, лири, наполеони! И взел, че ги заровил в земята, като че не е пари, а леш. Сега, при таз нужда, хората лева с куршум го замерят, а той… Злато е туй, я му направи сметката, колко прави! Светът можеш да купиш. И земя да купиш, и добитък, и къща да направиш. Чакай, ще ми паднат тез пари в ръцете, ще видиш какво ще направя аз.
ВИДА. Я не се кани, че може друг да ги вземе.
РАЛИ. Кой?
ВИДА. Андрея. Или Павли.
РАЛИ. Аз защо казвам, че в таз къща не трябва да има много хора. Човек не може да мръдне, все ще го видят. И таз алфатарченка отде се взе, и тя ми пречи.
ВИДА. Да доде по-скоро баща й, та да се замете.
РАЛИ. Ще потрая ден-два. Или ще ми причернее на очите и не знам какво ще направя…
ВИДА (поглежда надясно). Павли иде. Гледай го как се щура. Ей тъй е ходил цяла нощ. Ела да си влезем. Ела, че каквото види той, казва го на Андрея. По-хубаво да не ни види, че сме тука. Ела си!
РАЛИ. Остави ме! От Павля ще ме е страх.
ВИДА. Какъв си, Рале! Ела да си влезем!
РАЛИ. Влез си, ти казах. (Остава на мястото си, гърбом, с ръце отзад, замислен. Вида минава зад къщата)
ПАВЛИ (влиза отдясно). Бате Рале! Кажи какво да правим. Всеки час Борянкиния баща може да доде.
РАЛИ. Е! Ще доде и ще си вземе момичето.
ПАВЛИ. Не! Аз Борянка не я пущам.
РАЛИ. Тъй ли? Ти знаеш ли с кого имаш работа? Знаеш ли кой е Вълчан Нанов?
ПАВЛИ. Бате Рале, може за ден-два да отидем някъде, може да се скрием у роднини.
РАЛИ. Вдън земя да идеш, Вълчан пак ще те намери. Не може. Тук ще си стоиш ти! (Тръгва към къщи)
ПАВЛИ. Бате Рале…
РАЛИ. Остави ме! Момчешки ум ще слушам аз! (Минава зад къщата)
Павли сяда на пейката, отпуща глава и се замисля. В градината между слънчогледите се показва, усмихната, Боряна. Тя вижда Павля, излиза от градината и крадишката, на пръсти, отива зад него и закрива очите му с ръце.
