ПАВЛИ (разкопчава й ръцете). Борянке, ти си, Борянке, познах те… остави, недей! (Става) Как можеш да се шегуваш? Аз те мислех, че си в къщи, кога излезе?
БОРЯНА. Какъв си… какво ти е лицето… Защо мислиш толкоз?
ПАВЛИ. Ох, защо мисля, защо мисля. Главата ми се цепи мене, знаеш ли. Не чу ли таз заран как се караха братята ми? Не виждаш ли какво е у нас? Не мога да трая, не мога. Цяла нощ не съм спал, ходил съм из двора.
БОРЯНА. А баща ти какво каза? Свекъра?
ПАВЛИ. Не го ли разбра и него какъв е? Той все се вайка, че няма.
БОРЯНА. А за мене какво каза?
ПАВЛИ. Остави…
БОРЯНА. Кажи, кажи! Искам да ми кажеш право. Какво каза?
ПАВЛИ. Остави, Борянке.
БОРЯНА. Не, кажи. Не ме иска, нали?
ПАВЛИ (махва отчаяно с ръка).
БОРЯНА. Е, защо? Кажи де, защо?
ПАВЛИ (сяда на пейката). Какви хора, какви хора! Аз мислех, че ще те посрещнат, ще се зарадват, а то… Баща ми, той все за пари мисли, като рекъл: нямам, нямам…
БОРЯНА. А за мене какво казва? Да доде баща й, че да си я вземе, нали?
ПАВЛИ. Борянке, който ще да дохожда, аз не те оставям, ще умра — не те оставям.
БОРЯНА. Нали, Павле?
ПАВЛИ. Аз още малко ще потърпя, още малко ще им се помоля, сетне… (решително) — знам какво ще правя…
БОРЯНА. Какво, Павле?
ПАВЛИ. Ще видиш.
БОРЯНА (изненадана, весело). Я, Павле! Ти ставаш мъж!
ПАВЛИ. Ще видиш.
БОРЯНА (поглежда към къщи). Свекъра иде, свекъра!
ПАВЛИ. Нека доде. Аз и на него ще кажа.
БОРЯНА. Уф, какъв е сърдит. Аз ще се скрия! (Избягва в градината)
ЗЛАТИЛ. И ти ли си седнал, и ти ли стоиш. (Павли се изправя) Братята ти, откато се е съмнало, са се закарали, ще се изядат като вълци. Единият се пропиля, отиде на кръчмата, другият — и той седи в къщи. А кой ще работи? И ти стоиш, а?
ПАВЛИ. Тате, аз…
ЗЛАТИЛ. Кой прави като вас, я ми кажете?
ПАВЛИ. Тате, аз съм работил и пак ще работя. Само че…
ЗЛАТИЛ. Ако за копан е рано, на воденица можехте да идите, защо стоиш?
ПАВЛИ. Тате, аз искам да разбера най-напред какво ще стане с мене, с Борянка какво ще стане.
Иззад слънчогледите се показва Боряна, дръпва се назад да не я видят и слуша.
ЗЛАТИЛ. Какво ще стане? Аз ти казах какво ще стане.
ПАВЛИ. Тате! Аз не мога, аз съм я довел, аз ще я взема, каквото и да стане, ще я взема, не слушам баща й, не слушам никого…
ЗЛАТИЛ (помълчава). Хей, синко! Павле! На тебе ми беше надеждата, синко. Братята ти не излязоха хора. Андрея се опиянчи, партии гони, не си гледа работата. И знаеш ли? — Дълга ръка има Андрея, краде. Онзи ден, на празника, ми липсаха пари, по-напреж пак ми липсаха пари. Аз пари нямам, ама дето съм скътал нещо… той ги взема, той ме краде! А Рали? Рали настръхнал като мечка. Лош човек е той и лошо нещо е турил на ума си. (Гневно) Не ги ща аз тях! Не ги ща! Ще ги отделя, ще ги махна от себе си! (По-кротко) Слушай, Павле! Аз искам, синко, ти да останеш при мене, ти да ме гледаш…
ПАВЛИ. Тате, каквото искаш, ще направя. Всичко ще направя, само от Борянка не ме разделяйте.
ЗЛАТИЛ. Глей го… Глей го… Той свойто си знай. Какво искаш? Да дигна сватба ли? Ами пари? Нямам, не разбрахте ли, че нямам!
ПАВЛИ. Тате, аз пари не ща.
ЗЛАТИЛ. Слушай, Павле! Не ти е прилика туй момиче. (Павли трепва) Слушай де, слушай! Момичето може да е добро, може да е хубаво, не казвам нищо за него, ама не е за тебе, не е за нас. Тя е богатска дъщеря, научена е на много, научена е да харчи. На, не виждаш ли? — Облякла се като царица. Утре ще седне на главата ти и ще заиска: дай за туй, дай за онуй.
ПАВЛИ. Не, тате, не!
ЗЛАТИЛ. Друго момиче ще ти намерим тебе. Бедничко да е, да те сайдисва.
ПАВЛИ. Тате, аз казах: или ще взема Борянка, или…
ЗЛАТИЛ (сърдито). Хайде, стига! Той ще доде баща й, той ще ти доде дохак. Иди свърши там някоя работа, недей стоя… Върви! (Павли тръгва към къщи)
БОРЯНА (излиза из градината). Павле! Павле!
ЗЛАТИЛ. Остави Павля сега.
БОРЯНА. Ще му кажа нещо.
ЗЛАТИЛ. Павли има работа, остави го. (След Павля) Върви ти, Павле, върви! (На Боряна) Ти отде изскочи?
БОРЯНА. В градината бях.
ЗЛАТИЛ. Все в градината, все в градината… Какво търсите в градината, не зная. (Наднича през оградата) В градината нищо няма… (На Боряна) Що не си турила нещо вехтичко? Делник е днес, все ново може ли?
БОРЯНА. Е, аз тъй съм научена. Аз съм чорбаджийска дъщеря…
ЗЛАТИЛ. Не може то тъй, не може… (Поглежда към градината, помълчава; на Боряна) Видя ли, чедо, какво стана? Откато доде ти, къщата се размири…
БОРЯНА. Аз не додох сама, Павли ме доведе.
ЗЛАТИЛ. Като не слушате бащите си, тъй е.
БОРЯНА. Павли каза: пристани ми, и аз му пристанах.
ЗЛАТИЛ. Тъй… тъй било то…
БОРЯНА (облегната на стобора). Че какво пък? Ергените на десет села ще се избият за мене, а вий ме не щете. Защо? Грозна ли съм? Саката ли съм? Или вашия род е по-горен от нашия? Че ако аз бях слушала какво приказват хората за вас — за тебе, тейко, какво приказват, — хич нямаше и да стъпя в таз къща…
ЗЛАТИЛ (неспокойно). Какво приказват? Кой приказва?
БОРЯНА. Всички.
ЗЛАТИЛ. Какво приказват?
БОРЯНА (весело). Ще кажа, ама няма да се сърдиш.
ЗЛАТИЛ. Хъм… каква си… като децата.
БОРЯНА. Няма да се сърдиш?
ЗЛАТИЛ. Няма, няма. Какво приказват?
БОРЯНА. Казват, че твоя баща, дядо Рали, имал пари (Златил трепва), много пари, и ги криел, а ти си влязъл в дирите му — не се сърди, не се сърди! — разбрал си де са парите му и си ги взел. А баща ти от мъка умрял!
ЗЛАТИЛ (като гръмнат).
