Смесени чувства. Вие сте дете, а майка ви току-що е определила правилата. Но те са си правила, нещо, на което може да се разчита… и тя ви оказва внимание… грижи се за вас… докато за толкова много други навън никой не го е грижа.
— Естествено, че си помислих за убийство — каза Ордас. — Винаги допускам възможно убийство. Когато майка ми, лека й пръст, се помина след три години най-усърдни грижи от страна на сестра ми Мария Анхела, аз действително си помислих дали да не потърся следи от игли по главата й.
— И намерихте ли?
Лицето на Ордас замръзна. Той остави бирата си и понечи да стане.
— Успокойте се — побързах да кажа. — Не исках да ви обидя.
Той ме изгледа за миг, после седна, умилостивен само наполовина.
Избрахме си ресторант с маси отвън на пешеходното ниво. От другата страна на един плет (истински жив плет, зелен, растящ), минувачите се носеха нанякъде в постоянна еднопосочна върволица. Отвъд тях друга плъзгаща се пътека носеше подобен поток в обратната посока. Имах замайващото усещане, че всъщност се движехме ние.
Келнер-робот, приличен на шахматна пионка с формата на камбана, извади от тялото си димящи чинии, сложи ги точно пред нас и се отдалечи, носейки се върху въздушната си възглавница.
— Естествено, че си помислих за убийство. Повярвайте ми. Но това, г-н Хамилтън, е невъзможно.
— Мисля, че мога да ви представя доста добра хипотеза.
— Опитайте, разбира се. Дори ще ви помогна за началото. Най-напред трябва да допуснем, че търговецът на щастие Кенет Греъм не е продал друд и куплунг на Оуен Дженисън, а по-скоро Оуен Дженисън е бил насилствено подложен на операция. Регистрите на Греъм, включително писменото разрешително на хирург, са били фалшифицирани. Налага се да предположим всичко това, нали?
— Правилно. И преди да ми кажете, че името на Греъм е неопетнено, нека да ви съобщя, че не е вярно.
— О-о?
— Той е свързан с банда органоборсаджии. Информацията е поверителна. Наблюдаваме го и не искаме да бъде закачан.
— Това вече е новина. — Ордас потърка брадичката си. — Органоборсаджии. Добре. Какво общо би имал Оуен Дженисън с органоборсаджиите?
— Оуен беше поясар. А в Пояса винаги е имало страхотен недостиг на трансплантати.
— Да, те внасят огромни количества медицински материали от Земята. Не само замразени органи, но и лекарства и протези. Е, и?
— Оуен е прекарал през живота си доста товари под носа на златокожите. Хващан е няколко пъти, но все оставаше недосегаем за правителството. В досието му пише, че е преуспял контрабандист. Ако някой голям органоборсаджия поиска да разшири пазара си, ще потърси контакт с поясар, известен като преуспял контрабандист.
— Досега никога не сте споменавали, че г-н Дженисън е бил контрабандист.
— Че за какво? Всички поясари са контрабандисти, ако сметнат, че могат да си го позволят. За един поясар контрабандата не е нещо неморално. Органоборсаджията обаче няма откъде да го знае. Той би смятал Оуен за криминален престъпник.
— Мислите ли, че приятелят ви… — Ордас не посмя да довърши от учтивост.
— Не, Оуен не би станал органоборсаджия. Но не е изключено, просто не е изключено да се е опитал да предаде някой такъв. Възнаграждението за информация, водеща до залавянето и осъждането и т.н. са значителни. Ако някой е наел Оуен, много е възможно Оуен да се е опитал сам да проследи връзката. От друга страна, бандата, по чиито следи сме, покрива половината Западно крайбрежие на континента. Което никак не е малко. Бандата е на Лорън, за когото Греъм може би работи. Да допуснем, че пред Оуен се е открила възможност да се срещне със самия Лорън?
— И той се е съгласил?
— Така смятам. Мисля, че си е пуснал дълга коса, за да изглежда като земен жител — и да не буди подозрение у Лорън. Предполагам, че е събрал каквато информация е могъл, а после се е опитал да си спаси кожата. Но не е успял. Открихте ли дали е правил заявка за разрешително за нудизъм?
— Не. Но схванах мисълта ви — рече Ордас и се облегна назад, оставяйки недокосната храната в чинията пред себе си. — Тенът на г-н Дженисън беше еднакъв навсякъде, като се изключи характерният загар на лицето. Предполагам, че е практикувал нудизъм в Пояса.
— Да. Там нямаме нужда от разрешителни. Би го правил и тук, освен ако е криел нещо. Спомняте ли си онзи белег? Той никога не пропускаше възможност да го покаже.
— Нима действително си е помислил, че може да мине за… — Ордас се поколеба — …равнинар?
— С този тен на поясар? Не! Попрекалил е малко с прическата. Навярно е мислел, че Лорън ще го подцени. Но явно не е искал да се знае много кой е, иначе не би оставил най-ценните си лични вещи у дома.
— Значи е имал работа с органоборсаджии и те са го открили, преди да успее да ви се обади. Да, г-н Хамилтън, всичко изглежда добре обмислено. Обаче е невъзможно.
— Защо? Не се опитвам да докажа, че е убийство. Засега. Просто искам да ви убедя, че убийството е поне също толкова вероятно, колкото и самоубийството.
— Но не е, г-н Хамилтън.
Погледнах го въпросително.
— Да разгледаме подробностите около хипотетичното убийство. Несъмнено Оуен Дженисън е упоен и откаран в кабинета на Кенет Греъм. Там му е присаден куплунг за екстаз. Прикрепен е стандартен друд, който после е променен аматьорски с поялник. Вече забелязваме специалното внимание, което убиецът отделя на подробностите. Откриваме го отново във фалшифицираните документи на Кенет Греъм, които му разрешават да оперира. Те са безупречни. След това Оуен Дженисън е закаран в апартамента си. Избран е неговият, нали така? Не би имало особен смисъл да го откарват в друг. Кабелът на друда е скъсен, отново аматьорски. Връзват г-н Дженисън…
— Чудя се откъде ви хрумна пък това?
— Че защо да не го вържат? Вързан е и е оставен да се събуди. Навярно му е обяснено какво го чака. Това зависи от убиеца. После убиецът свързва г-н Дженисън към контакта на стената. В мозъка му се процежда ток и за пръв път в живота си Оуен Дженисън изпитва чисто удоволствие. Оставят го подключен, да речем, за три часа. След първите няколко минути трябва да е станал безнадежден токоман…
— Сигурно познавате повече токомани от мен.
— Дори аз не бих се предал веднага. Обикновеният токоман става токоман след няколко минути. Обаче обикновеният токоман е поискал да стане такъв, като знае как ще промени това живота му. Токоманията е симптом, присъщ на отчаянието. Приятелят ви е можел да се освободи след няколко минутно захранване с ток.
— Затова са го държали вързан три часа. После са срязали въжетата. — Почувствах, че ми се повдига. Грозните, тъй грозните картини на Ордас съвпадаха с моите до най-малки подробности.
— Не повече от три часа според нашата хипотеза. Не биха се осмелили да останат по-дълго от няколко часа. Срязват въжетата и оставят Оуен Дженисън да умре от глад. В продължение на един месец следите от упояването му ще са изчезнали, както и всякакви белези от въжета, цицини по главата, дупчици от игла и тем подобни. Старателно разчетен до подробности, добре обмислен план. Не сте ли съгласен?
Казах си, че Ордас не е жесток. Просто си вършеше работата. И все пак ми беше трудно да му отговоря обективно.
— Покрива се с представата ни за Лорън. Той винаги пипа много внимателно. Обича старателно разчетените, добре обмислени планове.
Ордас се наведе напред.
— Но не забелязвате ли? Старателно разчетеният план е съвсем погрешна стратегия. В него има един основен недостатък. Да предположим, че г-н Дженисън отскубне друда?
— Би ли могъл да го направи? Би ли поискал?
— Би ли могъл? Естествено. Просто дръпване с пръсти. Токът не смущава моторните функции. А дали би
