на Греъм моя холография в истинския ми вид? Само да влезеше някое известно РАМО в магазина му и Греъм щеше да изпадне в паника. Не си заслужаваше риска.
Какво, по дяволите, тогава можех да направя?
Непоследователният убиец на Ордас. Ако допуснехме, че Оуен е бил убит, не можехме да пренебрегнем останалите предположения. Старанието, изпипаните подробности… а после Оуен е оставен сам, така че да си издърпа друда и да се измъкне, или да бъде открит от някой настоятелен търговец, или крадец, или…
Не. Хипотетичният убиец на Ордас, както и моят, като ястреб би наблюдавал Оуен. В продължение на цял месец.
Това реши въпроса. Слязох на следващия диск и хванах такси.
Таксито ме остави върху покрива на „Апартаменти Моника“. Взех асансьор до фоайето.
Ако управителят е бил изненадан, че ме вижда, не го показа. Махна с ръка да ме покани в кабинета си. Кабинетът изглеждаше доста по-просторен от фоайето, навярно защото в него имаше неща, които да нарушат анонимно-модерния декор: картини на стената, лека диря от черна пепел в една купа, останала вероятно от цигарата на някой посетител, холография на Милър и съпругата му на открито, почти празно бюро.
Той ме изчака да седна, после се наведе нетърпеливо напред.
— Тук съм по работа на РАМО — рекох и му подадох личната си карта.
Той ми я върна, без да я провери.
— Предполагам, че по същата онази работа — каза без излишна сърдечност.
— Да. Убеден съм, че Оуен Дженисън трябва да е имал посетители, докато е бил тук.
Управителят се усмихна.
— Това е смеш… не е възможно.
— Напротив. Вашите холокамери заснемат посетители, но не реагират на наематели, нали?
— Естествено.
— Тогава Оуен Дженисън може да е бил посетен от който и да е наемател в сградата.
Управителят изглеждаше шокиран.
— Не, определено не. Наистина не разбирам защо продължавате да се занимавате с това, г-н Хамилтън. Ако някой беше открил г-н Дженисън в такова състояние, щеше да ни съобщи!
— Не смятам, че би го сторил. Всеки наемател в сградата ли е можел да го посети?
— Не. Не. Камерите щяха да снимат човек от друг етаж.
— Тогава значи някой от същия етаж?
Макар и с явно нежелание, управителят кимна.
— Да-а. Доколкото става въпрос за холокамерите, това е възможно. Но…
— В такъв случай искам да ми предоставите снимки на всички наематели, които са живели на осемнайсетия етаж през последните шест седмици. Изпратете ги в сградата на РАМО в Централен Лос Анджелес. Става ли?
— Разбира се. Ще ги имате след час.
— Добре. Хрумна ми нещо друго. Да предположим, че някой се качи на деветнайсетия етаж и слезе пеш до осемнайсетия. Ще бъде заснет на деветнайсетия, но не и на осемнайсетия, прав ли съм?
Управителят се усмихна снизходително.
— Г-н Хамилтън, в тази сграда няма стълбища.
— Само асансьори ли? Не е ли опасно?
— Съвсем не. За всеки от асансьорите има отделно независимо аварийно захранване. Такава е общоприетата практика. В крайна сметка кой би се хванал да изкачи осемдесет етажа, ако асансьорите спрат?
— Добре, хубаво. Само един последен въпрос. Възможно ли е да се излъже компютъра? Например някой да го накара да не направи дадена снимка?
— Аз… не съм експерт по това как се лъжат компютри, г-н Хамилтън. Защо не се обърнете направо към фирмата „Колфийлд Брейнс“?
— Добре. Какъв е моделът ви?
— Само за миг. — Стана и затършува из папките в едно от чекмеджетата на шкафа. — EQ 144.
— Добре.
Това бе всичко, което можех да свърша тук, знаех го… и все пак не ми се тръгваше. Трябваше да има нещо…
Накрая Милър се изкашля.
— Това ли е всичко, г-не?
— Да — отговорих. — Всъщност не. Мога ли да вляза в 1809?
— Ще проверя дали не сме я дали вече под наем.
— Полицията трябва да си е свършила работата там.
— Сигурно. — Той се върна до шкафа. — Не, все още е свободна. Ще ви заведа. Колко време мислите да останете там?
— Не знам. Не повече от половин час. Няма нужда да идвате.
— Чудесно. — Той ми подаде ключа и изчака да си тръгна.
Което и направих.
Когато слязох от асансьора, пред очите ми се мярна съвсем леко проблясване на синя светлина. Ако не знаех за холокамерите, щях да си помисля, че е игра на оптичния нерв, а не нещо от реалния свят. Навярно бяха те. Не е задължително да използвате лазерен лъч, за да направите холография, но той ви дава по-ясна картина.
Стаята на Оуен приличаше на кутия. Всичко беше прибрано. Нямаше нищо друго, освен голи стени. Никога не бях виждал толкова отчайваща гледка, ако се изключат астероидните скали, твърде бедни за добив на руда и твърде лошо разположени за база.
Таблото за управление бе точно до вратата. Запалих осветлението, после докоснах главния ключ. Появиха се линии, очертани в червено, зелено и синьо. Голям квадрат на едната стена за леглото, по- голямата част от друга стена за кухнята, различни фигури по пода. Сигурно не бихте желали някой ваш гост да стои върху масата, когато я разтваряте.
Бях дошъл тук, за да почувствам мястото; да надуша нещо, ако мога; да видя дали не съм изпуснал нещо. Преведено на човешки език: играех си. На игра посегнах през таблото за управление, за да опипам схемите. Платките бяха твърде малки и твърде сложни, за да ми кажат каквото и да било, но прокарах въображаемите си пръсти по протежение на няколко от жичките и открих, че водят право към точките си на контакт, без отклонения. Отвън нямаше сензори. Човек трябва да е в стаята, за да знае какво се отваря и какво се прибира.
И така в стая, за която се знае, че е заета, леглото е останало прибрано цели шест седмици. Само че не сте ли в стаята, няма как да го разберете.
Натиснах бутоните за разтваряне на кухненския кът и на стола за четене. Стената се плъзна два метра напред, а подът се надигна и прие желаната форма. Седнах на стола и кухненският кът ми препречи гледката към вратата.
Оуен не се е виждал от коридора.
Само някой да бе забелязал, че Оуен не си поръчва храна! Това сигурно е щяло да го спаси.
Сетих се за нещо друго и потърсих отвора на климатичната инсталация. Открих малката решетка на пода. Някои климатични инсталации се включват, когато въглеродният двуокис достигне половин процент. Тази бе настроена за температурно и ръчно управление.
При другия вид нашият внимателен убиец би могъл, като следи въздушния поток през климатичната инсталация, да разбере дали Оуен е все още жив и на мястото си. Но с такава настройка стая 1809 трябва да е изглеждала празна през последните шест седмици.
Пак се отпуснах в креслото.
Ако хипотетичният убиец е наблюдавал Оуен, служел си е само с устройство за подслушване. Нямаше друга възможност, освен ако не е живял на същия етаж през четирите или петте седмици, докато Оуен издъхне.
