Той се намръщи, докато обмисляше това.
— Да приемем, че е имало как да си отиде — каза той. — Искал е да вземе апарата, трябва да го е искал, защото се е опитал да го използва, за да си стъкми алиби. Но дори да не е могъл да вземе апарата, пак би използвал алтернативния си начин за излизане.
— Защо?
— За да остави топката у Джанис, ако е разбрал, че се прибира. Ако не е разбрал, за да пробута на полицията загадката на затворената стая.
— Загадките на затворените стаи са хубави за развлечение, но никога не съм чувал да е срещана такава в действителност. В разказите те стават обикновено по случайност. — Махнах с ръка, за да спра възражението му. — Няма значение. Добре спорите. Какъв е обаче алтернативният му път за бягство?
Портър не отговори.
— Бихте ли се съгласили все пак да разгледате случая с Джанис Синклер?
— Тя е единствената, която би могла да го направи — отвърна горчиво той. — Но не е. Тя не би могла да убие никого, особено по този хладнокръвен, предварително обмислен начин с нагласено алиби и едно чудато устройство в центъра на нещата. Вижте, този апарат е твърде сложен за Джанис.
— Да, тя не е такъв тип. Но — без да искам да ви засегна — вие сте.
Това го накара да се усмихне.
— Аз ли? Е, може и да съм. Но защо ще го правя?
— Влюбен сте в нея. Мисля, че за нея бихте направили всичко. Освен това може да ви е поблазнила и мисълта да планирате едно идеално убийство. Както и заради парите.
— Имате странно виждане за идеалното убийство.
— Да речем, че съм бил тактичен.
Той се засмя.
— Добре. Да кажем, че подготвя убийството от любов към Джанис. По дяволите, ако тя можеше да изпитва такава омраза, аз не бих я обичал! Защо ще иска да убие чичо Рей?
Поколебах се дали да му го съобщя. Реших да.
— Знаете ли нещо за разрешителното на Едуард Синклер?
— Да, Джанис ми спомена нещо за… — Той не довърши.
— Какво точно ви разправи?
— Не е нужно да го казвам.
Това навярно бе разумно.
— Добре — рекох. — Нека да приемем само като хипотеза, че този, който е разработил математическия апарат за новите товарни компресороботи, е Реймънд Синклер, а на Едуард е била приписана заслугата за това, със съгласието на Реймънд. Вероятно самата идея е била на Реймънд. Как би приел това Едуард?
— Мисля, че би бил благодарен цял живот — отговори Портър. — Джанис казва, че е.
— Може би. Но хората са странни, нали? Да си благодарен цели петдесет години те изнервя. Чувството не е естествено.
— Много сте млад, за да сте толкова циничен — рече Портър със съжаление.
— Опитвам се да разглеждам случая като прокурор. Ако братята са се виждали твърде често, Едуард навярно е започнал да се чувства притеснен в присъствието на Реймънд. Трудно се е отпуснал пред него. Слуховете не са помогнали… о, да, има слухове. Казаха ми, че Едуард не би могъл да развие тези уравнения, защото нямал такива способности. Ако подобен слух стигне до Едуард, как ще реагира той? Може да започне дори да отбягва брат си. Тогава Рей може да припомни на брат си Едуард колко много му е задължен… и да дойде целувката на смъртта.
— Джанис казва, че не е така.
— Джанис може да е наследила омразата от баща си. Или да се е безпокоила какво може да се случи някой ден, ако Рей промени решението си. Това е можело да се случи по всяко време, ако отношенията между двамата възрастни Синклер се обтегнели прекалено. Така че в един момент тя му запушва устата…
Портър изръмжа през зъби.
— Само се опитвам да ви предупредя пред какви проблеми може да се изправите. И още нещо: убиецът вероятно е изтрил паметта в компютъра на Синклер.
— Нима? — Портър се замисли над това. — Да. Джанис би могла да го стори, в случай че там е имало записи, бележки по уравненията на Ед Синклер за полето на компресороботите. Но вижте, Х също би могъл да изтрие паметта. Кражбата на генератора не би му донесла нищо добро, ако не го изтрие от компютъра на чичо Рей.
— Наистина е така. Да се върнем ли обратно на случая, че е Х?
— С удоволствие. — Той се свлече на стола. Като забелязах как се изглади лицето му, бих добавил и с голямо облекчение.
— Нека не го наричаме Х — предложих аз. — Да го назовем У от убиец. — Вече имахме замесен един Хикс… чието фамилно име вероятно е било някога Х. — Приехме, че У е използвал ефекта на Синклер за свиване на времето за алиби.
— Чудесна идея — усмихна се Портър. — Елегантна, както би казал някой математик. Не забравяйте, че аз никога не съм виждал действителната сцена на убийството. Само контури с тебешир.
— Беше… зловещо. Като сюрреалистична картина. Доста кървава шега. У може нарочно да е подредил всичко по този начин, ако съзнанието му е достатъчно изкривено.
— Ако е толкова откачен, може би е избягал, като се е спуснал по шахтите за отвеждане на отпадъците.
— Полин Уртиел смята, че може да е психопат. Някой, който е работил със Синклер и който мисли, че не му е било отдадено заслуженото. — Като Петърфи, казах си, или като самата Полин.
— Харесва ми теорията за алибито.
— Тя ме човърка. Твърде много хора знаят за апарата. Как е очаквал да го измъкне? Лорънс Хикс знае за него. Петърфи познава апарата дотолкова, че може да го възпроизведе напълно. Или поне така казва. Вие и Джанис сте го виждали да работи.
— Тогава да речем, че е луд. Да приемем, че достатъчно е мразел чичо Рей, за да го убие и после да го нагласи като в импровизирана картина на Дали. Все пак е трябвало да излезе оттам. — Портър стискаше ръце. Мускулите му се издуваха и вълнуваха. — Цялата работа се върти около асансьора, нали? Ако асансьорът не беше блокиран, и то на етажа на чичо Рей, нямаше да има проблем.
— Така ли?
— Да. Да допуснем, че си е тръгнал с асансьора. После Джанис се прибира, автоматично извиква асансьора и го блокира. Прави го, без да мисли. Снощи е преживяла голям шок. И тази сутрин не си е спомнила.
— Но тази вечер може да си го припомни.
Портър ме изгледа с укор.
— Не бих…
— По-добре обмислете всичко много внимателно, преди да направите нещо. Ако Ордас сега я подозира шейсет процента, когато му се сервира това, ще стане сто процента сигурен.
Портър отново взе да свива мускулите си. После рече тихо:
— Все пак е възможно, нали?
— Разбира се. И би направило нещата много по-прости. Но ако Джанис го каже сега, ще прозвучи, все едно че лъже.
— Обаче е възможно.
— Съгласен съм. Естествено, че е възможно.
— Тогава кой е нашият убиец?
Нямаше причина да отхвърля разглеждането на въпроса. Никога не постъпвах така. Размислих, след което се разсмях:
— Не споменах ли, че това би направило нещата много по-прости? О, целият случай би станал широко отворен! Всеки би могъл да го извърши… всички, освен Стийвс. Не би имал причина да се върне тази сутрин.
