можех ли да обоснова правото си да давам заповеди на полицейския участък в Лос Анджелес по въпросите на местен случай? А аз му бях отговорил: да.
Доста простата система за сигурност на асансьора на Синклер можеше да запамети отпечатъците на пръстите и структурата на лицевите кости (които се сканираха надълбоко с радар и по този начин се избягваха проблемите, пораждани от модни бради и маскарадни костюми) на около сто души. Повечето хора познават не повече от сто души, плюс-минус десетина. Но Синклер бе включил в списъка само дванайсет, като се броеше и самият той.
РЕЙМЪНД СИНКЛЕР
АНДРЮ ПОРТЪР
ДЖЕНИС СИНКЛЕР
ЕДУАРД СИНКЛЕР СТАРШИ
ЕДУАРД СИНКЛЕР III
ХАНС ДРУКЪР
ДЖОРДЖ СТИЙВС
ПОЛИН УРТИЕЛ
БЕРНАТ ПЕТЪРФИ
ЛОРЪНС МУХАМАД ХИКС
БЕРТА ХОЛ
МЮРИЕЛ САНДЪСКИ
Валпредо не бе стоял без работа. Беше използвал полицейската кола и телефонния й апарат за кабинет, докато бе пазил покрива.
— Знаем кои са някои от тях — каза той. — Едуард Синклер Трети например е внук на Едуард Старши и брат на Джанис. Той е в Пояса, на Церес, където се опитва да се наложи като промишлен дизайнер. Едуард Старши е братът на Реймънд. Живее в Канзас Сити. Ханс Друкър, Берта Хол и Мюриел Сандъски живеят в района на Голям Лос Анджелес, но не знаем каква е връзката им със Синклер. Полин Уртиел и Бернат Петърфи са някакви техници. Хикс е юристът по патентите на Синклер.
— Предполагам, че можем да разпитаме Едуард Трети по телефона. — Ордас се намръщи. Телефонните разговори до пояса не бяха евтини. — Останалите…
— Може ли да предложа нещо? — намесих се аз.
— Естествено.
— Нека придружа този, който ще ходи да разпитва Хикс, Петърфи и Уртиел. Те навярно познават Синклер по професионална линия и ако човек има до себе си РАМО, спокойно би задавал подробни въпроси.
— Аз мога да поема тези разпити — предложи се сам Валпредо.
— Много добре. — Но Ордас продължаваше да гледа мрачно. — Ако този списък беше изчерпателен, щях да съм спокоен. За съжаление трябва да включим и възможността посетителят на д-р Синклер просто да е използвал домофона и да е помолил да го пуснат в асансьора.
Бернат Петърфи не отговаряше по телефона.
С Полин Уртиел се свързахме по джобния й телефон. Рязък контраалтов глас, без картина. Бихме желали да поговорим с нея във връзка с разследването на едно убийство, дали ще си е вкъщи днес следобед? Не. Следобед щяла да чете лекции, но към шест ще се прибере.
Хикс се появи съвсем мокър и без усмивка. Толкова съжаляваме, че ви изваждаме изпод душа, г-н Хикс. Бихме желали да поговорим с вас във връзка с разследването на едно убийство…
— Разбира се, заповядайте. Кой е убитият?
Валпредо му съобщи.
— Синклер? Рей Синклер? Сигурни ли сте?
Сигурни бяхме.
— О, господи. Слушайте, той работеше върху нещо важно. Междузвезден двигател, евентуално. Ако има някаква възможност да се запази апаратурата…
Успокоих го и затворих. Щом юристът по патентите на Синклер мислеше, че е звезден двигател… може пък наистина да беше такъв.
— Не прозвуча като човек, който се е опитвал да го открадне — рече Валпредо.
— Не. А дори и да го бе взел, не би могъл да твърди, че е негов. Ако той е убиецът, не това е търсел.
Движехме се с висока скорост, типична за полицейска кола. Колата беше автоматична, разбира се, но във всеки момент можеше да се наложи да използваме за нещо ръчното управление. Валпредо се концентрираше върху обстановката навън и говореше, без да ме гледа.
— Знаеш ли, ти и инспекторът не търсите едно и също нещо.
— Знам. Аз търся хипотетичен убиец. Хулио търси хипотетичен посетител. Ще е трудно да се докаже, че не е имало такъв, но ако Портър и момичето казват истината, навярно Хулио ще успее да докаже, че посетителят не го е извършил.
— Което оставя възможността да е момичето — заключи той.
— На чия страна си?
— На ничия. Единственото, което правя, е да си задавам интересни въпроси. — Той ме изгледа косо. — Ти обаче си доста сигурен, че не е момичето.
— Да.
— Защо?
— Не знам. Навярно защото си мисля, че мозъкът не й стига за това. Убийството не е от простите.
— Тя е племенница на Синклер. Не може да е пълен идиот.
— Наследствеността не действа така. Може и да се заблуждавам. Навярно заради ръката й. Загубила е едната си ръка и има предостатъчна причина за тревоги. — Помолих да използвам телефона в колата, за да се поровя из архивите в компютъра на РАМО.
ПОЛИН УРТИЕЛ. Родена Пол Уртиел. Докторска дисертация по плазмена физика от Калифорнийския университет в Ирвин. Смяна на пола и официална смяна на името през 2111 г. Преди шест години е била една от кандидатките за Нобелова награда за изследване на потискащия ефект на заряда в дезинтегратора на Слейвър. Височина: 173 см. Тегло: 65 кг. Омъжена за Лорън Мухамад Хикс от 2117 г. Запазила си е (казано по-свободно) моминското име. Живеят отделно.
БЕРНАТ ПЕТЪРФИ. Докторска дисертация по субатомна физика и свързани с нея области, защитена в Масачузетския технологичен институт. Диабетик. Височина: 170 см. Тегло: 70 кг. През 2119 г. получил отказ на молба за разрешение според Законите за раждаемостта. Оженил се през 2118, разведен от 2122 г. Живее сам.
ЛОРЪНС МУХАМАД ХИКС. Диплом за завършено образование по физика. Член на адвокатската колегия. Височина: 183 см. Тегло: 90 кг. Изкуствена лява ръка. Вицепрезидент на КСТ (Комитет за спиране на трансплантациите).
— Интересно как човешката ръка непрестанно изниква в този случай — забеляза Валпредо.
— Да. — Включително въображаемата ръка на едно РАМО, чието място не беше тук. — Хикс е дипломиран физик. Навярно би могъл да накара хората да помислят, че генераторът е негов. Или поне така си е мислел.
— Не се опита да изпързаля нас.
— Да предположим, че снощи се е провалил. Не е задължително да иска генераторът да бъде загубен за човечеството, нали?
