Денят й беше претоварен с оперативна работа. Едва сега, към шест привечер, Романова свари най- сетне да прегледа текущата поща. Прочете жалбата на Старков от паспортния отдел и се възмути от неоперативността на новата секретарка:
— Таня, нали ви казах всички тия дреболии да вървят при Красниковски.
— Добре, Александра Ивановна, ще знам. Той чака тук, Красниковски, искам да кажа — да влезе ли?
— Да. — Романова си погледна часовника. — Свободна сте. Таня, можете да си вървите.
— И майор Грязнов ви чака, и един следовател от прокуратурата.
— Добре, ще ги приема.
Влезе подполковник Артур Андреевич Красниковски, красавец, жизнерадостен здравеняк. Още от вратата подхвана:
— Този гастрольор Жванидзе, петте убийства, вече го залових. Представяш ли си. Шура. Фомин спира тяхната жигула, иска му документите, а този генацвале, много темпераментен, измъква беретата и започва стрелба. По една случайност не го уби, добре, че куршумът рикошира от значката «Майстор на спорта» и го удари в ръката. Тогава им се хвърляме и ги пипваме и четиримата. А в бърлогата на «Смоленска» открихме цял арсенал! Пистолети, револвери, патрони, гранати, димки, дори картечница «Судаев»…
— Чакай, Артур, всичко това го знам, дежурният ми докладва. Случаят специално се разглежда от ЦК — каква е била тази престрелка в центъра на Москва, не можахте ли по-кротко да ги обезоръжите, за малко да загубите другаря си, а ти ми се правиш на герой. По-добре кажи кога ще се възбуди следственото дело.
Красниковски усети, че шефката не е в настроение, и реши да не се заяжда, каза миролюбиво:
— Утре. Докато градската прокуратура ги нищи за московските изпълнения, събирам факти от провинцията… Александра Ивановна, чайникът ври, ще ти паднат тапетите, дай да ти налея.
Романова пусна пакетчето чай в чашата си, подаде я на Красниковски, заразчиства бюрото си.
— Благодаря ти, Артур. Вземи и това, виж този случай в паспортния отдел, Ромка се е държал грубо. Рапортът е пълна глупост, но Ромка наистина се е разпуснал напоследък. Вместо преустройство в своята работа престроява в Перловка барачката си на вила. С какви ли пари? Понеже много ни вдигнаха заплатите — майка плаче… Ти слушаш ли ме, Красниковски?
Подполковникът откъсна поглед от изложението.
— Извинявай, Александра Ивановна, искаш да ми измъкнеш нещо, ама не знам какво. За вилата в Перловка — не я прави той, а жена му, на Гончаренко жената нали е в търговията… А мъжът не отговаря за жена си… Колкото за Матвеевски район, там е заради «антикварното дело», дето мошеници, преоблечени като наши служители, обирали московските колекционери. Натам го отведоха агентурните сведения.
— Значи той не отговаря за жена си, така ли? Той не ползва краденото? Не, вече никакви такива. Да му кажеш… И още нещо. Преди време подписах поръчка до завода в Псков за петстотин броя белезници. Свържи се да разбереш защо се бавят. Получих вече поне пет жалби, че в склада няма белезници.
Романова докосна ръкава на сакото му — синьо на дискретно райе.
— Засега толкова, Артур, много работа ме чака.
В коридора чакаха неколцина посетители от Криминалната милиция, само Турецки беше от друго, макар и сродно ведомство. Романова ги огледа от вратата, запита заинтригувана: «За Мен ли сте всички?», после ги разпредели като в детска броилка: «Теб и теб ще приема, ти и ти елате утре по-ранко.» И сякаш не забеляза Грязнов и Турецки, седнали по-встрани, на канапенцето до стената. След около четиридесет минути, когато беше приключила с посетителите, Романова открехна вратата, задържа очи върху съсредоточеното лице на Турецки:
— Хайде, вагабонти, влезте. Какво има, Саша, разправяй по-живичко!
Но разказването отне повечко време. Турецки гледаше да не прави връзка между излаганите факти въпреки голямата съблазън да го направи. Грязнов допълваше, като се вмъкваше уместно в паузите. Най- сетне Турецки стигна до същината на случая, който още не беше фиксиран в оперативните сводки и засега съществуваше само в съзнанието на Ника Славина, на Грязнов и неговото собствено. Романова го изслуша, без да го прекъсва, и когато Турецки замълча, каза:
— Този ваш случай ми стана на каша в главата. Сега да го преговорим. Така. Преди две години гражданинът Бил бутнал под влака Татяна Бардина, директорка на «Детски свят», тоест от сферата на търговията и услугите. Мъжът й по онова време бил председател на Госкомспорт, сега вече е банкер. За въпросния Бил тогава не се разбрало, Бабаянц го изпуснал, а прокурорът прекратил делото. Така ли? След две години Костя Меркулов по някакъв начин покрай своя контингент пак е закачил случая и прокурорът нарежда възобновяване на следствието. Същевременно Вероника Славина от Матвеевски микрорайон случайно открива Бил в апартамента на Капитонов — или мъртъв, или тежко ранен…
Романова прекъсна изложението и се навъси. Грязнов помисли, че е забравила за мистичното изчезване на Бил:
— После се изпарява от апартамента.
— Чакай, чакай, Вячеслав, Матвеевско наистина е много голям район, но днес вече за втори път го чувам. Прав си, Саша, в нашата работа често има съвпадения. Но те не стават сами, а благодарение на хората. На колко години е Вероника? На двадесет и девет, нали? А нашият Гончаренко лазел из цяла Матвеевка да търси жена между двайсет и трийсет години по онова «антикварно дело». Нещо ме съмнява, момчета…
— Интересно — замислено проточи след пауза Грязнов, — дали онзи кагебист Бобовски не е дружинка с нашия Гончаренко. Че и той търси нещо в Матвеевка.
— За какъв Бобовски говориш?
— Капитан Бобовски от КГБ в момента се намира в болница с ужасно главоболие — подхвърли Турецки, а Грязнов се окашля в юмрука си.
— Какво ми се правиш на туберкулозен, Вячеслав? Ти ли си извършителят?
— Моля ти се, Александра Ивановна, не ми отива на положението да се занимавам с тия въшльовци. И как ли бих си позволил да създам проблем между славната ни милиция и чекистите?
— Ще ти кажа аз «славна милиция», Грязнов. Малко сме се окаляли и без това, гледай да си досъсипем реномето. Четеш ли какво пишат хората по вестниците?
— Ама хората са едно, а Бобовски…
— Да се върнем на темата. Имаме неразкрито убийство с двегодишна давност, по-точно вече е разкрито. Явно е свързано с убийството в Матвеевско. Татяна Бардина е блъсната под влака от Бил — вече имаме очевидец на убийството. А самият Бил две години по-късно е намерен мъртъв в апартамента на Капитонов. Вместо да разгледаме някакви повече или по-малко възможни версии, се отплесваме по Гончаренко и Бобовски, дето нямат нищо общо и с двата случая. А дори да имат — защо да не допуснем, че и те разследват убийството на Бил…
Само началничката на Криминалната милиция не знае нищо — завърши Романова вместо Турецки. — Не се вкисвай, Александър, ами да видим как да действуваме оттук нататък. Разкривали сме и по-тежки случаи. Трябва да се погрижим за онова момиче, Славина. Никак не ми харесва въпросният Бил — тя кимна към творбите на Жорка, — мафиотска мутра. Мафиите вече никнат като гъби. За тях да убият човек е все едно да цапнат муха.
— Сашка я повери на Чуднова. Нали я помните, спортистката. Дето ни помагаше по случая с взрива в метрото.
Романова помнеше абсолютно всичко. И случая с взрива в московското метро. И прочутата спортистка Чуднова.
— Добре си се сетил, Саша, пиша ти пет плюс — каза тя.
— Защо не шест? — попита Грязнов.
— Защото, мили мои момчета, подценявате противника. Днес на съвещанието каквото чух!.. И вашата дама, и спортистката много лесно може да бъдат проследени. Ако не са им вече и по петите.
— Не би трябвало. Горелик от Гагарински участък проведе операцията. А той е печено момче. Не му е
