Кутията на Пандора

остана загледан в написаното. После забеляза, че надзирателят е застанал на вратата, и взе да прибира бумагите си.

— Изчезвам, Керим.

Надзирателят въздъхна, поклати глава:

— Тежък работа правиш, другар Меркулов. С лош народ работиш. Добър народ няма да влезе в затвор.

— Мисловните ти категории са прекалено императивни, Керим. Пътят към истината минава през съмнението.

Надзирателят го изгледа втрещен.

7

Изпълнителят изненада клиента с точно спазеното указание: на първо място приликата. Скиците бяха направени по метода на соцреализма: Бил с малка чанта през рамо и вдигната ръка (на пиацата); Бил и Ника танцуват; бюст-портрет на Бил. Турецки отказа «лечението» с една «малка», качи се на ладата и както винаги, преди да натисне газта, си каза като заклинание: «Три хиляди и шестстотин.» Което значеше, че трябва да шофира максимално внимателно, защото имаше да изплаща още три и шестстотин за колата. После изпълзя бавно от двора на Жорка и потегли към Курската гара.

Времето на преминаване на товарния влак край гара «Червен строител» в онази утрин, когато бе умряла Татяна Бардина, се знаеше до минутата — добре, че в железопътния транспорт се работи с точни разписания за движението на влаковете. Според графика излизаше, че машинист е бил Кашкин, отличник и първенец на московско-курската линия, нееднократно разпитван от милицията и от следователя Бабаянц. Той повтаряше едно и също: бил действал точно според правилника, не бил виждал никаква жена, бил изпълнявал стриктно инструкциите, нямате право да ме лишите от премията, камо ли да ме накажете, не съм виновен…

Турецки реши лично да се види с първенеца и се отнесе до началника на отдел «Кадри» да привика свидетеля Кашкин в приемната в дванадесет часа.

Кашкин беше готов за разпита: стегнат в униформата на железничар, на реверите украсена с някакви значки и медал «За трудово отличие».

Заропта още от вратата:

— Пак ли всичко отначало; докога разпити; златен курс изпуснах заради вас; две години минаха, само вие едно си знаете. Нали още тогава си казах всичко на онуй арменче, да не е нещо глухо или е недоносено?

— Подбирайте си приказките, другарю Кашкин.

— Не ми повишавайте глас — озъби се Кашкин, — сега сме перестройка.

Челникът, макар и абсолютен дебил, беше прав: хората от тогавашната жп бригада сега не можеха да измъдрят нищо ново.

Турецки пак прегледа списъчния състав — най-подробно и обстойно бяха разпитани всички освен елмонтьора Тюлпанов, понеже по онова време бил алкохолно диспансеризиран.

— Къде да намеря елтехника Тюлпанов?

Този най-обикновен въпрос, кой знае защо, невероятно впечатли Кашкин, та той отново взе да каканиже за перестройката и демократизацията, обаче този път жестикулираше и се заканваше някому. Все пак от целия брътвеж можа да се подразбере, че елтехникът отдавна е пенсиониран, «въртял» собствен бизнес и понеже бил враг на перестройката, самият той, Кашкин, хич не желаел и да го знае.

Но Турецки желаеше, ето защо изиска адреса на Тюлпанов от кадровика и потегли към «Силикатна». Почти нямаше шанс за успех, ала трябваше да запълни белите петна в следствието, а бели петна има и при най-акуратната работа.

Тюлпанов го нямаше вкъщи. Жена му дълго време не отвори, после си призна: «Мислех, че е милицията.» Семейството наистина имаше причини да се пази от милицията — по пода в кухнята бяха наредени бутилки с разноцветно съдържаше. Тюлпанова припряно заобяснява:

— С моичкия сме по билките, по билките. Една пенция му дадоха, колко да не пукне от глад, а три дечинки гледаме, всите за архитети се учат, та да ги изгледаме. По малко им подпомагаме де, като лечители.

Турецки оцени тяхната хомеопатия — дънят самогон, и то с разни добавки, черничени и какви ли не. Да имаше как, и той би си купил, иначе висиш по половин ден на опашка за една нещастна водка.

— На зъболекар е моичкият, пародонтозата го е замъчила, до час ще си доде. Че седнете да ви налея де. От всичко цери. Не че нещо ви има де, ама и от уроки помага.

— По-добре да почакам навън — колебливо отвърна Турецки, надмогвайки изкушението да вкуси от цяра против уроки, обаче Тюлпанова пък неочаквано бързо се съгласи:

— Ха така, поразходете се, я какво е слънчево днес.

Не остава нищо друго, освен да излезе и да се върне в колата. Наистина се беше стоплило, той свали прозореца, запали цигара и взе да разглежда портретите на неизвестния, изпълнени от непризнатия майстор. Вносно сакче, височина метър и осемдесет и пет — метър и деветдесет (корекция на Жора спрямо разказаното от Ника). Но за спортист малко отпуснат. В лицето, може да се каже, симпатичен, но и доста женствен. Турецки опита да си представи с какво ли се е занимавал този Бил, но явно нямаше способностите на Шерлок Холмс. Рисунката се засенчи и стана още по-контрастна. «Ушите. Обръщайте внимание на ушите. Тъмни очила ще скрият погледа, ще променят формата на носа, перука ще смени не само цвета на косата, но и формата на черепа. Така че цялото внимание в ушите — и ще стимулирате дедукцията» — една от стотиците лекции, изнесени от криминолога Мойсеев, докато Турецки още беше стажант в прокуратурата.

Той насочи «цялото внимание» в ушите и не забеляза нищо особено. Отмести скицата в едър план на цяла ръка разстояние. Отначало му се видя, че ушите са малки за такава едра глава. Вгледа се и забеляза, че долната месеста част почти липсва и краищата на ушната мида са като сплескани. От замръзване? Може би е скиор? Или борец, при тях често ушите са сплескани. Или е бил дървар на север? Бивш затворник? Бачкатор? Предостатъчно варианти, но трябва отнякъде да започне.

Сянката се измести и затрудни разглеждането на рисунката — едва сега Турецки усети, че някой отдавна стои до лявата врата, зад гърба му. Озърна се: висок изпосталял мъж с увиснало чене се беше подпрял на колата и се блещеше срещу нарисувания Бил. Такъв да ти изскочи посред нощ от пресечката — ще си изкараш акъла. Но тук улицата беше широка и слънчева, та нямаше причина Турецки да не попита:

— Какво става, мой човек, да не се знаем отнякъде?

А човекът почти натика в прозореца чорлавата си глава и заговори несвързано, без да откъсва очи от скицата:

— Нали им казах… Знаех си, ще излезе на бял свят… Другарю… тъй де, гражданино следовател… Викаха ми: да мълчиш, че всички сме зян, насила, насила ме тикнаха… Адвокатинът… Сега не съдят за таквиз работи… Платих му консултацията… Обаче аз не съм виновен, те ме насилиха: Ти, викат, да покараш, че ние ще спим. После им рекох… на, ето че се разкри… Две години поред все едно го виждам… Е, сега пред вас момчето… Жената вика: дойде следовател; на минутката се сетих, че сега вече край.

— Вие кой сте, Тюлпанов ли сте?

Човекът уплашен се сви и погледна Турецки с очи на безумец.

— Тюлпанов съм ами, че кой да съм.

— Тогава да вървим у вас и всичко ще ми разкажете.

— Да вървим у нас, да вървим, всичко да разкажем — все още разтреперан с цялото си мършаво тяло, заповтаря Тюлпанов, а Турецки крачеше до него и се чудеше, че този чичка нарича себе си «момче». Май тотално е изкрейзил… И внезапно се вцепени: говореше му за Бил! Той го беше познал!

— Една минутка, идвам.