да гледаш напред и да се погрижиш за себе си — каза Синд.
— Ще се опитам — въздъхна тя. — Hо ако продължаваш да мислиш лоши неща за Сарави, то е защото не я познаваш и не си могъл да я видиш тогава — тя се чувстваше виновна и изглеждаше съкрушена от присъдата ми. Помоли жреците да сподели съдбата ми, но й беше отказано.
— Засега ще приема това, но подозренията ми си остават.
— Нито аз ще вдигна оръжие срещу Сарави, нито тя срещу мен. Приятелю Фил, повярвай, че всичко ще се оправи.
— За да отговоря на откровеността ти, без да издам тайни, които не са мои, ще ти кажа само, че истинското ми име не е Фил. Надявам се да доживеем по-добри времена и да ти разкажа повече за мен.
— Каквото и да е истинското ти име, не ме интересува много. Фил е достатъчно добро и съм свикнала вече с него.
— Човешки създания, аз свърших! — обади се гъгниво Трирл, раздвижи се и изпълзя на площадката.
— Какво казват пръчиците?
— И много, и малко. Разгадаването на съдбата не е толкова просто. Всеки има безброй пътища, пътечки и разклонения на Дървото си. Понякога, когато Силите на съдбата са благосклонни или просто разсеяни, както започвам вече да си мисля, е възможно да зърнем части от Дървото, а в редки случаи и цялото. При завръщане в нормалното си състояние забравяме почти всичко от това, което сме видели.
— Тогава цялото гадаене става безсмислено — разочарован каза Синд, който го слушаше с интерес.
— Целта е да се задържиш на границата между транса и будуването и с помощта на пръчиците да наредиш, колкото може повече от това, което си видял. Много е трудно, изморително и не винаги възможно.
— Наредил си ги в права линия — Тарасу се повдигна на пръсти и надникна зад него. — Какво означава това?
— В този участък на твоето Дърво няма разклонения. Каквото трябва да стане ще стане. Няма да умреш, това не е краят на Дървото в тази реалност. Освен това не може да сбъркаш, защото нямаш избор. Пътят е само един и трябва да вървиш по него.
— Напълно достатъчно. Сигурен ли си в това, което говориш? — попита Синд.
— Да — отговори джорхът засегнат. — Рядко греша, но понякога се съмнявам дали е от полза да гледаш в бъдещето си.
— И аз мисля, че е за предпочитане да не знаеш какво те чака — съгласи се Синд. — Особено щом не можеш да промениш нищо.
— Забравяш пресечните точки, в тях може, но е опасно и с непредвидими последици — възрази Трирл и скочи долу. — Сега ме извинете, имам да свърша нещо важно и ще ви помоля да ме оставите сам. Виждам, че Кокорл е заспал непробудно, питието му май не е било само разхладително — заключи той, като вдигна купата и я помириса.
— Отиваме си и ти благодаря за всичко, което правиш за мен — топло каза момичето и повлече Синд към вратата.
22
Отговорникът по охраната и безопасността се втурна запъхтян в контролната зала на Игрите заедно с Главния диспечер, който плесна с длани и повиши глас, за да надвика шума и привлече вниманието на служителите.
— Негово височество престолонаследникът идва насам, след малко ще бъде тук. Веднага заемете местата си и прекратете всякакви странични разговори и занимания. По-бързо!
Хората се хвърлиха трескаво към пултовете си, като захвърлиха недопитите чаши и остатъците от сандвичите си, нахлузиха набързо шлемовете и си придадоха съсредоточен вид. Само Гент остана, както си беше, защото въпреки затишието на почивката, не бе мръднал от въртящия се стол с регулируема височина и наклон. Шлемът беше на главата му и от слушалките долиташе гласът на Тарасу, която говореше със Синд. На екрана се виждаше как мърдат устните й и размахва ръце, за да подчертае думите си, но за страничния наблюдател тази сцена беше беззвучна.
На екраните на останалите тридесет и един пулта, разположени в полукръг покрай извитата стена, се мяркаха някои от другите участници в Турнира. За излезлите от обсега на камерите, което се случваше рядко и за съвсем кратко време, операторите следяха в долния ляв прозорец данните за физическите и психическите им параметри, предавани от контролера-индикатор. Пултовете за убитите вече играчи бяха изключени и на столовете пред тях нямаше наблюдатели. Големите обзорни екрани, завършващи полукръга от двата му края, предаваха обща картина на игралното поле. На единия — с възможност за превключване на наблюдението в различни сектори и под различен ъгъл, а на другия имаше панорамен изглед на Арената заедно с постройките, но от по-особен вид. Силовите мрежи около и над нея образуваха пресичащи се линии и геометрични фигури, а вътре светлинна точка с номер за всеки един от участниците показваше разположението му в наблюдаваното пространство. Точките се движеха, като отбягваха преградите, групираха се и се разделяха. Там бяха дежурни по един заместник-отговорник по охраната и безопасността и по един от заместник-диспечерите, които отговаряха за цялостната информация. Преди малко те също се мотаеха из залата и разговаряха с операторите, но сега се скупчиха по местата си с бдителни и угрижени лица.
От другата страна на седящия в центъра Гент беше пултът за Сарави, наблюдаван от нисък и слаб оператор на име Спайви и дубльорът му Ил. Като извиеше малко глава, Гент можеше да види монитора срещу Спайви, на който Сарави седеше замислена в стаята си и гледаше втренчено пред себе си. Хорис — дубльорът на Гент — връхлетя подтичвайки и се хвърли на стола до него, който изскърца жално под тежестта му.
— Изпреварих го на косъм — изпухтя той и избърса плувналото си в пот чело.
— Къде беше? — попита разсеяно Гент, леко отмести едната от слушалките, но продължи да надава ухо на разговора.
— В хигиенните кабини — отговори Хорас възмутен. — Не може спокойно да свършиш естествените си нужди. Охраната направо ме изхвърли оттам, като крещяха и тичаха, все едно че настъпва краят на света.
— Ако диспечерът не те види на мястото ти по време на инспекцията, все едно че е настъпил за теб. След случая с Ахорн е откачил от яд. Трябва да благодариш на момчетата от безопасността, а не да ги ругаеш.
Дебелакът едва успокои дишането си, когато Иргут влезе в залата. В настъпилата тишина се чуваше само прищракването на натиснатите от операторите бутони и слабо жужене на гласове от нечии неприлягащи плътно слушалки. Гент усети, че принцът идва право към него и замря. Иргут погледна за миг изображението на Сарави и се премести зад гърбовете на Гент и Хорис.
— Виждате Черната кралица, която разговаря с Офицера си, Ваше височество — приближи се Главният диспечер.
— Не съм идиот — стрелна го принцът. — Прекрасно знам какво виждам. Изправни ли са системите за контролерите? Взети ли са всички мерки против спад в захранването с енергия?
— Абсолютно, Ваше височество! Аварийните енергостанции са в денонощна готовност.
— Нека дубльорът на този пулт ме разведе из машинните зали — каза Иргут и посочи Хорис.
— Мога да Ви придружа аз, ако не възразявате — примигна диспечерът. — Той е обикновен оператор, освен това след малко застъпва на смяна и трябва да приеме дежурството от партньора си. Аз отговарям за всички съоръжения и съм в течение на…
— Остани тук и следи работата на хората си, а този човек да дойде с мен. Хайде, води ме долу! — обърна се той към Хорис, който притеснен заситни пред него, а тлъстите му бузи се тресяха от страх.
Гент не разбра причината за този височайши каприз, заради който беше принуден да изчака Хорис да завърши обиколката, преди да го смени, но продължи да работи вместо него с удоволствие. Разказът на
