Тарасу, който подслушваше, му беше по-интересен от повечето холовизионни предавания.
По същото време брат Раад се мотаеше два етажа по-надолу с куфарче инструменти. Когато принцът и треперещият Хорис влязоха в тази зала, той се погрижи да си намери работа в най-отдалечения ъгъл. Иргут дори не погледна апаратурата, целта му бяха наставленията, които даваше на уплашения оператор. Раад не чу думите му, но предположи съвсем основателно, че Хорис получава заповед, противоречаща на задълженията му, под клетва за опазване на държавната тайна. Раад очакваше нещо такова и беше поработил върху централния компютър, когато успяваше да остане незабелязан за миг. Хорис можеше да натиска бутоните, колкото желае, без особена полза, ако Раад го изключеше чрез своя модем. Тежката правоъгълна кутия беше скрита в дъното на куфара му между другите уреди. Досега той се представяше като изпълнителен и съзнателен работник, затова никой не го надзираваше специално.
Всеки от обслужващия персонал беше зает със задачите си, така че когато започнеше двубоят, му оставаше само да си намери някое закътано място и да поеме управлението в свои ръце. Принцът постигна своето и привърши набързо обиколката си, а въздишащият Хорис с отпуснати рамене затътри крака по стълбите към контролната зала. Сега Раад трябваше да прегледа командите, които операторът щеше да подаде, за да изпълни дадената му от Иргут заповед. Като избра подходящ момент, той направи точно това. След като Гент си тръгна и Хорис застана зад пулта, той беше поискал постоянен ръчен контрол върху гривната на Тарасу. Значи Иргут възнамеряваше, чрез включване на шоковата вълна да я остави беззащитна за известно време и по този начин да я убие.
— Не си познал — промърмори Раад безстрастно и се съсредоточи върху модема.
23
— Има още доста време, докато излезем на Арената, и не трябва да стоиш сама. Сигурно не изгаряш от желание да ти досажда Марзак, затова ти предлагам моята стая като добро скривалище — каза Синд.
— Добре. Забелязвам, че стаите тук са много луксозни, при всички случаи са по-хубави от покоите в двореца на баща ми.
— Ние сме добре гледани животни за развлечение и ни се полагат някои удобства. Сега на нас се залагат астрономически суми — изсмя се Синд. — Ето и убежището ми, разполагай се, както ти е удобно.
— Фил, залозите са напразни, двубой няма да има. Иргут едва ли ще го допусне след обещанието, което е дал.
— Сарави ти е казала това, нали?
— Да, тя отдавна му е простила, че я е отвлякъл. Съжалявам за всичко, което забърках, но мислех, че е за нейно добро. Вече и тя не може да бъде жрица на Йали, така че мястото й е тук, където поне ще се чувства щастлива.
— Тарасу, за да се доберете до принца се е наложило да посетите двора на Аргам. Не ти ли направи впечатление какви са жените тук?
— Нравите им са съвсем свободни и почти всички, с малки изключения, са нахални и агресивни.
— Изключително красиви и привлекателни освен това — допълни Синд. — Красотата тук е издигната в култ. Непрекъснато се провеждат конкурси и класации за хубавици, а момичетата за развлечение се стичат на Ромиа от всички околни планети. Какво може да му предложи една дивачка, което не може да намери тук?
— Тя не е дивачка — скочи момичето, — а има кралска кръв и много добро образование!
— На Хонстел може би е минавало за добро, но тук — едва ли. Аргам никога няма да разреши на сина си да се ожени за момиче от затънтените и бедни крайща на Империята.
— Забравяш, че аз също съм от този изостанал край, значи и аз съм дивачка, така ли? — очите й хвърляха мълнии към него.
— Извинявай, че те засегнах, но какво би казала ти, ако бъдещата кралица на Хонстел не разбира добре езика ви, етикецията я притеснява, предпочита да яде с ръце, спи до леглото, вместо върху него, без чужда помощ не може да си отваря вратите и да прави елементарни неща?
— Разбирам мисълта ти, но трябва да ти кажа, че освен ритуални песни и танци, учехме математика и природни науки, а учителите се стараеха да направят мисълта ни бърза и гъвкава, за да преодоляваме непознатите неща. Когато напуснах Хонстел, всичко ми беше чуждо и ме плашеше. Не успях да включа силовото си легло, преди Барс да ми обясни, и първата нощ на кораба спах до него, триизмерните изображения на холовизията ми изглеждаха живи хора и се учудвах, че не ми отговарят. Сега се справям добре и не виждам причина Сарави да не се е научила да натиска копчетата, които трябва. Тя е отдавна тук.
— Иргут е разглезен и непостоянен. Тя го е забавлявала отначало, но сигурно е започнала да му омръзва. След опита да го убиете заради нея, положително я е намразил. Никога няма да си усложни живота и да дразни Аргам, като я освободи, да не говорим за теб.
— Но той е обещал, когато е говорила с него!
— Значи условието, което е поставил срещу свободата й, е твоята глава. Постарай се да я опазиш и не разчитай на Сарави. Тя вероятно те лъже или са излъгали нея.
— Не искам да слушам повече! — прекъсна го момичето.
— Спирам! Ще се биете с арбалети, а ти си много добра в стрелбата с тях.
— Добра съм и с други примитивни оръжия, използвани на Хонстел.
— Учудвам се защо една бъдеща жрица на Йали е трябвало да овладява бойни умения.
— Това е дошло от древните времена, когато сме почитали само Бога на войната Урс. Тогава варварските пълчища правели набези на юг, като опожарявали селищата и убивали всички по пътя си. Два пъти завладявали и ограбвали столицата Даген, а кралският двор се спасявал с бягство в близките храмове, които тогава разчитали само на своите сили за отбрана. Всички там — от Върховния жрец на Урс до работниците в градината и обора — били първокласни бойци. Нашественик не бил стъпвал в Главния храм. По това време са започнали да почитат и Бога-змия, но култът към него не е бил толкова разпространен. Варварските племена се обединили, преодолели родовите си вражди и отново тръгнали по старите си бойни пътища. Това, което говоря, интересува ли те? — сепна се тя.
— Да, продължавай — Синд беше сигурен, че докато говори, тя не може да се тревожи за това, което й предстои.
— Дагенската армия не могла да удържи силния напор и се разпиляла. Пътят за бягство на тогавашния крал бил отрязан и той се укрил в храмовата крепост на Йали. Варварите я обградили и въпреки отчаяната съпротива на защитниците, влезли в двора. Тогава Великата Незряща завела краля в таен проход, водещ към Подземния дворец. Нашествениците избили неуспелите да се скрият и в яростта си се опитали да разрушат храмовите постройки, но те били строени здраво и почти не пострадали. Кралят останал жив, събрал остатъците от войската си и изблъскал племената обратно на север в планините, откъдето до ден днешен не са се осмелили да се покажат. От благодарност за спасението си владетелят обявил култа към Бога-змия за официална религия. Направил щедро дарение за възстановяване на сградите и заповядал служителите на Йали да изучават древното бойно изкуство на жреците на Урс. Сега варварите са почти унищожени, редом с храмовете на Урс се издигат тези на Йали, но бойното обучение е останало.
— Имаш всички шансове да приложиш уменията си след малко — каза Синд.
— Напълно съм убедена, че няма да се наложи.
Сигналният блок над вратата просветна, забръмча и показа застаналия отвън Трирл.
— Влизай! — извика Тарасу и джорхът се промъкна, свил се одве.
— Чувствам се все едно съм в кутия — заключи той, като се огледа. — Ако пуснете холовизора, ще видите любимия ни Главен организатор на Турнира — Ширъс, преливащ от радост.
— Нямам това желание — промърмори Синд, но го включи.
В момента показваха Сарави в цял ръст, а говорещият заекваше от вълнение.
— Какво казва? — поинтересува се Тарасу.
— Казва, че всички зрители, които са живи и могат да се движат, са се свързали с пунктовете за залагане — преведе Синд в резюме.
Премълча, че залозите се движеха едно към три за Сарави.
