в противното. За части от секундата беше преброил верижките и пръстените на Синд, след което заключи, че шансовете за покана на настоящия му шеф са малко по-големи от неговите — с една дума, почти никакви.
— Да, Йол, и аз се надявам да присъствам лично, но трябва да се обадя в двореца, за което ще ми помогнеш ти.
— На вашите услуги, господин Канти. Ще се свържа утре сутринта с канцеларията — въодушевено откликна Йол, но устните му останаха скептично свити.
Синд започна да се развеселява. Човекът пред него не подозираше нищо, иначе щеше вече да е паднал в несвяст върху покрития с пухкави килими под на коридора, по който вървяха. Ако съобщението на ромийския агент беше вярно и Синд успееше да се убеди, че на територията на кралството е в ход заговор против единството и целостта на Империята, той автоматично се превръщаше в най-важният човек тук. Заповедта, кодирана в кристалограмата, му даваше право да произнася присъди над всички замесени, независимо от техния ранг, и да ги привежда незабавно в изпълнение. На всяка планета от Империята тази заповед влизаше в действие безпрекословно. Трябваше да й се подчинят и последният невеж роб, и върховният владетел — в случая крал Аргам. Ако кралят стоеше начело на метежниците, щеше да започне прочутите си Тържества с публично ритуално самоубийство, като използва лазерния си меч, над който се беше заклел във вярност на Харамон. Не намереше ли сили да го стори, Синд щеше да изпълни екзекуцията, олицетворявайки ръката и неограничената власт на Императора. Такава беше процедурата с васалите, престъпили клетвата си. Можеше да се наложи Синд да вземе и без покана толкова лично участие, че то да не се забрави скоро на Ромиа. Срещата с агента трябваше да се състои преди откриването на празника, значи имаше тази вечер на разположение, за да се подготви. Засега кристалограмата кротко изчакваше своя час.
Коридорът свърши до врата, пред която ги очакваше малка пъстра група — вероятно прислугата.
— Заповядайте в апартамента си, господин Канти! — Тежката, покрита с дърворезба врата се открехна и Синд пристъпи в пищно обзаведено преддверие, а Йол и слугите го последваха.
Вратите в преддверието се отваряха към обширен салон, трапезария, спалня и кабинет с масивно дървено бюро. Изгледът към града наистина беше добър. Малкият парк, който заобикаляше хотела, се поддържаше грижливо и буйната растителност отморяваше очите или поне трябваше да ги отморява. Червенооранжевите листа и треви бяха разнообразени с подстригани туфи пясъчножълти храстчета и изглеждаха приятни на пръв поглед, най-вече за посетителите, свикнали с тази цветова гама.
— Йол, къде е инфорът?
Секретарят натисна малък бутон в стената над бюрото. Част от стенната облицовка се отмести и се показаха екран и клавиатура.
— Неподвижен ли е? — учуди се Синд. — Ами ако поискам да го използвам в спалнята или да кажем в хигиенната кабина, какво трябва да направя?
— Много съжалявам — отвърна притеснен и разтревожен Йол, — но инфорите и така почти не се използват. Нашите гости предпочитат вместо да се главоболят с тях, да получат информация на живо. Искам да кажа, че секретарите са за това — в задълженията ни влиза да се осведомяваме вместо клиентите. Ако желаете, може да използвате инфора, но ще се убедите, че е значително по-лесно и приятно да се обърнете към мен, а аз да боравя с него.
Синд се намръщи при това предложение, но трябваше да се държи според ролята, която си беше избрал.
— Да, да — побърза да промърмори той и се усмихна колкото можа по-лъчезарно, за да приспи подозренията, които сигурно се раждаха в главата на сръчния, пъргав и доста схватлив Йол.
Докато се опитваше да разследва тайно, беше уязвим. Откриеха ли го, щяха да се постараят да премахнат набързо и него, и кристалограмите, преди той да изпрати информация на Императора. После можеха да имат неприятности, но заради смъртта на дребния търговец Фил Канти, едва ли щяха да са много големи. Не трябваше да допуска да го заподозрат и отстранят, преди да е свършил работата си докрай. Задачата му беше да изясни истината около заговора и да накаже виновниците, ако може. Ако не — след съответния сигнал корабите на Космическия флот щяха да пристигнат и на неподчинилата се планета да се разрази истински ад.
— Желаете ли да се освежите? — прекъсна мислите му Йол.
— Не би било лошо, а и вие сигурно се нуждаете от отдих — желанието му беше да го оставят на спокойствие.
Спокойствието се оказа непостижимо, защото по заповед на Йол останалата прислуга се разтича наоколо и се зае с дейност, предизвикваща изумление. Контейнерите с багажа му бяха донесени и поставени в средата на големия хол. С много шум и суетене цялата орда персонал изваждаше, разнасяше и подреждаше разни предмети. Тъй като си пречеха, блъскаха се един в друг и си подвикваха междувременно, бъркотията беше голяма и Синд се умори, само като ги гледаше.
— Тази врата в спалнята накъде води? — обърна се той към секретаря.
— В хигиенната кабина. Изключително удобна и луксозна е, както ще се убедите. Докато ви разопаковат нещата, можете да направите тоалета си. Това е Ула, вашата камериерка. Тя ще ви помогне да се съблечете и ще се погрижи за дрехите ви.
Дребното, симпатично момиче, представено като Ула, пристъпи към него с широка усмивка, разкриваща два реда ситни бели зъби.
— Гардеробът ви е почти подреден — каза тя. — Позволих си да ви приготвя за смяна тази роба, която изглежда домашна и ми се стори подходяща, както и касетка, където да сложите скъпоценностите си. Сейфове има в тоалетното помещение и в спалнята. Ако желаете, може да дадете ценните си вещи на съхранение горе при администратора. Хигиенната кабина е готова, последвайте ме, моля!
С решителни стъпки, тя се отправи към кабината.
— Ула възнамерява да дойде там с мен, доколкото разбирам? — учуден попита Синд.
— Имате ли нещо против? — веждите на Йол се повдигнаха, а момичето застина на вратата.
Синд запрехвърля в ума си това, което помнеше за местните нрави, но не можа да измисли как би трябвало да се държи в този случай. Мълчанието стана доста продължително и беше време да каже нещо.
— Много съм уморен от пътуването и нямам нужда от женска компания точно сега. Може би по- късно… — той погледна към тях, като се надяваше, че не е отказал твърде грубо.
— Аз съм камериерка, а не момиче за развлечение — каза Ула развеселена. — Не виждате ли как изглеждам?
— Как изглеждате? — Синд я разгледа старателно, но не видя нищо особено.
— Нима ви приличам на красавица, която си изкарва прехраната с лицето и тялото си? Ласкаете ме, аз ще умра от глад, ако разчитам на моите. Прекалено грозна съм за това — смехът й огласи стаята, а останалите, дочули разговора, се присъединиха към нея.
Синд не беше съгласен с нейното твърдение и го каза, което предизвика нов взрив от смях, а камериерката се изчерви, несвикнала да й се обръща толкова внимание.
— Носачите чакат да ги освободите — прекъсна Йол бурното веселие.
— Свободни са — каза Синд и всички го загледаха очаквателно.
— Няма да ми трябват повече — добави той, но двамата мъже, донесли контейнерите, не помръднаха и след нова тягостна пауза, му просветна какво чакат.
— Много съм доволен от вас. Амии… така лесно се справихте с багажа ми… и изобщо…
С известно неудобство, той напъха в ръцете им няколко банкноти от тези, които му беше дал Йол по пътя им от фоайето насам. Те ги прибраха с грейнали лица и си тръгнаха.
— Ако сте подредили нещата ми и вие сте свободни — обърна се Синд към останалите, насъбрали се около него, като повтори процедурата с банкнотите.
Стаята почти се опразни. Освен Йол и Ула остана само едно високо, добре сложено момиче с разкошна лъскава коса и хищно изражение, което разваляше впечатлението от правилните й черти. Приседнала встрани със скучаещ и отегчен вид, сега тя скочи енергично и се приближи към тях
— Ако сте привършили и вие… — Синд извади пачката с банкноти.
— Не съм дори започвала — каза тя. — Аз съм компаньонката, която сте поръчали. Казвам се Марна и
