съм на сто осемдесет и девето място след последния Конкурс на Цветята на Ромиа. В листата на хотела съм на осмо.
— На осмо ли? — машинално попита той, като се чудеше това добре ли е или напротив.
— Съжалявам, че първите седем са заангажирани отдавна. Ако се освободят междувременно, ще ви уведомя — намеси се Йол. — Мислех, че Марна ще ви допадне, но ако не ви харесва, може да я сменим. Ще ви покажа каталога.
Той се пресегна, включи монитора и набра няколко цифри. На екрана се показа Марна, пленително усмихната, облечена в плътно прилепнала блестяща рокля.
— Сто осемдесет и девето място е голямо постижение, тя може да постигне и повече, ако подобри пластиката си при танците. Може дори да влезе в Диамантената стотица, кой знае — отбеляза секретарят.
— И какво ще стане тогава?
— Ще отиде в двореца естествено, а за „Корона“ ще остане славата, че преди това е работила при нас. Сега ще видите нашата Първа красавица, Онаги. Погледнете само каква прелест! — още няколко цифри и образът се смени.
Усмивката и роклята бяха подобни, лицето имаше по-красиви черти, но беше толкова алчно и порочно, че в сравнение с Онаги, Марна изглеждаше мило и простодушно девойче.
— Няма нужда да ми показвате другите — каза Синд. — Ако питаха мен, Марна изглежда по-добре от Първата ви красавица, просто се радвам, че тя е била свободна — и той я погледна с напълно искрена благодарност при мисълта, че можеше змиеподобната Онаги да се върти сега около него.
Ула и секретарят го зяпнаха така, сякаш не беше с всичкия си, а Марна от изумление остана с отворена уста.
— Всеки си има вкус — измърмори Йол и изключи монитора. — Още в началото предположих, че Марна ще ви хареса.
— В апартамента ли ще вечеряте или в ресторант? — прошепна посъвзелата се номер осем. — Храната е поръчана за тук, но ако желаете, може да се качим и горе.
— Наистина съм грохнал и нямам апетит, така че днес не се чувствайте задължена да ми обръщате повече внимание. Починете си и утре се надявам да ви видя за закуска.
— Довиждане, ще натопя само цветята оттатък — каза Марна и почти избяга.
— Великолепно, господин Канти, много сте хитър — Йол плясна няколко пъти с облечените си в бели ръкавици длани. — Чудесен артист сте и направо й грабнахте сърцето, досега не бях виждал Марна притеснена. Между нас казано, всички сме наясно, че тя не може да се мери с Онаги, но това ваше ласкателство звучеше съвсем чистосърдечно и тя вече е готова на всичко за вас. Умеете да убеждавате хората, не бих искал да съм ви конкурент в търговията. А сега да напомня, че в кабината ви чакат.
— Чакат ли ме? Кой ме чака? — изпъшка Синд.
— Маникюристката, масажистът, фризьорката и… като че ли това са всички.
— Ако им платя, ще се махнат ли?
— Разбира се.
— Искам да попитам нещо, съвсем приятелски — Синд го дръпна за лакътя встрани и снижи гласа си. — Другите посетители не се ли дразнят от персонала, който непрекъснато се мотае в краката им?
— Положително се дразнят, щом дават толкова големи бакшиши, за да останат сами — засмя се секретарят.
— А ако не искат да дават?
— Отдавна не е имало такъв случай, нужна е доста издръжливост.
— Тогава ще плащам сутрин на всички, но искам пълно спокойствие през деня. Ако наистина се нуждая от нечии услуги, ще извикам теб, за да му съобщиш.
— При това положение никой не би си помислил да ви безпокои. Когато натиснете този бутон, на екрана се изписват кодовете и имената на персонала, който ви обслужва. Ще се ориентирате лесно, моето име е първо в списъка.
Синд търпеливо изчака излизането на маникюристката, фризьорката и масажиста, следвани от Ула и Йол, и въздъхна облекчено, когато вратата се затвори зад гърба на последния. Сега трябваше да си отпочине и да прегледа съдържанието на инфора. Ако всичко вървеше добре, на другия ден щеше да се срещне с имперския агент, предал неясното и тревожно съобщение, което го накара да прекоси половин галактика.
5
Кимори стоя неподвижна, докато двамата мъже и момичето прекосиха двора и се изгубиха от очите й. Прозя се още веднъж, разчеса с пръсти сплъстената си коса и се дръпна от прозореца, откъдето беше проследила излизането им. Младежът Арман беше много симпатичен и тя изпълняваше поръчките му с радост, но той като че ли не забелязваше това. Държеше се мило с нея, смееше се на лошото й общогалактическо произношение и нито веднъж не каза нещо по-различно от прости любезности. Не си правеше илюзии, че трябва да й се оказва специално внимание, обаче напоследък той заемаше голямо място в мислите й. Сигурно не беше много богат, за да отседне тук, но щом можеше да си позволи да пътува до Ромиа и да плаща стая, дори и мизерна като тази в „Райски кът“, значи в сравнение с Кимори той се явяваше едва ли не принц.
Когато я доведоха от село, стиснала малкия вързоп с нещата си, тя беше съвсем невръстна. Родителите й подписаха договор със съдържателката мадам Риана, който я обричаше следващите десет години да работи като прислужница срещу храна, облекло и известна сума пари в брой. За тях се пазариха толкова дълго и ожесточено, че тя започна да дреме, докато най-после се споразумяха. Дебелата Риана отброи парите, като мърмореше, че я обират, Кимори не струва и половината, цените на храната и дрехите вече са огромни и им дава толкова много, само заради доброто си сърце. Доволен от успешната сделка, макар и привидно намръщен, баща й на свой ред се кълнеше, че се лишава от любимата си дъщеря на безценица, и възхваляваше качествата й до небесата. Майка й седеше с блуждаеща усмивка и сигурно пресмяташе усилено наум колко от парите ще останат, докато най-голямото от следващите пет деца порасне толкова, че да започне да работи и да се включи в издръжката на семейството. Така обърканото и изплашено момиче стана прислужница в странноприемницата „Райски кът“. Не обичаше работата си, въпреки че свикна с нея отдавна, и непрестанно броеше дните до празника на Зимното слънце, след който отиваше на село при семейството си за няколко дни. Риана пускаше слугите в отпуск с голямо неудоволствие, но това беше задължително условие при договорите и нямаше как да ги спре.
„Райски кът“ беше наистина такъв за различните крадци и мошеници, които се трупаха в столицата. Повечето от посетителите бяха отблъскващи и се държаха грубо с нея, но понякога след добър удар развързваха кесиите си и даваха щедри бакшиши. Тя грижливо скътваше парите в тайното си скривалище в своята стая и очакваше деня, когато щеше да се прибере в къщи с малкото си богатство и да си потърси съпруг. Много пъти й бяха правили неприлични предложения, обаче тя бързо се научи как да се справя с тях. Особено досадни бяха прекалилите с пиене на мисен, от които често трябваше да се спасява с юмруци и ритници. Кимори въздъхна. Защо редките клиенти с порядъчен вид не я забелязваха, а останалата измет веднага се залепваше за нея? Много би било хубаво, ако някой богат и приятен младеж я харесаше и, какво пък, предложеше да се оженят. Кимори си представи веднага как прегърнати с Арман се качват на неговия кораб и се отправят щастливи към родния му край. Нататък въображението я напускаше и следваше само розова мъгла.
Беше се захласнала в бляновете си, а когато се осъзна, видя, че е влязла в стаята на Тарасу и стои пред огледалото с отпуснати ръце и глупаво изражение. Изплези се на отражението си и се огледа наоколо. Спретнатата обикновено стая сега беше в безпорядък. Пътната чанта зееше хвърлена на леглото и тя се приближи, за да разгледа съдържанието й. Възрастният спътник на Арман и момичето бяха неприятни. Мъжът беше винаги намръщен, а тя — сериозна и надменна. Говореше така неохотно, че трябваше да й вадиш думите насила от устата.
Гардеробът беше открехнат и хубавата нова рокля липсваше, другите висяха по местата си. Кимори започна да разгръща шумолящите лъскави платове, но внезапно се стресна от лек шум зад себе си.
