си взе малко студено печено месо, прилично на вид, и чаша лилав плодов сок.
В последната зала на края на верандата, точно срещу стълбището за парка, кралското семейство приемаше приветствията и подаръците на пристигащите. Тарасу и спътниците й бяха минали благополучно през охранявания вход на градината на двореца и влязоха първо в тази зала, както всички новодошли. Донесената от тях кана изглеждаше мизерна, положена на огромната маса до купищата други дарове, и предизвика ироничните усмивки на околните, но Тарасу вярваше, че Барс знае какво прави, когато я посъветва за подаръка.
Крал Аргам, уморен и отегчен от продължителната церемония, ги погледна разсеяно, когато се представиха. Кралицата си играеше с пръстените на дясната ръка, а малко настрани седеше принц Иргут и погледът му блуждаеше над главите им. Не даде признаци, че я е познал и това беше добре, но все пак тя се постара да не бие на очи по време на аудиенцията. Сарави не се виждаше никъде, може би принцът я държеше затворена в двореца, но те бяха подготвени и за такъв случай. Трябваше да изчакат края на официалните приветствия и да намерят Иргут насаме, когато се присъедини към останалите гости. Чакаха дълго, като се мотаеха из залите и Тарасу се задушаваше, увита в плътната си пелерина.
— Предположенията ти излязоха верни, Иргут отиде да се преоблича — обади се Арман. — За да излезе от покоите си, той най-вероятно ще мине през приемната зала.
— В нея няма вече почти никой, след като кралското семейство приключи с аудиенциите — каза Барс. — Да отидем там, ще разглеждаме подаръците и по-специално нашия, когато го видим, че идва. Принцът трябва да разбере, че каната е от теб.
Малко хора бяха останали при изложените на мраморния плот предмети и те се присъединиха към тях. Наред с очебийно скъпите, но груби неща, имаше и доста подбрани с вкус и времето минаваше неусетно за Тарасу. Предупредителното докосване на Барс я накара да се обърне. Иргут се приближаваше, затова тя бързо се премести и взе от масата каничката с особена форма, която бяха донесли. Изящният съд беше дело на известния майстор Пристел — една от последните му работи. Освен оригинала, принадлежащ сега на Император Харамон, живелият преди повече от десет века скулптор беше оставил шест недовършени работни модела, високо ценени от колекционерите, и това беше един от тях. Човекът, от когото я беше купил Барс, поиска висока според него цена за неугледната стара вещ, защото усети желанието на клиента да я вземе. Остана предоволен от сключената сделка, като и през ум не му минаваше, че е държал в ръцете си истинска антика. Барс, прекарал живота си в движение из Империята, също беше колекционер, доколкото му позволяваха средствата, и почитател на Пристел. Въпреки че досега беше виждал с очите си само копия, изработени от учениците му, неговият нюх не го излъга. В хотелската стая разгледаха обстойно съда и го сравниха със заетия от обществената библиотека микрофилм на дебелия том с илюстрации „История на изкуството и занаятите“. Автентичността на предмета се оказа безспорна.
Това се случи на планетата Ариес, средище на космическата търговия и транспортен възел. На нея стояха известно време по пътя си насам, в очакване да се освободи канал за Ромиа. Там Тарасу се подложи на ред козметични процедури, за да промени външността си, и при покупките на някои необходими им неща имаха големия късмет да попаднат на това съкровище. Барс веднага го включи в плана им, защото гарантираше неминуем успех, но не без душевна борба, като си представяше в чии ръце щяха да го предадат. Имаше известна вероятност заедно със Сарави да си вземат и каната, така че той се примири с временната й загуба. Досега я пазеше като очите си и прекарваше часове в съзерцание.
Съдбата беше благосклонна към тях и изпращаше Иргут право в ръцете им. Той бавно заобикаляше мраморната маса, като се оглеждаше наоколо и идваше точно срещу нея. Навела глава със замислен вид, Тарасу рязко направи две крачки напред и се блъсна в него, а учуденото й възклицание прозвуча почти естествено.
— Простете, не Ви видях — тя се престори, че се вглежда в него — Но това сте Вие — самият принц Иргут! Ще се оттегля незабавно Ваше височество, още веднъж моля за извинение.
— Моля ви! Няма да ми пречите, ако останете. — Той огледа стройната й фигура отгоре-додолу.
— Не мога да повярвам, че вместо да празнувате, заобиколен от приятелите си, Ви намирам сам и угрижен в тази зала! Сигурна съм, че делата на кралството са тежко бреме, но поне днес може да ги забравите за малко — каза тя, като се смееше вътрешно, защото последното, с което би се затормозил вятърничавият син на Аргам, бяха държавните въпроси.
Публична тайна беше, че кралят с голяма мъка успява да го накара да присъства на някои заседания на Кралския съвет, а и повечето време там той прекарва потънал в дрямка. Принцът тъкмо се канеше да обясни, че на това място трябваше да чака един човек, но реши да не го споменава. Лекарят и без това не се виждаше наоколо, можеше да си запълни времето с по-приятен разговор.
— Права сте — тежко отрони Иргут и зае величествената поза на човек, нагърбил се с непосилни проблеми. — И аз се учудвам, че вие сте тук, не ви харесва балът ли?
— Какво говорите! За мое щастие излязох на верандата на чист въздух, тръгнах насам и Ви срещнах. Едва ли щях да имам възможност да разговарям с Вас, ако не бях дошла тук.
— Струва ми се, че съм ви виждал някъде — каза Иргут поласкан, като се вгледа изпитателно в нея.
— Разбира се — момичето се усмихна, но със свито сърце. — За пръв път посещавам Ромиа и днес имах щастието да се представя в двореца, заедно с двама души от свитата ми. Аз съм кралица Ени Карасо от Гант, а господата зад мен, които спорят толкова шумно, забравили, че са тук, за да ме придружават, са въпросните благородници от моя двор.
— Не Ви забелязах на представянето — промърмори Иргут, — но мисля, че красотата винаги изглежда като нещо познато. Успяхте да ме разсеете от неприятните мисли и се радвам, че се запознахме. Ще се радвам да се видим пак, кралице Ени Карасо… откъде бяхте?
— От Гант — Тарасу се поклони и остави каната, която досега беше държала в ръце.
— Любувахте се на подаръците ли? — попита Иргут. — Повечето хора са наблегнали на стойността за сметка на красотата. Може ли да погледна какво е привлякло вниманието Ви?
— Заповядайте — Тарасу се премести встрани. — Това избрах лично за Вас, преди още да Ви познавам. Говори се, че сте ценител на изкуството и имате колекция по-добра дори от тази на Великия Кантайрофекс.
— Преувеличават за съжаление — той премести поглед към масата и ахна: — Не може да бъде! Струва ми се, че това е… това е един изчезнал отдавна модел на „Делвата с момчето“ на Пристел!
— Да — кимна Тарасу. — Скромен дар за човек, който може да го оцени по-добре от мен и да го притежава с по-голяма радост.
— Най-прекрасният подарък от най-прекрасната гостенка — възкликна Иргут със светнали очи. — Не знам как да Ви благодаря, кралице на Рен!
— Моят верен рицар Байрис ми помогна много при избора, трябва да благодарите по-скоро на него — Тарасу представи Барс и Арман с измислените им имена. — Бих желала да ни покажете колекцията си, но ако искам прекалено много, ще разбера отказа Ви.
— С удоволствие каня Вас и двамата благородници да разгледате моята галерия. Вие сама ще определите мястото, на което да бъде поставен подаръкът Ви. Излишно е да казвам, че съм възхитен.
— Благодаря за поканата, много сте любезен. Чувствам се изморена от толкова впечатления и мисля, че е време да си тръгвам.
— В никакъв случай не бих Ви позволил да си отидете! Целият дворец е на Ваше разположение за почивка, ще разпоредя незабавно да приготвят помещения. Също така Ви каня утре да обядвате с мен.
— Това е извънредно голяма чест за мен — каза тя.
— Може да отидем в галерията още тази вечер и без това скучая тук неимоверно. Сега ви оставям да се забавлявате, ще Ви намеря малко по-късно.
Иргут се отдалечи, блъскайки изпречилите се пред него хора, и изкачи стълбите за вътрешността на двореца, като прескачаше по две стъпала наведнъж. Околните, разпознали принца, започнаха да поглеждат с любопитство към нея.
— А сега, Ваше величество, тъй като едва ли Ви се танцува, бих предложил да отидем в залата за разговори — каза Барс.
