разхвърляните наоколо парцали, хартия и дъски.
— Да вървим, защото се забавихме доста — подкани го Ишанг.
9
— Как, не е ли женен принцът? — възкликна Тарасу и отпи от сока си. — Толкова млад, умен и богат, сигурно веднага може да избере поне измежду сто благородни девойки.
— Извинете, но си личи, че идвате тук за пръв път — сниши глас сър Орвел, носител на наследствената ромийска титла Виор на Жълтия диск. — Нашият престолонаследник е малко, хм… капризен, ако мога да се изразя така. Още няма намерение да се обвързва, въпреки голямото желание на кралската двойка, и е толкова придирчив към качествата на бъдещата си съпруга, че трудно могат да се задоволят изискванията му.
— Представяте ли си — зашепна от другата й страна съпругата му — Виората на Жълтия диск, върлинеста жена, облечена в розово. — Имаме три прекрасни дъщери, погледнете отсреща феите в сини рокли с панделки. Какво изящество и грация, нали?
— Да — тя погледна кискащите се момичета с недодялани движения.
— Той не може да им запомни дори имената, непрекъснато ги бърка!
— Не е възможно! Впрочем, успях да дочуя разни слухове, че при едно от ексцентричните си скитания принцът довел момиче от друга планета. Така се говори, но аз не вярвам изобщо в това — завърши Тарасу категорично. — Какъв по-добър случай да представи годеницата си в обществото от днешния бал?
— Ако има такава особа, за каквато упорито говорят, то тя е толкова годеница на принца, колкото и тази печена риба в чинията ми — присви устни Виората. — Простете за грубия израз.
— Сигурно е така. — Очите на Тарасу блеснаха гневно. — Съжалявам, но се налага да напусна приятната Ви компания. За мен беше удоволствие, че се запознахме.
— Заповядайте у нас на вечеря след края на Тържествата, ще се радваме да Ви видим — любезно я поканиха Орвел и съпругата му.
Тя се отдалечи от тях и тръгна към Иргут, който току-що беше влязъл в залата и явно я търсеше.
— Прекарах много приятно, запознах се с доста хора от тукашното висше общество — каза Тарасу.
— А аз трябва да обърна внимание на един специален гост, на когото баща ми особено държи. Той е изключително умен човек, така че поне няма да ми е досадно да разговарям с него. Хмм… — поколеба се престолонаследникът. — Мисля си, дали с Ваше съгласие ще мога да съчетая полезното с приятното и да се разходим заедно с доктор Хаягри към галерията?
— От дете мразя докторите, които те наливат с горчиви сиропи и те докосват с ледени ръце — намръщи се Тарасу, като си мислеше как да вмъкне непознатия в плановете си, без присъствието му да ги застраши. — Какво представлява той?
— Хаягри не е обикновен лекар — каза Иргут сериозно. — Преди няколко години баща ми беше на смъртно легло и медицинските светила, които майка ми събра, без да жали средства, вдигнаха ръце. Признаха, че болестта е неизлечима и се стараят само да облекчат последните му дни. Тогава се появи Хаягри и го изправи на крака. Прави отвари и мазила, но лекува и с думи, както каза майка ми. Докторът не желаеше никой да присъства по време на лечението. Направи изключение само за кралицата, след като тя настоя упорито.
— И какво е видяла Нейно величество, майка Ви? — попита Тарасу, заинтригувана от разказа.
— Хаягри стоял в долния край на леглото, движел леко ръцете си, без да докосва баща ми, и говорел полугласно на непознат език. Не е разбрала думите, но от тях й ставало леко и спокойно, даже заспивала от време на време, въпреки че се опитвала с всички сили да стои будна. Както и да е било, ето че сега баща ми е жив и по-здрав от мен. Благодарността и уважението му са огромни, а Негово кралско величество уважава малко хора.
— Защо наричате доктора гост, не е ли останал на служба в двореца?
— Лекарският му обет не разрешавал да посвещава уменията си само на избрани хора и той не се съгласи да остане. Като го видите, ще разберете, че не е човек, който може да бъде накаран с принуда или обещания за богатство да престъпи клетвите си. Отивам да взема Хаягри и ще Ви чакам след половин кръг в градината до големия фонтан.
— Чудесно, ще бъда там! — каза момичето.
10
— Не съжалявам, че си зарязах закуската по средата — каза Синд и целуна голото рамо на Марна. — Ти наистина си приятно момиче и когато изоставиш превзетите маниери, си много красива.
Той отметна смачканите завивки и стана от леглото. Облегната на лакътя си, тя го проследи с поглед и се усмихна.
— Както казах вече, не трябва да правиш нищо, което не ти харесва. Няма да се отрази на заплащането ти — извика Синд от кабината, за да надвика шума от шуртящата вода. — Не си длъжна да спиш с мен и ако предпочиташ, може да ми правиш само компания.
Отговорът й не се чу.
— Чувствай се като на почивка — продължи той, свършил с душа, и застана под топлите въздушни струи на сешоара.
— Аз се чувствам точно така, отдавна никой не се е държал с мен така мило — момичето се появи в рамката на отворената врата. — Може ли да използвам кабината заедно с Вас?
— Естествено — засмя се Синд и включи ароматизатора. — В този хотел толкова рядко се интересуват дали може или не може да присъстват на тоалета ми, че съм направо трогнат.
Марна отметна дългата си коса на гърба и я прихвана с лъскав сребрист гребен.
— Предлагам да си довършим злополучната закуска, защото ще излизам след малко — каза Синд. — Вече съм чист, изсушен и парфюмиран с аромат на някакво цвете.
— Цилии — осведоми го тя. — Много хубаво ухаят.
— Отивам да се облека и ще те чакам на масата.
Той си сложи риза и панталон от тънък сив плат с кройка като облеклото на местните среднозаможни граждани, а после навлече отгоре лимоненожълти, широки и бухнати панталони.
— След малко ще бъда готова и ще кажа на Йол да запази такси — обади се Марна.
— Ах, да… — проточи Синд, докато ровеше в дрехите си. — Нека се свърже с господин Щрос и му съобщи, че ще го очаквам горе във фоайето… Кога мислиш ще успея да отида, без да бързам?
— След един кръг — долетя гласът й и в него личеше неудоволствие.
— Какво има?
— Нищо.
— Да не искаш и ти да дойдеш с нас? Извинявай, че не те поканих. Ще ходим в Музея на изкуствата, а после може би и на открития пазар.
Той се огледа и се почувства идиотски в яркозелената куртка с червени бродерии, която беше облякъл. С лимонените панталони и куртката щеше да се забелязва отдалече, което му беше и целта.
— Благодаря, но не ми се ходи в музея, а още по-малко на прашния и претъпкан пазар — отговори тя.
Млякото беше изстинало отдавна, но той го изпи и придърпа филиите с месен пастет.
— Господин Щрос приятел ли ви е? — Марна с пухкавата си виолетова роба седна срещу него.
— Запознахме се снощи в ресторанта, седим на една маса. Прекалено много говори, но иначе изглежда начетен и порядъчен човек. Защо питаш?
— Не е моя работа да преценявам клиентите, но колкото до господин Щрос…
— Какво? — попита Синд с интерес.
— Нередно е да ви казвам това, обаче той не ми харесва много — Марна се намръщи.
— Не ти харесва никак, ако се съди по вида ти — поправи я той. — Досаден е наистина, но се надявам да го изтърпя днес.
— Ще трябва доста да се постараете, обаче нямах точно това предвид. Внимавайте какво говорите пред
