него — момичето се усмихна кисело и посегна към купичките.
Синд не я разпитва повече и започнаха да се хранят. Йол се появи, когато привършваха, като огледа критично добре подредената маса и Марна, цъфтяща в ярката си роба.
— Господин Калер Щрос помоли да ви предам, че господин Кардил също е изявил желание да дойде с вас и двамата ви очакват. Надявам се, че прекарвате добре и сте доволен.
— Да, благодарение на прекрасната ми компаньонка. Как ви се струва облеклото ми, не е ли прекалено семпло? — Синд се изправи и приглади умопомрачителния си костюм.
— Ни най-малко — увери го Йол.
Калер Щрос и Кардил вече бяха седнали в роптера, като човечето започна да бъбри още преди да се издигнат във въздуха и не спря, докато не кацнаха върху огромния бетонен куб на музея. Синд беше замислил разглеждането на безбройните зали, за да провери следят ли го, защото малкото хора вътре се забелязваха и запомняха лесно. След няколко объркани и изненадващи прехода той се убеди, че никой не се интересува от него. Поне никой външен човек, оставаше да провери двамата си спътници. На Кардил му доскуча и вече съжаляваше за идеята си да ги придружи. Влачеше се отзад и мърмореше, докато неизтощимият Щрос, изпълнен с въодушевление, ги водеше от етаж на етаж. Накрая се озоваха долу и излязоха на шумната, обляна в слънце улица. След хладния полумрак, който напуснаха, тримата запримигваха ослепени.
— Тази улица излиза направо на Големия пазар, на който казват, че може да се купи и продаде всичко. За съжаление, там може да се върви само пеш — обясни Щрос. — Положително ще намерите книгите за съпругата ви, господин Канти.
Книгите също беше измислил за отвличане на вниманието. След отчаяното си съобщение, докторът по теология Зарал Вар бе изчезнал. Ако още беше жив, вероятно се укриваше в някой от тайните апартаменти, които Имперските служби бяха наели и поддържаха за такива случаи. Трябваше да намери човека, който служеше за свръзка при провал и можеше да му уреди среща с Вар.
Синд купи няколко неща от списъка, като ги избираше нарочно от различни места. Кардил нямаше вид на шпионин и вече едва стъпваше на подбитите си от ходене крака. Жегата и навалицата допълнително го омаломощаваха. Когато се добраха до сектора за продажба на живи птици, той седна на един каменен блок в началото му и заяви категорично, че ще умре, ако продължи да върви сред тази миризма и рояци насекоми. Щрос изглеждаше бодър и зорко следеше покупките на Синд, но съвсем изненадващо заяви, че също е изтощен и огладнял, затова ще се върне в хотела. Предложи на Синд да направи същото, като не настояваше много и прие отказа му, без да го увещава. След няколко часа, прекарани в непрекъснато движение, нито един търговец, обичащ да си хапва и пийва, не би се чувствал добре, достатъчно беше да се погледне скимтящия Кардил за доказателство. Щрос не изглеждаше на края на силите си въпреки твърденията му и най-важното — изобщо не изрази учудване от енергията на Синд. Нито веднъж не го попита дали не се е уморил, значи беше наясно какъв е той. Оттеглянето му сега вероятно означаваше, че предава следенето на друг, който ги беше чакал пред сградата и сега се криеше в тълпата. От гледна точка на Щрос, книгите сигурно представляваха интерес и за да го засили, Синд отказа да му ги даде, за да ги занесе в хотела. Така му осигури заниманието да купи същите на връщане и да търси в тях кодове, шифри и ценна информация. След като го предупреди да пази парите си и да се прибере по светло, Щрос повлече Кардил обратно.
С набиващия се в очи костюм на Синд, тези, които бяха поели наблюдението, нямаше как да го изпуснат от очи и не се налагаше да го следват много отблизо. Той си купи голяма чанта, в която сложи книгите, яде палачинки и плодове и се спираше почти на всяка срещната сергия, докато стигна бижутерския сектор. Не познаваше човека, когото търсеше, но знаеше, че е едър, тромав и магазинът му се намира в долния край на уличката. Хората с това описание не бяха много. След няколко грешни опита, Синд уверено се насочи към последния магазин, чийто собственик беше вдигнал стъклото и подреждаше мострите си.
— Бих искал да купя някое украшение на приемлива цена като за събрат търговец, който не обича да го лъжат — каза Синд.
— За вас или за съпругата ви? Имаме богат избор, с който да зарадваме всяка красива жена — човекът отговори с очакваната фраза и го огледа внимателно.
— Тогава ще трябва да ощастливя и съпругата си, и красивата жена — довърши Синд. — Какво бихте ми препоръчали?
— Мога да ви предложа този комплект гривна и пръстен. Обърнете внимание на изработката — той започна да възхвалява стоката си, като закопчаваше и разкопчаваше гривната около ръката си.
Синд се преструваше, че разглежда пръстена, въртейки го пред очите си. Бижутерът му предложи два предмета, което означаваше, че Зарал се крие в предпоследната наета квартира от петте. Адресът изплува в паметта му — улица „Морски изгрев“ 328. Двете стаи се намираха на дванадесетия етаж на една сграда в крайните, сравнително бедни квартали, където малко хора наистина бяха виждали море. Сега оставаше Синд да съобщи часа на посещението си, а бижутерът да го предаде по начина, който бяха уговорили с Вар, за да не изчезне пак полупобърканият от страх теолог, когато Синд отиде да го търси.
— Много са хубави наистина — обяви той, — но бих предпочел засега да взема само тази брошка с четирите сапфира, ако ми отбиете от цената.
Според несложната, но ефикасна система от числа и цветове, срещата беше определена за същата вечер, три кръга преди полунощ. По това време щеше да бъде тъмно, но летният мрак не плашеше Синд, а по скоро беше предимство за това, което му предстоеше.
— Как да намаля цената, като и така я продавам почти на загуба? — развика се продавачът.
След като се пазариха достатъчно дълго, Синд получи брошката, опакована в красива кутийка, като плати за нея сума малко по-ниска от първоначалната. Сега трябваше да се отърве от „опашките“ и да намери място, където да изчака до вечерта. Преследвачите му изглежда бяха невероятно добри, защото въпреки целия си арсенал от клопки, които пусна в действие, не забеляза никого. Постепенно кривите улици около пазара свършиха. На ъгъла, след който започваха лъскавите централни булеварди, видя светещ надпис над входа на някаква сграда. Хотелът беше на границата на двата свята — нито много луксозен, нито съвсем изпаднал. Влезе вътре и нае една стая на втория етаж. Плати в брой за няколко денонощия, след което получи ключа без излишни церемонии и показване на документи. Пиколото се завъртя край него, огледа се за багажа му, но като установи, че притежава само една ръчна чанта, изсумтя разочарован и изгуби интереса си.
Синд изкачи стъпалата, намери маломерната стая, сбутана между доста на брой подобни, и заключи старателно вратата след себе си. Той съблече ярките дрехи, оставайки по сивия непретенциозен костюм, и извади от джоба на ризата безформена платнена шапка с провиснала периферия. Поприглади я с ръка, нахлупи я на главата си и се погледна в пукнатото огледало над масата. Оттам го гледаше човек, който спокойно можеше да мине за местен жител и положително нямаше нищо общо с пъстроцветния богаташ Канти. Обувките си не можеше да смени, но дългите и широки крачоли ги скриваха донякъде, а след ходенето из праха на пазара изглеждаха вехти.
Налагаше се да се раздели временно с медальона-кристалограма и да разчита само на обицата. Сложи в чантата дрехите, които беше съблякъл, а ценностите си събра в кесията. Хвърли я най-отгоре, после извади кутийка с таблетки и глътна няколко. Седна на стола срещу огледалото и започна промяната на външността си, като търпеливо изчакваше момента на максимално действие на хапчетата. Когато прецени, че е готов за излизане, се ослуша до вратата. Надяваше се, че никой няма да го чака в коридора, иначе му предстоеше да се промъква през прозореца. Дочу стъпки и гласове на партера, открехна предпазливо и надникна навън. Коридорът беше празен, затова бързо се измъкна, затвори вратата след себе си и заключи. По стълбите се изкачваше шумна група туристи и той се провря между тях.
Човекът, седнал в кресло близо до входа, го изгледа и отново се задълбочи в списанието си, а прегърбеният възрастен мъж със скован вървеж, сив костюм и нахлупена шапка се затътри по улицата. Мъжът вътре продължи да чете, другият съмнителен тип в отсрещното заведение удостои стареца с бегъл поглед и го закова пак в чашата си.
11
— Дано не сте скучали — обърна се Тарасу към двамата си спътници, които стояха недалеч.
