Косата й се беше разплела и едната от лещите бе изпаднала, докато я влачеха в коридора. Тя срещна погледа му и разбра, че я е познал.
— Виж ти, коя си била! И Сарави участва, така ли? — изсъска принцът, когато измъкнаха отвътре припадналото момиче.
Хаягри се наклони към него и тихичко му каза нещо.
— На арената и двете! — опита се да изкрещи Иргут, но силите му стигнаха дотук и се захлупи върху доктора, който едва го удържа да не падне.
Нахлуващите хора бяха заобиколили принца и вдигаха страшна врява, а Тарасу гледаше с отчаяние телата на спътниците си. Само един човек стоеше спокойно сред вълненията на околните. Лицето на Хаягри вместо всеобщата тревога за престолонаследника, изразяваше задоволство. Той наблюдаваше нея и по устните му се плъзна мрачна усмивка.
12
Доволен от успеха си, Синд продължи да върви, влачейки крака. Спомняше си плана на града и измина пеш разстоянието до „Морски изгрев“, където огледа бегло сградата и прозорците на апартамента със спуснати пердета. Отмина няколко преки, докато намери един евтин и мръсен пансион. От „Корона“ дотук постепенно беше слязъл до дъното на мизерията, но за пръв път се почувства спокоен в тясната кутийка с олющени стени и продънено легло. Стовари се на него, изтръгвайки жални стонове от разнебитените му части, и се постара да не мисли за животинките, пъплещи в дюшека като спомен от предишните обитатели. Светлината, преборила се с отдавна немитите прозоречни стъкла, започна да намалява. Когато стаята потъна в мрак, Синд стана. Вече не беше необходимо да се свива и да тътри крака, затова с безшумна походка напусна временното си убежище, без да прекъсне играта на зарове, изцяло погълнала наличния персонал в полутъмното преддверие. Разнебитеният часовник над главите на играчите отмери дванадесет удара от петнадесетте дневни кръга и спря да работи с последно изхъркване. Никой не обърна внимание на Синд и по улиците, които премина бързо.
Прозорците на Зарал тъмнееха — или не включваше осветлението, или пердетата бяха много плътни. Едва се различаваше малък предмет, сложен от вътрешната страна на перваза в края на левия прозорец, в знак, че го очакват. Подемните съоръжения не работеха и до горе стигна леко запъхтян. Нищо не се чуваше зад масивната врата, но от отсрещната гърмеше музика. Синд натисна бутона до вратата няколко пъти по определен начин и във вътрешността се разнесоха слаби звуци. Обърна лицето си, така че мъждивата светлина от стълбищната площадка да го залее и човекът, допрял око до шпионката, да види хубаво него и обицата. Вратата се отвори, високият изпит мъж с нездрав тен зад нея огледа с блуждаещ поглед стълбите, протегна ръка и го дръпна вътре, като затвори бързо.
Стаята, в която го въведе Зарал, беше мръсна и разхвърляна, а въздухът миришеше на застояло. Слаба нощна лампа, поставена до леглото, очертаваше малък осветен кръг на пода. Навсякъде имаше разпилени дрехи и неизмити съдове с развалени остатъци от храна в тях. Върху шкафа в ъгъла, до бронзов бюст на Императора се възправяше батарея от празни и полупразни бутилки. Ако се съдеше по обстановката, теологът беше на границата на нервен срив.
— Отвори прозореца да се проветри малко — намръщи се Синд. — За да си спокоен, може да изгасиш лампата, едва ли ще има някаква разлика.
Зарал послушно угаси лампата, отвори прозореца и огледа подозрително улицата долу. После пак спусна грижливо пердетата и остави между тях съвсем тясна ивица, колкото да влезе светлина от доста отдалечената отсрещна сграда. Свикнал да се движи в полумрак, той се върна, като ловко заобикаляше натрупаните наоколо боклуци. Предложи на Синд едно от креслата до масата, помитайки със замах от него на пода купчина непрано смачкано бельо.
— Бих ви почерпил нещо за пиене, но не знам дали е останало, а и нямаме време за това. Трябва да се измъкнем оттук колкото може по-бързо, веднага!
Той се пресегна през масата и събори няколко чаши, една от които се изля върху коленете на Синд. Сграбчи го за ръкава с неподозирана сила.
— Тръгваме незабавно и ще ми помогнете да стигнем до кораба ви! Няма да мръдна от него, докато разрешат излитане и ще се моля на всички богове и идоли, за които съм чувал някога, да останем невредими.
Очите му се въртяха в орбитите, а ръката му, стиснала го като клещи, трепереше.
— Седни и се успокой — каза Синд, освободи се внимателно от хватката му и го бутна назад. — Аз съм въоръжен и подготвен за всичко, изпълнявал съм толкова рисковани операции, че вече не си спомням броя им. Никой не ме проследи дотук, а дори и да е, ти също имаш оръжие и опит, нали?
Думите му бяха спокойни и уверени, така че донякъде подействаха. Човекът срещу него се отпусна замаян на стола и попипа колана си отдясно.
— Имам бластер и не съм го свалял, откакто се крия тук. Дори когато спя, ако това може да се нарече сън — каза той. — Вчера един тип се въртеше наоколо, а сутринта забелязах друг. Изпратили са хора да ме наблюдават, но вие не сте ги видели. Съгласих се да дойдете, защото сам нямам шансове да избягам, сега сме двама и ще ги изненадаме, ако побързаме. Имам тук рокля и перука за мен, ще ви дам друга шапка и наметало, и да изчезваме, докато още имаме време. Ще ви разкажа повече по пътя.
Зарал се завъртя, готов да скочи.
— Чакай малко! — спря го Синд и се ослуша.
Някъде наблизо до сградата се чуваха подвиквания, тракане на груби обувки и резки команди.
— Кралската полиция се е раздвижила наоколо — каза той. — Пълно е с патрули и докато се въртят наблизо, никой няма да ни закача. В краен случай мога да разкрия, че съм пратеник на Императора, но така ще провалим всичко. Разкажи ми, каквото знаеш.
Теологът като че ли не го слушаше изобщо.
— Никаква полиция не може да ги спре, ако решат да ни убият. Сега е моментът да се измъкнем незабелязано — той повиши глас и изпадна в истерия. — Те знаят и усещат всичко. Видях един от тях… беше ужасно — изпива ти силата с поглед, вкаменява те и… аах…
Зарал дръпна предницата на ризата си с такава сила, че копчетата се разхвърчаха. Зъбите му тракаха, а тялото се тресеше като в епилептичен припадък.
— Кои са тези Те? Откъде са? — попита Синд, но нямаше надежда да получи смислен отговор от съществото пред себе си, в чийто здрав разсъдък беше започнал да се съмнява.
— Който иска да излезе от мрака, трябва да търси Посветените. Култът на Вечната светлина — изломоти несвързано Зарал и внезапно завика пак. — Сега те ще ме хванат! Не мога да се скрия никъде, а времето ми изтича…
Внезапно той застина на мястото си, втренчен в нещо над дясното рамо на Синд, като мърдаше устни без звук. Усетил раздвижване на въздуха зад себе си, Синд скочи и се изви встрани. Когато се обърна, неясната фигура с вдигната ръка завърши движението си и болката в главата го зашемети. Другата ръка на нападателя му нанесе още един мълниеносен и добре прицелен удар и докато се свличаше надолу, Синд разбра, че не може да командва тялото си. Беше засегнат важен нервен център и не усещаше ръцете и краката си. Сигурен в попадението си, човекът стоеше над него спокойно, а от другата страна на масата Зарал изблъска креслото си и заотстъпва към прозореца, крещейки непрестанно. Тъмната неподвижна сянка не направи опит да спре виковете за помощ, които сигурно се чуваха в целия квартал.
От положението, в което беше паднал, Синд не виждаше вече Вар, но там ставаше нещо. Писъците спряха за момент, след това се подновиха още по-отчаяни и започнаха да се приближават. Теологът се появи в полезрението му, а втора мълчалива фигура зад него държеше ръцете му извити на гърба и го избута напред, така че Синд видя ясно ужасеното му лице над себе си. Първият нападател сложи някакъв предмет в безчувствената длан на Синд, сви пръстите му около него и рязко дръпна ръката му нагоре. Острието на дългия кухненски нож, който допреди малко лежеше на масата, блесна и Зарал увисна в ръцете на придържащия го човек. Макар и да не можеше да я усети, Синд знаеше, че кръвта на теолога се стича по него.
В настъпилата тишина се чуха приближаващите се гласове на патрула и шум от тичащи крака по стълбите, но все още на долните етажи. Двамата не се притесниха от това и започнаха поредица от
