a cuspide corona (а куспиде корона) — корона от копието, т. е. слава от военни подвизи.
a posteriori (а постериори) — по опит, според последствията. Употребява се за разсъжденията, които изхождат от последствията и отиват към причините.
a priori (а приори) — предварително, от по-напред, от по-раншно.
a verbis ad verbe (а вербис ад вербера) — от думи на удари.
ab absurdo (аб абсурдо) — според безсмислието (метод за показване на математическите науки).
ab alio axspectes, alteri quod feceris (аб алио експектес алтери квод фецерис) — трябва да очакваш от другия това, което му направиш.
ab antiqo (аб антикво) — от древно време, от памти века.
ab hoc et ab hac (аб хок ет аб хак) — от тук и от там, т. е. без ред, както дойде.
ab imo pectore (аб имо пекторе) — от дълбочината на сърдцето си или искрено, чистосърдечно.
ab initio (аб иницио) — от начало.
ab intestat (аб интестат) — без завещание.
ab irato (аб ирато) — от разгневеност, в момент на гнев (напр.: взимат решение аб ирато).
ab origine (аб оригине) — от началото (напр.: започвам аб оригине). аЬ ovo (аб ово) — от яйцето, т. е от самото начало. аЬ ovo usque ad mala (аб ово ускве ад мала) — от яйцето дори до ябълките, сиреч от начало до край. аЬ sit omen (аб сит омен) — далеч от мен зла умисъл. аЬ urbe condita (аб урбе кондита) — от основаването на града (Рим). Леточислението на римляните започнало от основаването на гр. Рим, т. е. от 753 г. пр. Хр.
absque argento amnia vana (абскве аргенто омниа вана) — без пари всичко е напразно.
abundat dulcibus vitiis (абундат дулцибус вициис) — той изобилствува с приятни пороци.
abusus non tollit usum (абузус нон толит узум) — възможното злоупотребление не може да бъде повод против надлежното употребление, т. е. ако с нещо може да се злоупотребява, това не значи, че същото нещо не требва да се употребява.
abussus abyssum invocat (абисус абисум инвокат) — бездната бездна зове. Фигуративен израз из един от Давидовите псалми, за да се изтъкне, че едно бедствие, една грешка повлича друга.
accusare nemo se debet nisi coram Deo (акузаре немо се дебет низи корам део) — никой не е длъжен да обвинява себе си, освен пред Бога.
acti labores jucundi (акти лаборес юкунди) — завършените работи са приятни.
acta est fabula (акта ест фабула) — пиесата е изиграна. С тези думи, в древния театър, се съобщавало за свършването на представлението. Тия думи произнесъл на смъртното си легло император Август.
ad aperturam libri (ад апертурам либри) — при случайно отваряне на книгата: малцина могат да превеждат древните автори ад апертурам либри.
ad augusta per angusta (ад аугуста пер ангуста) — към великите неща се отива по тесни пътища.
ad calendas graecas (ад календас грекас) — на гръцките календи, т. е. никога (защото гърците нямали календи). Куково лято.
ad duo festinans neutrum bene peregeris (ад дуо фестинанс неутрум бене перегерис) — който бърза да свърши наведнаж две работи, не сполучва ни в една.
ad extremum (ад екстремум) — до крайност.
ad gloriam (ад глориам) — за слава.
ad gustum (ад густум) — по вкуса си.
ad hoc (ад хок) — затова, нарочно за това, специално.
ad hominem (ад хоминем) — до човека, т. е. до неговите интереси и страсти.
ad honores (ад хонорес) — за почестта, т. е. безплатно.
ad huc sub judice lis est (ад хук суб юдице лис ест) — делото е още в ръцете на съдията, т. е. въпросът не е още решен.
ad impossibilia nemo tenetur (ад импосибилиа немо тенетур) — никой не е длъжен да върши неща невъзможни.
ad infinitum (ад инфинитум) — до безкрайност, до безконечност.
ad interim (ад интерим) — временно.
ad libitum (ад либитум) — по избор, произволно, както е угодно.
ad litteram (ад летерам) — буквално, дословно, дума по дума.
ad majorem dei gloriam (ад майорем де глориам) — за по голямо прославяне на Бога. Девиз на монасите от йезуитския орден — чиито издания често пъти носят началните букви Д. М. Д. О.
ad perpetuam rei memoriam (ад перпетуам рей мемориам) — за увековечаване спомена за нещо (поставя се понякога върху възпоменателни паметници, медали и пр.)
ad poenitendum properat, cito qui iudicat (ад пеницендум преперат цито кви юдикат) — скоро се разкайва този, който бързо съди.
ad normam (ад нормам) — според нормата, по правилото.
ad rem (ад рем) — на предмета, т. е. точно и ясно (напр.: отговарям ад рем).
ad valorem (ад валорем) — според стойността.
ad vitam aeternam (ад витам етернам) — за вечен живот, т. е. за винаги.
ad usum (ад узум) — според употреблението, според случая.
adulatio vitiorum altrix (адулацио вициорум алтрикс) — ласкателството е кърмачка на пороците.
