прьстенче.
— Иди при царя и го помоли да ти даде за другар царския съветник. Иначе, кажи, няма да ми повярвате, че съм бил на оня свят. А щом излезеш с другаря си на път, хвърли напреде си пръстенчето, то ще те заведе.
Андрей взел торбата със сухарите и пръстенчето, про стил се с жена си и отишъл да иска от царя другар за из пътя. Няма що, царят се съгласил и заповядал на съветника да отиде с Андрей на оня свят.
И ето че двамата тръгнали на път. Андрей хвърлил пръстенчето и то се търкулнало.
Вървели що вървели — стигнали в една непроходима гора, спуснали се в един дълбок дол и там пръстенчето спряло.
Андрей и царският съветник седнали да похапнат сухари. Гледат: край тях старият-престар цар тегли огромна кола с дърва, а двама дявола го подкарват с тояги — единият от дясната му страна, а другият — от лявата.
Андрей извикал на дяволите:
— Хей, господа дяволи! Освободете ми този покойник, макар за малко време. Трябва да го разпитам за туйонуй.
Дяволите отвърнали:
— Нямаме време да чакаме. Сами ли да теглим дървата?
— Я вземете за смяна моя човек, който не е уморен.
Тогава дяволите разпрегнали стария цар, на негово място впрегнали в колата царския съветник и го подгонили от двете страни с тоягите.
Андрей започнал да разпитва стария цар за неговото житие-битие.
— Ох, стрелецо — отвърнал царят, — лош е животът ми на оня свят! Поздрави от мене сина ми и му кажи, че от сърце го съветвам да не оскърбява хората, иначе и с него ще стане същото.
Не успели както трябва да си поприказват и дяволите се върнали с празната кола. Андрей се простил със стария цар, взел от дяволите царския съветник и те поели назад.
Дошли си в царството и се явили в двореца. Царят видял стрелеца и гневно се нахвърлил върху него:
— Как посмя да се върнеш?
Андрей-стрелеца отвърнал:
— Тъй и тъй, бях на оня свят при Вашия покоен баща. Той живее лошо, поръча да Ви поздравя и от сърце Ви съветва да не оскърбявате хората.
— А с какво ще докажеш, че си бил на оня свят и че си видял баща ми?
— Ами с това ще докажа, че по гърба на Вашия съветник и сега личат следите от тоягите на дяволите.
Тогава царят се уверил. Нямало що да прави, пуснал Андрей да си отиде в къщи и рекъл на съветника:
— Намисли как да премахнем стрелеца, инак с моя меч ще ти снема главата от раменете!
Тръгнал си царският съветник и още повече провесил нос. Отбил се в кръчмата, седнал до масата, поискал вино. Дотърчал при него кръчмарският му приятел.
— Защо си се угрижил, царски съветнико? Я ме почерпи чашка винце и аз ще те науча на ум.
Съветникът го почерпил чашка вино и си казал болката. Кръчмарската метла му рекъл:
— Върни се назад и кажи на царя да натовари стрелеца с една невъзможна работа: да го изпрати през девет царства в десето да донесе котарака-приспивач…
Царският съветник се завтекъл при царя и му казал с каква работа да натовари стрелеца, че да не се върне назад. Царят пратил да повикат Андрей.
— Слушай, Андрей, ти ми свърши една работа, свърши ми още една. Върви през девет царства в десето и ми донеси котарака-приспивач. Инак с моя меч ще ти снема главата от раменете.
Прибрал се Андрей в къщи, обронил глава на гърди и казал на жена си каква е работата.
Андрей легнал да спи, а княгиня Мария отишла в ковачницата и заръчала на ковачите да изковат три железни калпака, железни клещи и три пръта: единият — железен, другият — меден, а третият — оловен.
Рано заранта княгиня Мария събудила Андрей:
— Ето ти три калпака, клещи и три пръта. Отивай през девет царства в десето. Преди да извървиш и три версти, ще те налегне дълбок сън — котаракът-приспивач ще изпрати дрямката при тебе. Ти недей заспива, ръка след ръка размахвай, крак след крак влачи, а някъде дори се пързаляй. Заспиш ли, котаракът- приспивач ще те убие.
Княгиня Мария го научила още какво да стори и го изпроводила на път.
Пристигнал Андрей-стрелеца в десетото царство. Преди да извърви три версти, почнал да го надвива сънят. Сложил Андрей на главата си трите железни калпака, ръка след ръка размахва, крак след крак влачи — върви, а някъде дори се и пързаля.
Надвил съня как да е и се намерил пред един висок стълб.
Котаракът-приспивач видял Андрей, замъркал, заръмжал и скочил от стълба върху главата му. Строшил единия калпак, строшил и другия, започнал да чупи и третия. Тогава Андрей-стрелеца хванал котарака с клещите, свлякъл го на земята и почнал да го налага с прътовете. Най-напред го бил с железния прът, счупил железния прът, почнал да го бие с медния — счупил и него и се заловил да го бие с оловния.
Оловният прът се огъвал, не се счупил: Андрей биел, а котаракът-приспивач започнал да му разправя приказки: за попове, за дякони, за попски дъщери. Андрей не го слушал, ами го налагал с пръта.
Премалял котаракът, видял, че не може да го залъже с приказки и ударил на молба:
— Остави ме, добри човече! Ще направя всичко, каквото трябва.
— А ще тръгнеш ли с мене?
— Ще тръгна, където поискаш.
Андрей поел назад, повел и котарака със себе си. Добрал се до своето царство, отишъл с котарака в двореца и рекъл на царя:
Тъй и тъй, свърших работа, донесох котарака-приспивач.
Царят се зачудил и рекъл:
— Хайде, котарако-приспивач, покажи си силата!
Тогава котаракът почнал да си точи ноктите, да ги гласи за царя — бялата му гръд да разкъса, живото му сърце да изтръгне.
Царят се изплашил:
Андрей-стрелецо, укроти, моля ти се, котарака-приспивач!
Андрей укротил котарака, затворил го в клетка и си отишъл в къщи при княгиня Мария. Заживели весело с младата си жена. А сърдечната мъка още повече налегнала царя. Той пак повикал съветника си:
Каквото щеш намисли, но премахни стрелеца Андрей. Инак с моя меч ще ти снема главата!
Царският съветник отишъл направо в кръчмата, намерил там кръчмарския си приятел с дрипавия кафтан и го помолил да му помогне, на ум да го научи. Оня изпил чашка вино и избърсал мустаците си:
— Върви — казал той — при царя и му кажи да изпрати Андрей-стрелеца там — къде не знам, да донесе това — какво не знам. Тази задача Андрей няма да изпълни и не ще се върне.
Съветникът отишъл при царя и всичко му доложил. Царят пратил за Андрей:
— Ти ми свърши две работи, свърши и трета: иди там — къде не знам, донеси това — какво не знам. Ако свършиш тази работа, ще те наградя по царски, инак с моя меч ще ти снема главата от раменете.
Прибрал се Андрей в къщи, седнал на пейката и заплакал. Княгиня Мария го запитала:
— Защо си тъжен, мили? Или пак се е случило нещо лошо?
— Ех — рекъл Андрей, — тегля си аз все заради твоята хубост! Царят заповяда да ида там — къде не знам, да донеса това — какво не знам.
— Виж, това се казва работа! Но нищо, лягай да спиш, утрото е по-мъдро от вечерта.
Княгиня Мария дочакала нощта, разтворила вълшебната книга; чела, чела, па захвърлила книгата и се хванала за главата: за царската гатанка нищо не се казвало в книгата. Княгиня Мария излязла на вратата, извадила кърпичката си и я размахала. Долетели всякакви птици; дотърчали всякакви зверове.
Княгиня Мария ги запитала:
