каниш на масата!
Гледа Андрей и се чуди: никой не се вижда, а сякаш някой омита с метла гозбите от масата, вината и медовините сами се наливат в чашката. А чашката подскок, подскок, подскок…
Андрей се помолил:
— Свате Науме, покажи ми се!
— Не, мене никой не може да ме види, аз съм това — какво не знам.
— Свате Науме, искаш ли да служиш при мене?
— Защо да не искам. Виждам, че си добър човек.
Нахранили се и Андрей рекъл:
— Хайде, разтреби всичко и тръгвай с мене!
Излязъл Андрей от къщурката и се огледал:
— Свате Науме, тука ли си?
— Тука съм. Не бой се, няма да те оставя.
Стигнал Андрей до огнената река. Там го чакала жабата:
— Юначе, намери ли това — какво не знам?
— Намерих, бабке.
— Сядай върху мене!
Андрей отново седнал върху нея, жабата захванала да се надува, скокнала и го пренесла през огнената река.
Тогава той благодарил на жабата и поел към своето царство.
Върви, върви, па се обърне:
— Свате Науме, тука ли си?
— Тука съм, не бой се, няма да те оставя.
Пътят бил дълъг.
— Ух — рекъл стрелецът, — здравата се уморих!
А сват Наум отвърнал:
— Защо не ми каза по-рано? Аз щях да те занеса бързо на мястото.
Силен вятър мигом грабнал Андрей и го понесъл — над планини и гори, над градове и села. Стигнали до морето.
Вятърът по едно време утихнал и Андрей почнал да се спуща над морето. Гледа — там, където шумели вълни, се появило островче; на островчето стои дворец със златен покрив, наоколо прекрасни градини… Сват Наум рекъл на Андрей:
— Почивай в двореца и поглеждай към морето. Оттук ще минат три търговски кораба. Повикай търговците и ги нагости. Гледай хубаво да се отсрамиш пред тях — те имат три чудни неща. Смени ме с тези чудни неща. Не се бой, аз ще се върна при тебе.
Минало що минало, откъм запад заплавали три кораба. Стопаните на корабите видели острова, на него двореца със златен покрив и прекрасните градини наоколо.
— Какво е туй чудо! — рекли те. — Толкова пъти сме плавали тук, нищо освен синьото море не сме видели. Хайде да спрем!
Трите кораба хвърлили котва, тримата търговци — стопани на корабите — седнали в една лека лодка и заплавали към острова. А Андрей-стрелеца ги посрещнал:
— Заповядайте, скъпи гости!
Търговците — стопани на корабите — вървят и се чудят: покривът на двореца като жар гори, по дърветата птици пеят, по пътеките чудни зверове скачат.
— Кажи, добри човече, кой построи това чудо невиждано?
— Моят слуга сват Наум го построи за една нощ.
Андрей завел гостите в къщи.
— Хей, свате Науме, сложи масата, дай ни да хапнем и пийнем!
Изневиделица се появила маса, а върху нея — вина и гозби, каквито ти душа иска. Търговците само ахкали.
— Добри човече — рекли те, — хайде да направим смяна! Отстъпи ни твоя слуга сват Наум, а вземи от нас срещу него, което щеш от нашите чудни неща.
— Защо да не направим смяна? А какви са вашите чудни неща?
Единият търговец извадил от пазвата си тояжка. Стига само да и кажеш: „Хайде, тояжке, наложи гърба на този човек!“ — и тояжката сама ще почне да го бие.
Вторият търговец извадил изпод дрехата си брадва, обърнал я с тъпата страна нагоре и брадвата сама започвала да удря: тупа-лупа — появил се кораб; тупа-лупа — още един.
Щом обърнал брадвата с тъпата страна надолу, корабите тозчас изчезнали — сякаш не са били там.
Третият търговец извадил от джоба си една свирка. Засвирил и се появила войска: конници и пехота с пушки и топове.
Търговецът засвирил с другия край на свирката и всичко изчезнало.
Обронил той глава на гърди и излязъл от града при синьото море.
Изведнъж, изневиделица долетяла сива гургулица, ударила се в земята и се превърнала на младата му жена.
Княгиня Мария разказала:
— Откакто ти напусна къщата ни, аз летя като сива гургулица по гори и горички. Царят праща три пъти стражите за мене, но те не ме намериха и изгориха къщурката.
Андрей рекъл:
— Свате Науме, не може ли да ни издигнеш дворец край синьото море?
— Защо да не може!
Не успели да се огледат и — дворецът готов. И такъв — чуден, по-хубав от царския.
А царят в това време отишъл на лов край синьото море и гледа — на онова място, където нямало нищо, сега се издигал дворец.
— Кой се е осмелил да строи на моя земя, без да ме пита?
Втурнали се бързоходци, всичко разузнали и доложили на царя, че този дворец е издигнат от Андрей- стрелеца и че той живее в него с младата си жена княгиня Мария.
Царят още повече се разгневил и пратил да узнаят: ходил ли е Андрей там — къде не знам и донесъл ли е това — какво не знам.
Бързоходците отново разузнали и доложили:
— Андрей-стрелеца ходил там — къде не знам, получил това — какво не знам.
Тогава царят съвсем се разлютил, заповядал да съберат войската, да отидат край морето, да разрушат двореца до основи, а Андрей-стрелеца и княгиня Мария да накажат с люта смърт.
Видял Андрей, че срещу него иде силна войска, грабнал бързо брадвата и я обърнал с тъпата страна нагоре. Брадвата тупа-лупа — и в морето се появил кораб; пак тупа-лупа — появил се друг кораб. Сто кораба заплували по синьото море.
Андрей извадил свирката, засвирил — и се появила войска: и конница, и пехота с топове и знамена.
Стрелецът заповядал да започне сражение. Музиката засвирила, барабаните забили, полковете потеглили. А от стоте кораба топовете обстрелвали столичния град.
Царят видял, че войската му бяга и се хвърлил да я спре. Тогава Андрей извадил тояжката:
— Хайде, тояжке, натупай този цар по гърба!
Тояжката сама тръгнала, натупала царя и го прогонила извън царството.
Тогава дошъл краят на сражението. Сипнал се народът от града и захванал да моли Андрей-стрелеца да вземе в ръцете си цялата държава.
Андрей се съгласил, поканил всички на угощение и заедно с княгиня Мария управлявали царството до дълбоки старини.
