— Горски зверове и птици, не сте пи чували как може човек да стигне там — къде не знам, да донесе това — какво не знам?
Зверовете и птиците отвърнали:
— Не, княгиньо, не сме чували за това.
Княгиня Мария размахала кърпичката си — зверовете и птиците се изгубили, сякаш не били там. За втори път размахала кърпичката и пред нея се явили двама великани:
— Какво искаш? Какво ти трябва?
— Мои верни слу ги, отнесете ме посред океана!
Великаните подхванали княгиня Мария, отнесли я в океана и застанали на средата. Стоят като стълбове, а княгинята държат на ръце. Княгиня Мария размахала кърпичката и при нея доплували всичките морски риби.
Морски риби, вие навсякъде плувате, по всички острови ходите, не сте ли чували как може човек да отиде там — къде не знам, да донесе това — какво не знам.
— Не, княгиньо, не сме чували за това.
Натъжила се княгиня Мария и заповядала да я отнесат в къщи. Великаните я подхванали, отнесли я в Андреевия дом и я оставили пред вратата.
Призори княгиня Мария приготвила Андрей за път и му дала едно кълбо конци и везана кърпа за лице.
— Хвърли кълбото напреде си; накъдето се търкулне, нататък тръгвай и ти. Само внимавай: където и да отидеш, щом се измиеш, не се бърши с чужда кърпа, а се бърши с моята.
Андрей се сбогувал с княгиня Мария, поклонил се на четирите страни. Хвърлил напреде си кълбото; то се търкулнало и Андрей забързал след него.
Стигнал Андрей до една гора. Гледа — стои къщурка на кокоши крака.
— Къщурке, къщурке, обърни се с лице към мене, с гръб към гората!
Къщурката се обърнала. Андрей влязъл и видял — на пейката седи беловласа старица пред къделя.
— Уу, фууу, руският човек нито се е виждал, нито се е чувал, а сега руският човек сам дойде. Ще го изпека в печката, ще го изям и ще се пързалям по костите му!
Андрей отвърнал на старицата:
— Що ти трябва, стара бабо Яго, да ядеш пътник! Пътникът е и мършав, и черен. По-напред затопли малката баня, остави ме да се изкъпя, да се напаря, че тогава ме яж.
Баба Яга запалила малката баня, Андрей се напарил, изкъпал, извадил кърпата на жена си и почнал да се бърше.
Баба Яга го запитала:
— Откъде си взел тая кърпа? Тя е везана от моята дъщеря.
— Твоята дъщеря е моя жена, тя ми даде кърпата.
— Ах, скъпи зетко, с какво да те нагостя?
Тогава баба Яга приготвила вечеря, сложила разни яденета, вина и медовини. Андрей не чакал да го канят — започнал да лапа. Баба Яга седнала до него — той яде, а тя го разпитва как се е оженил за княгиня Мария, хубаво ли си живеят. Андрей всичко и разказал и се оплакал, че царят го пратил там — къде не знам, да донесе това — какво не знам.
— Не можеш ли да ми помогнеш, бабке?
— Ах, драги зетко, за такова чудо на чудесата дори не съм чувала. За това знае една стара жаба, тя живее триста години в блатото… Но сега лягай да спиш — утрото е по-мъдро от вечерта.
Андрей легнал да спи, а баба Яга взела две брезови метли, долетяла над блатото и почнала да вика:
— Бабо жабо, жива ли си?
— Жива съм.
— Излез при мене!
Старата жаба излязла от блатото. Баба Яга я запитала:
— Знаеш ли къде е това — какво не знам?
— Зная.
— Кажи ми, моля ти се! Натоварили са зет ми с такава работа: да иде там — къде не знам, да донесе това — какво не знам.
Жабата отвърнала:
— Бих го завела, но съм много стара, не мога да прескоча дотам. Ако зет ти ме занесе в току-що издоено мляко до огнената река, тогава ще му помогна.
Баба Яга взела жабата, полетяла към къщи, надоила мляко в гърне, сложила там жабата и призори събудила Андрей:
— Хайде, драги зетко, обличай се и вземи гърнето с току-що издоено мляко; в млякото е жабата. Яхни моя кон и той ще те закара до огнената река. Там остави коня и извади жабата от гърнето. Тя ще ти каже какво да правиш.
Андрей се облякъл, взел гърнето и яхнал коня на баба Яга. Минало що минало, конят пристигнал запъхтян до огнената река. През нея не можел нито звяр да прескочи, нито птица да прехвръкне.
Андрей слязъл от коня, а жабата му рекла:
— Извади ме, юначе, от гърнето, трябва да преминем реката.
Андрей извадил жабата от гърнето и я пуснал на земята.
— А сега, юначе, седни на гърба ми.
— Що думаш, бабо, ами че ти си такава мъничка, може да те смажа!
— Не бой се, няма да ме смажеш! Седни и се дръж по-здраво.
Андрей седнал върху жабата. Започнала тя да се надува. Надувала се, надувала — станала като купчина сено.
— Здраво ли се държиш?
— Здраво, бабке!
Пак почнала да се надува. Станала още по-голяма — като голяма купа сено.
— Здраво ли се държиш?
— Здраво, бабке!
Пак се надувала, надувала и станала по-висока от тъмната гора.
Че като скокнала — мигом прескочила огнената река, пренесла Андрей на другия бряг и отново станала мъничка.
— Върви, юначе, по тази пътечка и ще видиш къщурка. Ама да е къщурка — не е къщурка, да е хамбар — не е хамбар. Влез там и застани зад печката. Там ще намериш това — какво не знам.
Андрей тръгнал по пътечката и видял една стара къщурка: ама хем къщурка — хем не е, заобиколена с ограда, без прозорец, без врата. Влязъл там и се скрил зад печката.
След малко затрещяло, загърмяло и в къщурката влязъл Педя човек-лакът брада. Че като се провикнал:
— Хей, свате Науме, искам да ям!
Изневиделица се появила маса, върху нея бъчвица бира и печен вол. Педя човек-лакът брада седнал край вола, измъкнал ножа си, захванал да реже месото, да го топи в чесън.
Излапал вола до последното какалче, изпил цялата бъчвица бира.
— Хей, свате Науме, прибери огризките!
И изведнъж масата пропаднала, сякаш не била там — нито кокали, нито бъчвица се виждали. Андрей почакал, докато си отиде Педя човек-лакът брада, сетне излязъл иззад печката, престрашил се и извикал:
— Свате Науме, дай ми да ям!
И щом извикал, изневиделица се появила маса, върху нея какви ли не яденета, вино и медовина.
Андрей седнал до масата и рекъл:
— Свате Науме, седни, брате, до мене! Заедно ще ядем и пием.
Невидимият глас му отвърнал:
— Благодаря ти, добри човече! Толкова години служа тук, прегоряла коричка не съм видял, а ти ме
