И наистина, той я видя още с влизането си. Тръгна към нея, като, усмихвайки се, й подаде ръка. Тя го измери с поглед от главата до краката:
— Какво искате от мен?
Той се опита да се засмее:
— Хайде, не прави глупости.
Тя се обърна на токовете си и му каза:
— Аз не правя познанства със…
Рашел избра най-оскърбителната дума. Той почувства как кръвта нахлу в лицето му. Почувства се смазан и побърза да излезе навън.
Форесте, който беше болен, отслабнал и постоянно кашляше, беше направил службата на Дюроа в редакцията много тежка, като че ли напрягаше всичките си мисли, за да измисли за него най-трудните поръчки. Веднъж, изпаднал в силно нервно раздразнение, след една мъчителна атака на кашлицата, след като не бе получил от Дюроа справката, която му беше поръчал, той избълва:
— Дявол да го вземе, та ти си бил по-глупав отколкото мислех.
Дюроа едва се удържа да не го плесне по лицето. Излезе навън, като повтаряше: „Чакай, аз ще ти заплатя… Ще ти заплатя, както трябва…“
Неочаквано му хрумна нещо и той се върна, като гневно се закани:
— Аз ще те насадя на пачи яйца, скъпи мой — и тръгна, като триеше ръцете си доволен, че е измислил отмъщението си.
На другия ден Дюроа се яви при г-жа Форесте. Завари я да чете, легнала на канапето. Тя му подаде ръката си без да става, само обърна главата си и каза:
— Добре дошли, Бел Ами.
Стори му се, че му удрят плесница!
— Защо ме наричате така? — попита той.
Като се усмихваше, тя отговори:
— В неделя видях г-жа дьо Марел и тя ми каза как са ви назовали у тях.
Приятните маниери на младата жена го успокоиха. Но има ли от какво да се страхува той! Тя продължи:
— Нея вие я глезите! А при мене идвате само на 36-то число или нещо такова…
Той седна до нея. Тя бе чудесна със своя нежен и пламенен чар на блондинка, създадена за ласки. „Не ще и съмнение, че тя е по-хубава от онази“ — мислеше си Дюроа. Той не се съмняваше в успеха си; сякаш беше достатъчно да протегне ръка и тя ще падне, като узрял плод от дървото.
— Не идвах при вас, защото тъй беше по-добре — започна смело той.
— Как? Защо? — попита тя, без да подозира нещо.
— Защо ли? Нима не се досещате?
— Не, никак.
— Защото аз съм влюбен във вас… О, малко, засега малко, но аз не искам да се влюбвам напълно…
Изглеждаше, че тя не се учуди, не се обиди и не беше поласкана. Тя продължаваше да се усмихва и все така безразлично и спокойно отговори:
— О, вие все пак можехте да дойдете. В мен никога не се влюбват за дълго време.
Той се учуди повече на нейния тон, отколкото на думите й, и каза:
— Защо?
— Защото това не е трудно и аз давам да се разбере това веднага. Ако вие бяхте ми разказали по-рано за вашите опасения, аз бих ви успокоила и бих ви посъветвала обратното — да идвате по-често.
— Нима може да се заповядва на чувствата! — почти извика той с патос.
Г-жа Форесте му каза:
— Мой скъпи приятелю, за мен влюбеният се заличава от списъка на живите хора. Той оглупява, става идиот, а и нещо повече — той става опасен. С мъже, които са влюбени в мен или се преструват, че са такива, аз прекъсвам приятелските връзки — първо, защото са смешни, и второ, те са опасни като бесните кучета. Затова докато мине тази тяхна болест, аз ги държа далеч от себе си. За вас любовта е нещо като насищане, а за мен тя е средство, средство за сближение на душите, което мъжете не признават. Вие я разбирате в буквален, а аз в преносен смисъл. Но погледнете ме в очите…
Сега тя не се усмихваше. Лицето й беше хладно и спокойно и тя продължи да говори, като подчертаваше всяка дума.
— Аз никога, никога няма да бъда ваша любовница, помнете това. Значи съвсем е безполезно, дори за вас е вредно, да настоявате за това. А сега, когато… операцията е направена… искате ли да бъдем приятели. Истински добри приятели, без никакви задни мисли?
Той разбра, че трябва да се откаже от всякакъв опит да продължи да я уверява да отговори на чувствата му. Затова веднага от сърце прие нейното предложение и, възхитен от обстоятелството, че би могъл да има такава съюзница, и подаде и двете си ръце:
— Госпожо, аз напълно съм на услугите ви.
Г-жа Форесте почувства искреност в гласа му и си подаде ръцете. Той ги целуна една след друга, после, като изправи главата си, каза:
— Ей, Богу, ако бих срещнал такава жена като вас, с каква радост бих се оженил за нея!
Тези думи я трогнаха и тя отправи към него горещ, признателен поглед — един от ония погледи, които ни правят за цял живот роби на жените.
Накрая, като сметна, че този разговор е приключен, тя каза с мек тон, като сложи пръст на раната му:
— И аз веднага ще се заема с моите приятелски задължения. Вие, приятелю мой, не сте сръчен.
За момент тя се обърна и попита:
— Мога ли да говоря откровено с вас?
— Да.
— Напълно?
— Напълно.
— Тогава направете визита на госпожа Валтер, която доста ви цени, и почнете да я ухажвате. С нея можете да любезничите колкото искате, макар че тя, помнете това, е напълно честна жена. О, не вярвайте да има заблуда в това отношение. Вие можете да получите там нещо голямо, стига само да съумеете да се поставите, както трябва. Аз знам, че засега вашето положение във вестника не е солидно. Но не се страхувайте от нищо; те приемат с еднаква любезност всички сътрудници. Послушайте ме и идете там.
Той, като се усмихна, каза:
— Благодаря ви. Вие сте ангел… Истински ангел пазител.
След това продължиха да си говорят на други теми. Той стоя дълго време, като искаше да докаже, че му е приятно да бъде с нея. Когато си тръгваше, попита още веднъж:
— И тъй, значи е решено? Ние приятели ли сме?
— Решено е.
Като забеляза, че неговият комплимент е възпроизвел ефект, той добави:
— Ако някога останете вдовица, аз ще предложа кандидатурата си.
И бързо излезе, за да не й остави време да се разсърди.
Дюроа малко се притесняваше да направи визита на г-жа Валтер, понеже нямаше повод да отиде в къщата й и не искаше да изпадне в неловко положение. Директорът беше разположен добре към него, ценеше работата му, предпочиташе го пред другите, когато трябваше да се възлагат трудни поръчки. И защо да не се възползва от неговото разположение, за да получи достъп до къщата му.
Като имаше предвид това, в една хубава сутрин той стана рано, отиде на пазара и купи за десет франка хубави круши. Опакова ги така, сякаш са донесени от далечно място и ги предаде, заедно с една картичка, на портиера на директоршата. На картичката бе написано:
„Жорж Дюроа най-учтиво моли г-жа Валтер да приеме тези няколко плодове, получени от него в това
