Той продължи по коридора, проверявайки всяко помещение.
Бяха празни.
Чейс стигна до някакви стълби, които водеха нагоре и стигаха до потъналия в гъстия дим вход.
Но имаше и други стълби, които водеха надолу. Той предпазливо заслиза по тях.
Захладня. Камъните, от които бяха направени стълбите, станаха по-големи, цялата конструкция беше някак си по-груба, сякаш бе строена преди хиляда години.
Стигна до яркоосветено помещение, в чийто край се виждаше лъскава метална врата. Молейки се горещо да не се окаже заключена, той дръпна и облекчено въздъхна, когато тя се отвори. Малоун мигом залепи гръб до нея.
Беласар можеше да е от другата страна и само да го чака да се покаже, за да го засипе с куршуми.
Чейс свали маската и бавно я подаде зад рамката на вратата. Куршум обаче не последва. Поемайки дълбоко дъх, той се хвърли в помещението оттатък, обикаляйки го с цевта на автомата още докато летеше във въздуха.
Но нямаше никой.
Намираше се в яркоосветен коридор на някаква лаборатория. И от двете му страни имаше работни помещения. Спусна се по коридора, без да срещне никой.
— Сиена!
Отговор не последва.
— Сиена!
Стигна до втора метална врата. Тя също не бе заключена, но този път, когато се хвърли вътре, пред себе си видя побелелите от страх лица на двамата руснаци.
Докато се изправяше, без да ги изпуска от очи, той видя как поглеждат към огромен прозорец, зад който се виждаше още един.
— Сиена!
Тя не реагира. Седнала на масата зад втория прозорец, разделен от първия с широк коридор, жената се взираше унило в ръцете си. Лицето й бе изранено.
— Сиена!
— Не може да те чуе — каза руснакът с отпуснатите рамене, когото Малоун бе видял да пристига с хеликоптера преди толкова много време. Английският му бе със силен акцент. — Не може и да те види. Това е еднопосочно стъкло. Откъм нейната страна е огледало.
Чейс се хвърли към вратата, дръпна, но тя не помръдна. Задърпа бравата с всичка сила.
— Нищо не може да се направи — обади се отново руснакът. — Дори и да имаш ключ. Не и през следващите шест часа.
— Шест часа?
Малоун вдигна автомата и с все сила го стовари в стъклото, но то само потрепна. Отново го удари, този път още по-силно, но то пак не даде признак, че поддава.
— Губиш си времето — каза руснакът. — Не можеш да минеш през това стъкло нито с боен чук, нито с куршум. А за да се избегне всякакъв риск на утечка, тя се намира в камера, поставена в по-голяма камера.
— Утечка? — Малоун усети, че още малко и ще загуби разсъдък.
— Изобщо не съм си представял, че може да направи подобно нещо. — Руснакът говореше като замаян. — Беласар каза, че ще даде пример на онзи, с когото преговаря, но изобщо не съм и сънувал…
— Пример? Боже господи, какво…
Зад него иззвъня телефон.
Чейс впери налудничав поглед в него. Заслушан в звъна му, изведнъж се сети чий глас ще чуе, ако го вдигне. Хвърли се към него и грабна слушалката.
—
— Не можеш — отвърна Беласар. — Не и през следващите шест часа.
— Шест часа?
Пак същият период от време. Чейс смътно си спомняше, че му бяха казвали нещо важно за него, но кой и кога…
— Какво толкова важно има в тия шест…
Внезапно паметта му се избистри и цялото му тяло сякаш се вледени. Ластър. В конспиративната къща във Вирджиния.
Това, което прави оръжието уникално, е, че Грибанов и Булганин са променили генетичния код на вируса по такъв начин, че той не може да зарази никого, ако не е комбиниран с един друг вирус — почти безвреден и много рядък — бе казал Ластър. — Първо разпръскваш слабия вирус. Веднага щом населението в набелязаната зона се зарази от него, пускаш смъртоносния вирус… Слабият вирус е активен шест часа — бе продължил Ластър. — След това, дори да си заразен вече с едрата шарка, не можеш да я предадеш на никого, който не е влизал в контакт със слабия вирус през изминалите шест часа.
Това ограничение във времето бе въведено, за да може оръжието да бъде контролирано и да не се разпространява извън набелязаната зона.
— Обещах, че ще ти я върна — каза Беласар, — но не съм давал никакви гаранции в какво състояние.
—
Колената на Малоун омекнаха.
— Можеш да казваш на когото си искаш и каквото си искаш за мен. Разлика няма да има. Когато враговете ми разберат на какво съм способен, ще ги е страх два пъти повече от мен.
—
10.
Извън себе си от ярост, той полетя навън по стълбите.
Ала когато се качи горе, чу стрелба — но не чаткането на автоматни откоси, а трясъка на хеликоптерните оръдия. Чу се и характерното
Сълзотворният газ в коридора горе се бе разнесъл. Изхвръквайки от Манастира, Малоун впери поглед в мястото, където бе видял Джеб и хората му за последен път. От прах, пламъци и дим нищо не се виждаше. Погледна към площадката за кацане, но хеликоптера го нямаше на мястото му. Вляво от него долетя отчетливото чаткане на ротори, димът изведнъж рязко започна да се разсейва и машината се появи. Като злокачествен тумор под корема й изникна нов комплект оръжие. Хеликоптерът увисна на около тридесет метра от земята и на стотина метра разстояние. Напрегнатото лице на Беласар зад стъклото се виждаше дори оттук. Гласът му прогърмя през външния високоговорител:
— Никога не продавам оборудване, с което не мога да боравя.
Чейс не успя дори да мигне, когато оръдията отново затрещяха и зад гърба му куршумите разораха почвата. Ударната вълна го хвърли на земята — върху него се посипа пръст, разхвърчаха се осколки. Той се претърколи встрани, за да избяга по-далеч от попаденията, но хеликоптерът промени ъгъла и едното оръдие тропоса земята, този път вдясно от него. Ушите му писнаха.
„Но той можеше да ме убие! Тоя мръсен кучи син си играе с мен!“
Малоун рязко се изправи на крака, направи крачка сякаш да побегне наляво, но в момента, в който Беласар мръдна носа на хеликоптера натам, той смени посоката и хукна надясно.
Далеч от Манастира.
Далеч от Джеб и хората му, ако бяха все още живи.
Право към изпитателния полигон.
Зад себе си чу как оборотите на роторите се променят и разбра, че Беласар се втурва подир него. Ревът
