Грейди се настани на стола си край басейна. Хелън седна близо до него и погали ръката му. Усещането бе по-силно. Скоро. Скоро щеше да може да я държи в прегръдките си.
— Бен, искаш ли пържола? — извика му Бетси.
— Не точно сега, благодаря. Още не съм гладен. Може би по-късно.
— Заповядай по всяко време. Само трябва да си поискаш.
— Благодаря ти, Бетси.
— Може би още едно питие ще усили апетита ти.
— Бъди сигурна в това. — Грейди вдигна бутилката към устата си. Хелън погали ръката му и този път докосването й беше почти реално. Джон скочи в басейна.
— Отново сме заедно — каза Хелън.
— Да — отвърна Бен. — Най-после.
Това бе най-прекрасната вечер в живота му. Не след дълго докосването на Хелън бе съвсем истинско. Грейди можеше да я държи за ръка, да я прегръща, да я целува. Джон също.
Когато слънцето залезе, на небето се показа пълната луна и освети празнуващите.
Имаше само още един проблем. Преди да дойде в лагера от мавзолея, Грейди бе спирал на няколко места в града. Едното беше магазинът за алкохол. Другото бе съдът, за да открие кой е бил собственикът, от когото Брайън бе купил мястото за лагера. Беше се надявал, че ще може да го разпита и да разбере дали има нещо необичайно в този район — може би някоя стара легенда, която да му даде някаква идея, някакво обяснение за това чудо.
Но бившият собственик отдавна бе напуснал града.
Останалите места, където бе спирал, бяха домовете на някогашните ловни другари на Брайън. Беше се надявал, че някой от тях би могъл да му даде някакво обяснение за внезапното решение на Брайън да купи този терен.
Ала никой от тях не си спомняше за онзи следобед.
Последното му посещение бе при адвоката му. Този на Ида Рот вече се бе свързал с него. Ида бе твърдо решена да оспори завещанието и да направи всичко необходимо, за да не наследи Грейди имота. Бен бе шокиран, когато чу адвокатът му да заявява, ча Брайън очевидно не е бил с всичкия си, когато е поправил завещанието си, докато е планирал да се самоубие. Адвокатът на Брайън бил на същото мнение. И двамата били единодушни, че Грейди ще загуби битката срещу Ида. Лагерът щял да му бъде отнет.
Така че, докато седеше до жена си и сина си, наблюдавайки окъпаната в призрачна лунна светлина компания край басейна, Бен продължаваше да пие, да размишлява и да си казва, че не би понесъл отново да бъде разделен със семейството си.
Но какъв избор имаше?
Той прегърна силно Хелън и Джон.
— Може би искате да се поразходите.
— Ще останем — каза Хелън. — Така няма да се страхуваш.
— Сигурна ли си?
— Да. Не искам да се чувстваш самотен.
Грейди я целуна, отпи още малко бърбан, после извади пистолета си от кобура.
Сега разбра защо Брайън и Бетси бяха направили своя избор. Колко самотни са се чувствали, като са виждали починалите си деца, а накрая и мъртвите си приятели. Били са с тях, но не съвсем истински.
Бен вдигна ударника на пистолета. Остатъкът от здравия му разум каза: „Знаеш, че жена ти и синът ти не са реални. Другите също. Те са плод на твоето въображение.“
„Може би — помисли си Грейди. — А може би не.“
„Но дори и да са само плод на моето въображение, когато Ида получи лагера, никога повече няма да имам възможност да видя Хелън и Джон. Дори и само да си ги представям.“
Беше мъчителна дилема.
Тя изискваше по-задълбочен размисъл.
И така, с жена си и сина си до него, Бен държеше пистолета в едната ръка и надигаше бутилката с другата. Алкохолът го направи сънлив. Призраците започнаха да избледняват. Скоро трябваше да направи избор и Грейди се питаше какъв да бъде той. Когато вцепенението от бърбана го обхванеше, кое щеше да натежи повече? Щеше ли да изпусне първо бутилката? Или това щеше да бъде пистолетът?
Информация за текста
© 1999 Дейвид Морел
© 2001 Иван Атанасов, превод от английски
David Morrell
1999
Издание:
Дейвид Морел. Черна вечер
ИК „Хермес“, 2001
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15889]
Последна редакция: 2010-04-10 11:00:00
1
Лекарство против киселини в стомаха — Б.пр.
