Светилището

Изпита благодарност към Крейн, когато го заговори и го отклони от мислите му.

— Брайън и Бетси е трябвало да се приберат вкъщи вчера вечерта — каза Джеф. — Когато сестрата на Брайън позвънила по телефона у тях и никой не отговорил, тя си помислила, че са променили плановете си и са останали да спят тук. Ала като позвънила отново тази сутрин и пак никой не се обадил, а и се оказало, че брат й не е отворил ресторанта, се притеснила. Тук няма телефон, така че се качила на колата си и дошла.

— И открила телата — добави Грейди, — а после ви е позвънила.

Крейн кимна. Зад него санитарите вдигнаха единия издут чувал на носилката и я забутаха към линейката.

Бен направи усилие да продължи:

— Изглежда са седели на двата шезлонга с лице към басейна. Ударната вълна на куршумите ги е изхвърлила от столовете.

— И ние така си го представихме — каза Крейн.

— Което подсказва, че не са спорели, или поне не толкова яростно, та Брайън да се ядоса дотам, че да застреля Бетси и после, осъзнавайки какво е направил, да застреля и себе си. — Гърлото му се сви. — Обикновено, когато си крещят един на друг, хората стоят изправени. А в този случай изглежда така, сякаш просто са си седели и са се радвали на гледката. После Брайтън е отишъл да вземе пистолета или пък вече го е имал в себе си. Но защо? Защо би решил да я застреля? И защо бетси би седяла там, ако допуснем, че е знаела, че Брайън има пистолет?

— Той го е планирал — обади се Крейн.

— Очевидно, иначе не би носил оръжие.

— Това не е единствената причина да смятам, че Брайън го е планирал. — Крейн посочи към земята. — Виж пистолета!

Грейди сведе поглед към цимента, избягвайки да гледа черните съсиреци по бордюра на басейна и контрастиращите бели тебеширени очертания на мястото, където бяха лежали телата. Съсредоточи се върху оръжието.

— Да — каза той с въздишка. — Разбирам какво имаш предвид. — Плъзгачът на 45 милиметровия пистолет беше изтеглен целия назад, стърчайки зад ударника. Това можеше да се случи с този род пистолети — Грейди го знаеше много добре, — само когато магазинът в дръжката бе празен. — Брайън не е бил заредил докрай пълнителя. Сложил е само два куршума.

— Само за Бетси и за него — добави Крейн. — А това какво ти говори?

— Брайън го е обмислил внимателно. — Грейди бе обхванат от ужас. — Той уважаваше оръжията. Не е напълнил изцяло магазина, защото е знаел, че пистолетът ще се самозареди, след като изстреля втория патрон, че след като се самоубие, той ще изпадне от ръката му. Не е искал онзи, който го намери, да вземе зареден пистолет и ако случайно натисне спусъка, да се застреля. Постарал се е да го извърши колкото се може по-чисто.

Грейди отривисто поклати глава. Чисто? Ама че лош избор на дума. Но така бе разсъждавал Брайън. Той винаги се бе притеснявал, че животното, по което бе стрелял, може да е само ранено, да избяга в гората и да страда часове наред, а може би цели дни, преди да умре. В този смисъл начинът, по който Брайън бе подготвил убийството на жена си и собственото си самоубийство, определено бе чист. Два изстрела, направени умело в меката част зад ухото на жертвата. Прекият път към мозъка. Моментална и безболезнена смърт. Или поне на теория. Само жертвите знаеха дали смъртта им е била наистина безболезнена, а те не бяха в състояние да кажат това.

Грейди се намръщи толкова силно, че го заболя главата. Докато разтриваше слепоочията си, мислейки за куршумите, които бяха преминали през черепите на Бетси и Брайън, наблюдаваше Крейн.

— Обикновено човек прави такова нещо, когато има проблеми в брака си. От ревност. Когато единият от съпрузите има любовна връзка. Но доколкото знам, Брайън и Бетси си бяха верни един на друг.

— Обзалагам се, че е било така — каза Крейн.

— И аз. Единствената друга причина, за която мога да си помисля, е, че Бетси е била болна от неизлечима болест — нещо, което са криели, защото не са искали да тривожат приятелите си. Когато състоянието й се е влошило, когато вече не е можела да понася болките, Брайън — с разрешението на Бетси — е сложил край на страданията й и после, тъй като не е можел да издържи на агонията да живее без жена си, той…

— Това е другото, което ще проверя, когато правя аутопсията — обади се съдебният лекар.

— И аз ще поговоря по този въпрос с вас, докторе — решително каза Крейн.

Тъгата на Грейди се бореше с объркването му.

— Тогава как така се оказвам замесен в тази история? Каза ми, че било нещо, свързано с ръката му. Нещо, което той стискал.

На лицето на Джеф се изписа неохота.

— Опасявам се, че няма добър начин да се направи това. Съжалявам. Просто трябва да ти я покажа. Брайън е оставил бележката.

— Щях да питам дали не го е направил. Нуждая се от отговор.

Крейн извади найлоново пликче от джоба на ризата си. В него имаше листче хартия.

Грейди прошепна:

— Щом Брайън е оставил бележка, няма място за въпроси. Като се прибави това към начина, по който е заредил пистолета си, няма съмнение, че е планирал внимателно всичко. Може би заедно с… — Бен потръпна. — Имам ужасното чувство, че Бетси е била съгласна.

— И на мен ми мина тази мисъл — каза Крейн. — но едва ли някога ще узнаем. Той е стискал това листче заедно с дръжката на пистолета. Когато оръжието е паднало от ръката му, бележката е останала залепена за пръстите му.

Грейди я прочете внимателно и потрепера.

На листчето беше написано отчетливо с черно мастило: КАЖЕТЕ НА БЕН ГРЕЙДИ! ДОВЕДЕТЕ ГО ТУК!

Това бе всичко.

И то беше прекалено много.

— Да ме доведат тук? Защо?

— Затова ти казах, че трябва да поговорим. — Крейн прехапа долната си устна. — Хайде, да се махаме от мястото на престъплението. Мисля, че е време да се поразходим.

Те излязоха от района на басейна, прекосихаедно пространство, покрито с чакъл, който скърцаше под краката им, минаха край къта за барбекю и две маси за пикник от червено дърво и приближиха до най- голямата постройка от пенобетонни панели. Тя беше дълга около десет метра и широка около пет. От предната стена излизаше метален комин и се издигаше под прав ъгъл към покрива. Виждаха се и три прашни прозореца.

— Да те доведат тук — повтори думите от бележката на Брайън. — Това може да означава различни неща. Да видиш телата или лагера. Не познавах много добре Брайън, но според мен не беше жесток човек. Не мога да си представя, че би искал да видиш онова, което е направил. Това ме кара да се питам дали…

Грейди предугади останалата част от въпроса.

— Никога не съм идвал тук. Истината е, че дори не знаех за съществуването на това място. Даже и с указанията, които бе казал да ми предадат, доста трудно намерих пътя.

— И все пак бяхте близки със семейство Рот.

— Съвсем отскоро — от една година насам. Запознах се с тях на среща на „Състрадателните приятели“.

— Какво е…

— Организация за родители, които са загубили дете. Казват, че само скърбящ родител може да разбере какво изпитва друг скърбящ родител. Така че семействата, изгубили дете, се събират веднъж месечно. Отначало всеки разказва как е починало детето му. После обикновено има лектор — психиатър или някакъв друг специалист, — който препоръчва различни начини как да се справим с болката. А след това започва